Рая Атанасова Според Илиян Иванов, председател на Националния хотелиерски мениджмънт клуб, сивата икономика в сектора все още се движи в границите между 50-60 на сто. Основната причина е липсата на данни за легла и стаи, заетост, пазарни дялове и приходи в туризма, реално заплащане. За съжаление все още почти никой от туристическия бранш не инвестира в развитието на кадрите си въпреки голямото текучество. Проблемът на статистиката е, че все още отчита информация далеч под реалната. За Цветан Тончев, председател на Българската туристическа камара, сивият сектор в туризма сега е 40 на сто, докато само преди 4-5 години е бил 50-60 на сто. Повече от 2 млрд. евро приходи са част от сивата икономика в туристическия сектор, става дума за повече 50% скрити приходи в отрасъла, твърди Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. За тази година очакваните приходи са около 2,2 млрд. евро, повечето генерирани в морските ни курорти. За сравнение в Германия и Италия сивата част на бранша се движи между 15-20%. Това е един от секторите, които генерират най-много скрити доходи. Според Драганов интензивното строителство и акумулирането на толкова голям паричен ресурс става с механизмите на сивия сектор. Ако всички си плащаха данъците, нямаше да има такова строителство „Ако всички са си плащали данъците, нямаше да има такова строителство“, коментира той. Няма реални данни за брой на стаи и легла в хотелите, няма информация за реална заетост, средна цена за нощувка или пък пазарен дял, е мнението на Иванов. „Точно поради това не може да се изготвят национални и регионални стратегии за развитие на туризма в България“, подчерта той. И според него все още голяма част от инвеститорите в туризма укриват приходи или не плащат данъци. Няма и статистика на сивия сектор, но дефинирането му започва от голямото разминаване на данните от статистиката и реалните показатели на леглова база, хотели и реализирани нощувки. Не се отчитат и приходите от туризъм, съобщи Драганов. Всички цифри, получени от НСИ, са в пъти по-малко от действителните данни в туризма, твърдят от бранша. Преди няколко дни националната статистика излезе с проучване, че леглата в страната за второто тримесечие са 234 000. Реално те са 800 000, а според данни на Държавната агенция по туризъм има около 1, 1 млн. легла в цялата страна. Анализът на статистиката показва, че са реализирани 4 млн. нощувки. Според туристическата камара те са всъщност 15 млн. Статистиката отбелязва малко под 175 млн. лева приходи от туризъм за второто тримесечие, като на легло от 234 000 в страната се пада печалба от средно 746 лева. По данни на камарата обаче за тризвезден хотел годишната печалба от стая не пада под 8000-9000 евро.Това е и целта на хотелиерите да не реализират по-малка печалба. Ако реално тя е до 3000 евро, те са на загуба, обясни Цветан Тончев. Не се регистрира реална заетост Голяма част от хотелиерите все още не регистрират реална заетост, поради което статистиката за заетост на легловата база също е подвеждаща. Понякога става въпрос за разминаване на 20 на сто от действителната. Данните на статистиката показаха, че заетостта на легловата база е 27 на сто срещу 26 на сто само преди година. Има разминаване дори в категоризираните обекти, тъй като според анализите на НСИ в страната са функционирали 2643 средства за подслон - хотели, мотели, къмпинги и хижи. В Държавната агенция по туризъм са категоризирани над 3400, а всъщност са 7000, обясни Драганов. Статистиката отчита това, което й се подаде Не може все още да не се прави разлика между туристи и екскурзианти и приходите от българи да остават извън нея. Все още отчитаме приходите само от чужденци, посочват от бранша. Много големи хотели се водят в активите на други предприятия, в други сектори на икономиката, които също не влизат в статистиката. Ако имаш завод за гуми и към активите му работи хотел във Варна например, приходите се отчитат в сектора на производството на гуми, каза още Драганов. Друга дупка в базата данни в туризма е липсата на регистър за събраните туристически такси на база нощувки. Общините въобще не дават реалните данни. Няма централизирана информационна система за приходите от туризъм, заяви Драганов. Всичко това рефлектира и върху хората, върху тяхната мотивация, включително на различни управленски нива, твърди Илиян Иванов. Става въпрос за неангажираността на Държавната агенция по туризъм, общините и НСИ, което пречи на създаването на една реална статистическа информация, убедени са представителите на бранша. Различното ДДС - предпоставка за сива икономика Причината за част от сивата икономика в сектора е начинът на разплащането на самите субекти в туризма, твърди пък Станислав Новаков, зам.-председател на Държавната агенция по туризъм (ДАТ). Различното ДДС в сектора за хотелиер като част от организирано пътуване е 7%, а за туроператор 20%. Това е предпоставка за сива икономика, за да се компенсира ощетяването на едната страна, поясни Новаков. Според него новите промени в закона за туризма ще дадат повече власт на общините да контролират реализираните нощувки. Освен Националната агенция по приходите, кметовете също ще могат да правят проверки по регистъра на нощувките. С промените в закона ще узаконим семейните квартири, които често се дават както по морето, така и по планинските градове, каза Новаков. Те нямат и категоризация, което води до това разминаване на броя легла. В закона ще бъде въведено и понятието appartement house. Тук става въпрос и за правомощията на държавния орган в туризма и контролът, който изпълнява на собствените си закони и актове. Не може само Комисията за защита на потребителите да е единствен орган, който да извършва последващ контрол, въпреки че в последно време работим добре с тях, обясни още зам.-председателят на ДАТ. Изходът – сателитна сметка за реални приходи С помощта на системата за туристическа сателитна сметка, която трябва да заработи от началото на 2009 г., всъщност ще може да се отчитат реалните приходи в туризма. Администрирането й обаче не върви особено бързо, съобщи Станислав Новаков. В момента Националният статистически институт събира база данни, за да може да има с какво реално да сравни данните, които ще отчете системата. Друг основен проблем в сектора са подценяване на заплащането, двойното счетоводство и нереалните договори. Близо 40% от заетите в туризма работят с нереални доходи, а от това е ощетена осигурителната и здравна система, каза Румен Драганов. Не може хотел със 100 легла да работи с минимални заплати и трима служители, а такива случаи има. Реално от тези 35%, които плаща работодателят за заплати, за осигуровки, за държавата, той спестява до 10% от разходите за заплати, твърдят от камарата. „Дошло е времето туристическият бранш да инвестира в развитието на кадрите си“, каза Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции. В този порочен кръг на служителите и работодателите обаче няма нищо ново. Голямото текучество е причината за пагубното влияние върху туристическата индустрия. В тази сфера също няма национално представителни проучвания. Според Иванов не просто са нужни хора, а качествени хора, с достатъчно опит и know-how. „Затова България е далеч от понятието развита туристическа дестинация”, убеден е председателят на Националния хотелиерски мениджмънт клуб.