Рая Атанасова Въпреки рекордната реколта от 4,3 млн. тона пшеница 83,9% от зърното е в третата, най-ниска група качество и не става за хляб, показва анализ на Националната служба по зърното. Само 23-25% от цялата реколта е с добри хлебопекарни качества – около 900 000 тона, заяви за „Класа“ и председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Красимир Аврамов. За производството на хляб обаче са необходими 1,1 млн. тона, което означава, че трябва да се внесат 200 000 тона. Аврамов припомни, че за зърнения баланс на страната са необходими 2,2 млн. тона – освен за изхранване това количество включва и 800 000 тона за фураж и 380 000 тона за семена. Останалите 2,1 млн. тона се изнасят. Опасенията на асоциацията са, че поради много запитвания от чужди компании има интерес за износ на 140 000 тона качествена пшеница. Според Красимир Аврамов проблемът може да се реши по два начина - чрез внос след Нова година на цени от около 340-350 лева/т или чрез използване на българско зърно, като се влагат подобрители. Който и от вариантите да се използва, крайният резултат ще е оскъпяване на хляба. По-добрият вариант е да се използва българското зърно, но някои от най-големите мелници в България внасят от Австрия – заради конкурентните цени. В същото време в складовете има доста жито. Липсата на сделки на българските зърнопроизводители може да доведе до финансов колапс, предупреди Аврамов. „На много места - Казанлък, Павел баня, Николаево, Гурково, реколтата е много слаба, средно по 259 кг/дка, докато в Добрич, Разград, Плевен, Силистра добивите са средно по 400 кг/дка“, обясни Аврамов. Поради това зърнопроизводителите настояват пшеницата да се изкупува на по-високи цени в районите с добив под 350 кг/дка - на цени не по-ниски от 33-34 ст./кг, а не както е сега - на 24 ст./кг. От асоциацията обобщиха три основни проблема пред производителите: проблеми с износа, складовата база и съхранението. Възможностите за износ са много слаби, тъй като капацитетът на пристанищата ни е малък и от зърнопроизводителите се иска да задържат зърното. Цената на пшеницата няма да надмине 300 лв./тон и те няма да могат засеят, нито ще могат да съхранят зърното в складове, нито да теглят кредити срещу складови записи. Цената на пшеницата в България е със 100 лева по-ниска, отколкото в Европа, където е 330 лева/тон. Изходът е да се изнася на малки партиди, а производителите да се обединяват в организации, които да реализират сделки с по-голяма печалба за тях. Друг важен въпрос според Аврамов е дали при производителите или търговците ще отидат 30 лева на тон пшеница, които се дават за качествено зърно. При повече от 2 млн. тона качествена пшеница бонусът от 30 лева/тон прави 60 млн. лева. Ако е житото е добро, тази сума ще отиде при зърнопроизводителите, ако не, ще я приберат търговците при сделките за износ. Съюзът на мелничарите: 2/3 от пшеницата е с много добро качество Две трети от пшеницата - около 67%, е с много добро качество, заяви обаче Христо Андреев, председател на Съюза на мелничарите. При реколта от 4,4 млн. тона с много добри показатели са 2,5 млн. тона, допълни той. Тук се включват около 1 млн. тона, необходими за изхранване, около 200 000 тона за семена, а за фураж - около 1,8 млн. тона. Останалите остават за износ. Известни проблеми ще се появят с големия излишък тази година, който обуславя и по-ниската цена на пшеницата, обясни Андреев. Друг проблем може да възникне заради лошите възможности за износ, ако стане невъзможно да се товарят корабите за няколко дни, както е в Гърция например. В този случай ще е необходимо по-голяма част от добива да се съхрани и за това ще трябва да се предвиди държавна помощ, каза още Андреев.