- Г-н Николов, как смятате, че трябва да се управлява ВиК секторът според новия проектозакон и какви да са отговорностите на общините? - В момента липсва адекватно законодателство, което ясно да формулира взаимоотношенията между държавата, общините, експлоатационните дружества и частния сектор по отношение на собствеността върху ВиК активите. Задължението за изграждане на нова инфраструктура е вменено основно на общините, като в същото време няма яснота относно собствеността върху мрежите и съоръженията, които се експлоатират от ВиК дружествата. Изчистването на този спорен въпрос, както и възможността на общините да участват в управлението на сектора ще подпомогне по-доброто развитие на сектора. Независимо че дълго обсъжданият Закон за водоснабдяване и канализация вече е внесен за разглеждане от Министерския съвет, можем да твърдим, че отдавна е закъснял. Вече станахме свидетели на безразборно строителство, особено по Черноморското крайбрежие - без предварително обезпечена инфраструктура. Не съществува и изчистена законова рамка за привличане на допълнителни източници на финансиране чрез участието на частни капитали под формата на публично-частни партньорства. - Какво имате предвид, като казвате да се направи баланс между малките и големите общини? - Общините, в които се намират големите градски агломерационни ареали, са основните двигатели на икономическото развитие. Там са фокусирани и най-големите потребности. Имайки предвид това, разумно е да имат по-важна роля във формулирането на стратегиите, както и управлението и експлоатацията на активите. В същото време не бива да се пренебрегват и по-малките общини, които разполагат с ограничени бюджетни средства и осигуряването на сериозен ресурс за инвестиции е трудно постижим за тях. - Как ще коментирате твърденията на ваши колеги, че в състава на териториалните съвети интересите на отделните общини няма да са добре защитени? - Ясно е, че проектозаконът за ВиК има доста несъвършенства, но също така е ясно, че трябва да се положи началото на модернизация на сектора чрез една законова рамка, която може да се усъвършенства в бъдеще. - Кой вариант за териториалните съвети според вас е по-добрият – 50:50 или държавата да бъде представена на 35% в съветите? Защо? - В духа на стремежа към постигане на реална децентрализация, мисля, че ролята на общините трябва да придобива все по-голяма важност. - По какъв начин биха се привлекли най-много инвестиции в сектора според вас? Смятате ли, че средства от пенсионните фондове могат да се “завъртят” във ВиК сектора и по какъв начин? - В продължение на години в държавата се заделяха изключително оскъдни средства за инвестиции в сектора. В същото време нуждите непрекъснато нарастват. Независимо че по оперативна програма „Околна среда” са осигурени 1,3 милиарда евро за прилагане на интегрирани мерки за подобряване на ВиК инфраструктурата, финансовият ресурс, който е необходим, за да се постигне пълно покритие на територията и съответствие с изискванията на ЕС, многократно надвишава тази сума. Необходимо е да се мисли за привличане на допълнителни финансови средства. Финансовият дефицит би могъл да се компенсира и чрез предлагане на акции от ВиК дружествата на фондовата борса, а пенсионните дружества са едни от основните участници на този пазар. - Вие предлагате част от държавните дялове да бъдат пуснати като акции на борсата. Смятате ли, че това ще привлече повече средства? - Смятам, че това е гъвкав вариант, при който могат да се осигурят допълнителни средства. - Какво е състоянието на сектора в Бургаска област, кои са основните проблеми и по какъв начин могат да се решат? - В момента на територията на общината се реализират два проекта, финансирани по програма ИСПА – изграждането на ПСОВ „Меден рудник“ и проектът за интегрирания воден цикъл на град Бургас - на обща стойност над 31 милиона евро. Независимо че реализацията им ще доведе до подобряване и разширяване на ВиК инфраструктурата в Бургас, нуждата от подмяна на амортизираните, в голямата си част азбестоциментови, водопроводи, както и изграждането на канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места и в кварталите на града остава на дневен ред. Почти цялото население на общината се водоснабдява от системата на язовир „Камчия”, като само 2559 души са към местни водоизточници. В ход е процедурата за възлагане изграждането на водоснабдителна мрежа за с. Драганово от деривация Камчия, както и проектиране на водоснабдителна система за селата Маринка, Твърдица и Димчево, които ще се водоснабдяват от язовир „Ясна поляна”. Освен полагането на нови водопроводи е необходимо да бъдат заделени средства за поетапната подмяна на остарелите и водещи до загуба на вода такива. Бургас е разположен на брега на Черно море. Това е чувствителна зона, с изключително строги изисквания за заустване на отпадни води в акваторията на Черно море по смисъла на Директива 91/271 на ЕК. Бургас е обграден от три езера, част от които са защитени зони по смисъла на Рамсарската конвенция. Опазването на чистотата на тези природни ресурси, свързано с изграждането на модерни ВиК съоръжения, които да осигурят съответствие с европейските изисквания, за нас представлява особен приоритет. Ето защо изключително активно се работи по подготовката на проекти за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения за всички населени места в общината. Основните средства за това очакваме да бъдат осигурени по оперативна програма „Околна среда”, по която вече сме депозирали 4 проектопредложения за осигуряване на техническа помощ и реализация на инвестиционни проекти. В ход е подготовката на проекти, които ще бъдат подадени при последваща покана за кандидатстване от страна на управляващия орган. Доколкото ограничените ресурси на общината разрешават, ще бъдат заделяни и средства от бюджета, за да можем по-бързо да задоволим нуждите на жителите на общината. Интервюто взе Моника Стоянова