Ирина Матеева e отговорник по eвропейските въпроси на Българското дружество за защита на птиците. През последните 5 години тя е ръководила цялата работа на дружеството, свързана с определяне на защитените зони за птиците. Завършила е зоология и антропология в СУ „Св. Климент Охридски“. Участвала е в мащабни проекти на БАН, свързани с проучване на миграцията на птиците. - Г-жо Матеева, предстои да се обявят зоните за птиците, защитени от европейската екомрежа „Натура 2000“. Колко бяха зоните, които учените предложиха, и колко трябва да бъдат обявени сега? - Екологичната мрежа „Натура 2000“ включва два типа зони. Първите са защитени зони специално за птиците, а другите - за всички останали видове животни и растения, или накратко - зони за местообитанията. Всяка една от тях трябва да бъде обявена поотделно, като е възможно една и съща зона да се обяви като защитена за птиците и за местообитания. Ние сме предложили 114 защитени зони за птиците и те може би на около 70 % се препокриват с тези за местообитанията. Правителството отложи 26 зони от екомрежата. Други 5 бяха приети, но със значително по-малка територия. Това са буферните зони на трите национални парка „Рила“, „Пирин“, „Централен Балкан“. Други съкратени зони са Западни Родопи и Ломовете (Природен парк „Русенски Лом“, резерватът „Бели Лом“ и други защитени територии). Така останаха 88 зони за птиците, които трябва да бъдат обявени. - Как трябва да стане и докога е срокът за това? - Всяка страна решава как да стане. Според нашето законодателство, след като кабинетът одобри зоните, за всяка трябва да се изготви проектозаповед, която да се постави на обществена дискусия в рамките на един месец след публикуването й в ежедневник и в интернет. След което трябва да се обнародва в Държавен вестник. По закона за биологичното разнообразие обявяването трябва да стане до 1 година след приемането на списъка от зони в МС. Списъкът беше приет в началото на март 2007 г., което означава, че до март 2008 г. всички зони трябва да се обявят по този ред. - От екоминистерството обявиха, че за да спазят срока, ще обявяват по няколко зони едновременно. Възможно ли е да се спазят обещанията? - Екоминистерството разполага с достатъчно материали, които сме му изпратили - в тях се включва описание на видовете птици, координатни регистри, описание на имотите и режимите, които се препоръчват във всяка територия. Тоест имат „черновите“ за всички места. Проблемът обаче е, че правителството реши да изключи допълнителни територии, което противоречи на европейското законодателство и ще затрудни работата на ековедомството. Сега тези примерни варианти трябва да бъдат редактирани. МОСВ ще разчита на регионалните инспекции и на местните власти. Провели сме достатъчно обучителни семинари за общински служители и опитът ни показа, че хората са слабо информирани. Безпокои ни фактът, че от екоминистерството прехвърлят цялата отговорност за това на общините – според нас нишката се къса точно там. - Дали ще могат зоните да бъдат обявени паралелно? - Не е невъзможно. Но предполагам, че с тази масирана акция с обявяване на много зони едновременно много хора няма да разберат какво става. Може да се загуби прозрачността на процеса. Да започнем със „Суха река“- единствената засега „обявена“ зона. Един от режимите, който беше предложен, тъй като това е миграционен път на щъркели и грабливи птици, е да не се допуска построяване на ветрогенератори там. Този режим е изключен. Последиците от едно такова решение са, че всеки, който иска да построи вятърен генератор, няма да избягва защитената зона, като знае, че там може да се строи. - На какво разчитате с внасянето на жалбата си пред Европейската комисия? - Целта ни е видовете, които са от световно значение, да бъдат опазени. Стратегията ни беше най-ценните места за птиците да бъдат включени в „Натура 2000“. С изключените от МС 26 зони се намали обхватът на всички местообитания за птиците. От значение за ЕС са 120 вида птици, а за 106 изключването им от мрежата ще има негативно въздействие 17 % от популацията на царския орел в ЕС се намира в България. Той се среща най-често в Сакар, Западна Странджа, Средна гора, Добростан (Пловдивско). Друг пример е изключването на Шабла и Дуранкулак, където зимува 70 % от световната популация на червеногушата гъска. Тя е световно застрашен вид. Заради изключването на по-голямата част от Черноморското крайбрежие цялата му популация попада извън обхвата на мрежата. Всичко това ни накара да се обърнем към Европейската комисия. - Не се ли опасявате, че ще получите упреци заради евентуални санкции от страна на Брюксел за България? - Това ще е демагогия и манипулация. Първо, неправителствените организации работихме повече от 3 години, за да предоставим най-добрата информация на правителството. С внасянето на жалбата се опитахме да избегнем намесата на корпоративни интереси в изпълняване на задълженията към ЕС. Процедурата на ЕК е такава, че получавайки жалба от нас, тя ще предприеме стъпки за уведомяване на правителството – не започва веднага да съди. Ако ЕК реши, че не изпълнява ангажиментите си, държавата ще отиде на съд. Така че, ако се стигне до плащане на глоби, вината ще е на правителството. - Дайте примери за страни, които без проблем са приложили „Натура 2000“, и кои са лошите примери в това отношение? - От новите страни членки Словения – 30 на сто от територията й влиза в „Натура 2000“. Докато Полша е в съдебна процедура заради това, че подобно на българското правителство не обявява пълен списък със зоните. Друг лош пример е Словакия – и тяхното правителство, подобно на нашето, предлага списък със зони, които обаче не са още обявени. Правителството решава, че може да закъснее и да предостави на комисията само списък на защитените зони за птиците. След присъединяването започват щателни проверки за изпълнението им. И Брюксел разбира, че правителството е дало само списък с обещанията едва след година и половина. България обаче е „разкрита“ месец след това. - Спасиха ли членовете на Съвета по биологично разнообразие тези 27 зони по местообитанията? - Не бих казала, че битката е спечелена. Радвам се, че съветът даде наистина качествена експертна оценка, но далеч не е краят. Много е важно обявяването на самите места. Дори за тези територии, които са вече приети, реална защита до обявяването им няма. Тоест може да продължат да се извършват дейности, свързани с разрушаване на местообитания. Ето, „Суха река“ - МС я прие със същата територия, която предложихме. При обявяването й от екоминистерството обаче тя бе съкратена с 320 хектара. Интервюто взе Рая Атанасова