Цветан Тончев: Първата стъпка в туризма е „Време разделно“
- Г-н Тончев, с какво тази година е по-различна от останалите в туризма?
- Все по-често се говори, че българският продукт е по-лош. Смея да кажа, че по нищо не отстъпваме на другите по отношение на продукта. Но конкуренцията е жестока. В цял свят всеки прави туризъм, всеки строи обекти. През последните 10 години предлагането в хотелиерството е изпреварило с около 50% самото търсене. В момента почти всички хотели са 4-5 звезди, по-хитрите правят по една-две звезди, от които даже се печели повече в последно време.
Цветан Тончев работи в туризма от 1969 г. Бил е директор на бюрото за младежки туризъм „Орбита“, както и първи заместник-председател на Комитета по туризъм. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във висшето Международно училище „Ботевград“, Москва, Гренобъл, Дайтона бийч, Мюнхен. От 1992 г. е председател на Българската туристическа камара.
- Г-н Тончев, с какво тази година е по-различна от останалите в туризма?
- Все по-често се говори, че българският продукт е по-лош. Смея да кажа, че по нищо не отстъпваме на другите по отношение на продукта. Но конкуренцията е жестока. В цял свят всеки прави туризъм, всеки строи обекти. През последните 10 години предлагането в хотелиерството е изпреварило с около 50% самото търсене. В момента почти всички хотели са 4-5 звезди, по-хитрите правят по една-две звезди, от които даже се печели повече в последно време. Българският продукт се подобрява от гледна точка на материалната база – разполагаме с едни от най-хубавите хотели в света. Друг е въпросът за отношението на персонала, тъй като все още няма добро обучение и квалификация на кадрите. Отивайки в Германия, Чехия, Хърватия, виждате, че добрите ни мениджъри вече работят там.
- Тази година разходите на българите в чужбина са повече в сравнение с приходите от чуждестранните туристи. На какво се дължи?
- Очаквам 5 милиона българи тази година да отидат в чужбина. Причината е основно в желанието на хората да пътуват, да търсят социална изява. В последно време тази тенденция намалява. Постепенно заплатите започнаха да се увеличават. Тази година ще имаме между 5-10% ръст. Можеше да е и значително по-голям, ако имахме целенасочена маркетингова политика. Пита се защо в България е по-скъпо за българите?
Първо, големите фирми са монополисти. Второ, имат завършен цикъл. Да вземем пример с германската ТУИ - най-големият концерн в света, който изпраща 26-27 млн. туристи в чужбина. Тя сключва договори с хотели в Слънчев бряг от 1 май до 30 септември. Българинът отива за юли и август. Затова се дава по-ниска цена на чужденеца. Българският туроператор ще сложи 20 на сто печалба, а те слагат 8-10 на сто върху един цялостен продукт обаче. Освен това ТУИ има 28 самолета. Чартърът струва близо 60-70 евро на ден, а се продава за 100 евро. Говорим за записване, транспорт, хотел в едно.
- Защо не се предлага тази услуга на българския турист?
- Туроператорът не се интересува толкова дали печели от почивката на български граждани в чужбина или почивката на български граждани тук. Следователно разликата, която се получава от разходите на българите в чужбина и приходите от чужди туристи, е по-важна за търговския обмен на България. Но трябва да се направи така, че българите да остават тук. Другата причина е, че българинът плаща 20% ДДС, чужденецът плаща 7%. Често давам пример с два курорта- единият в България, другият в Гърция. Гъркът е взел кредит за строителство на хотели за 6,75%, българинът го е взел за 12,5%. Гъркът го е взел за 10 години плюс 2 години гратисен период. Българинът го е взел за пет години плюс една година гратисен период.
- Въпреки това пак се строи?
- Да, но говорим за увеличаване на себестойността. Концесиите, които дава държавата, са високи. Концесията - особено за минералната вода , оскъпява продукта. Освен това чужденците се възползват от съществуващите в държавите им фондове. Tвърди се, че германските пенсионери идват за жълти стотинки, което не е вярно. Ако едно пътуване струва 100 единици, германецът плаща 20, останалото се плаща от държавния фонд и фондовете на отделните корпорации. Истината е, че миналата година средният приход от един пенсионер в Албена е някъде около 45 евро на ден. Мен не ме интересува откъде ще дойдат парите. Германският пенсионер отива на процедури, където се плаща, най-активни са що се отнася за екскурзии. И ние правихме опити да въведем това, но държавата на този етап не може да си го позволи.
- Какви са първите стъпки браншът да излезе от отрицателните тенденции?
- Първата според мен е „Време разделно“. Открадна се доста и от хората, и от европейските фондове. Трябва да се направи разграничение между хората, които честно са работили в туризма, и хората, които не са. Те са малко, разбира се, тъй като в туризма навлязоха и хора, които и понятие си нямат от този бранш. Трябва чрез законите за Черноморското крайбрежие и за планината да се насърчава устойчивото развитие, да се опазва природата, културно-историческите ценности. Преди време идваха холандци, даваха ни пари, а нищо още не сме направили. В Гърция няма обект, който да се прави на плажа, защото глобата е 5 млн. евро. По отношение на инвестициите трябва да се създава някакъв сериозен ред. Трябва вече да решаваме конкретни въпроси.
Един от основните проблеми е визовият режим. До онзи ден имахме 90 000 визи, дадени на руснаци за България. В Гърция до онзи ден са отишли 450 000 руснаци. В Турция - почти милион, в Италия - 800 000 туристи. Всъщност Русия е трета в света по брой на изпратените туристи. Все още не разбираме и какво е това маркетинг, нямаме добро научно звено, което да каже утре какво ще стане, дори и да е грешно. Големите туроператори, големите хотелиерски вериги имат по 100 човека, които да дават идеи в туризма. Най-големият въпрос е обучението и квалификацията на кадрите. Първото и най-важното в тази посока е последователност на учебния процес. Почти навсякъде - в Златни пясъци, Слънчев бряг, електричеството прегрява. Слънчев бряг беше правен за 54 хотела, сега са вече 300. Имаме безразборно издаване на разрешителни от министерствата и кметствата. Може ли да се дават разрешителни за селища, където няма канализация и пътища, където нямаш вода и ток?!
- Какви туристи ще имаме това лято?
- Първо, най-много ще са германците - до 700 000, на второ място ще бъдат англичаните, на трето - скандинавците, руснаците. Хубаво е, че се увеличава броят на поляците, на унгарците. Румънци колкото щеш - те посещават най-много Албена и Златни пясъци, все по-често организират конгреси у нас, идват през май, юни, септември. За сърбите също се отнася проблемът с визите, гърците са добри туристи, все повече се интересуват от културно-историческите ценности в България.
- С какви продукти ще привлечем по-платежоспособните туристи? Балнеологията, селският туризъм атрактивни ли са у нас?
- За балнеология в България приказваме много, тя е едва 2% от общия приход от 2,280 млрд. евро миналата година. Страшно хубави места има, но неподредени, няма инфраструктура. Най-големият проблем е управлението на балнеологията. На нас ни трябват не само лекари, трябват ни бизнесмени-лекари. В пловдивското село Брестница например се предлага вино във ваната. В момента се правят стратегии, правят се и за селски, и за екотуризъм. Ако се подготвят стратегии за всички видове туризъм, може да очакваме приходи от около 6 млрд. евро.
Интервюто взе Рая Атанасова