Тома Белев от 5 г. е председател на Асоциацията на парковете в България. Той е директор на природен парк „Витоша“ и председател на управителния съвет на сдружението „Зелени Балкани“. Белев е инж. лесовъд със специалност „Опазване на природната среда.“ - Г-н Белев, все повече са сигналите за строителство в природните и националните паркове. Какви са причините това да продължава да се случва? - Основната заплаха е четири от петте процента защитени територии в страната да бъдат застроени – това са 14 природни и национални парка. За последните 20 години в България са застроени повече територии, отколкото през последните 1300 години. - Какви ще са последствията – в краткосрочен и дългосрочен план? - В момента застрояваме най-красивите си кътчета, при това с нискокачествени сгради, унищожаваме ландшафта и средата. Твърди се, че 40% от БВП се формира от строителството, но къде отива? Печалбата е за определени фирми и хора. Когато ирландец, британец или руснак си купуват имот по Черноморието, плащат 100 000-200 000 евро в момента, но реално това, което се унищожава, струва много по-скъпо, а в бъдеще ние като общество не можем да го потребяваме. На практика липсва овъзмездяване на реалния собственик - обществото. - Какви могат да бъдат решенията? - Тъй като строителството е икономически проблем, който става екологичен, решенията са само икономически. По-високата стойност на имота по Черноморието не се дължи на това, че той е нечия собственост, не защото е до красива територия, а заради това, че той се намира в близост до публична собственост. Затова в други европейски страни тази стойност се включва като по-висок данък, който да се използва за опазване на природната среда. - Каква е ролята на дирекциите на парковете за предотвратяване на нарушенията? - Последните месеци са най-ужасното време за българските паркове. Такива заплахи не е имало в цялата история на защитените територии, а тя е вече 75-годишна. Позволихме на група олигарси, криещи се зад офшорни фирми, да инвестират в България. Спокойно можем да кажем, че тук се препират парите на голям брой мафиотски структури - руски, италиански, испански, гръцки, турски. Ако в държавата се спазваха законите, това нямаше да се случи. Няма как да се появят стотици хиляди евро и да не се търси произходът им. Тази ситуация позволява и натиска върху българските паркове. Почти не се сещам за парк в България, който да не е поставен под сериозна заплаха от различни икономически субекти. - Каква е ролята на държавните институции? - Институциите започват да обслужват тези икономически интереси. Те имат връзка с политическото лоби, започва да се оказва влияние и върху парковете. Инвеститорите остават с впечатление, че държавата е пазила тези територии, за да дойдат те и да ги застроят. В „Паничище“ например установяваме нарушение, пишат се актове, хората си ги плащат, строителството продължава. Държавата е длъжна да издаде акт за спирането му. Ясно е, че лифтът, който се строи в „Паничище“, се строи в нарушение на закона, но строителството продължава. За съжаление това е съдбата на по-големите строежи в България. Цялата земна маса от строителството в Рила е нахвърлена под долната станция на лифта, а оттам тръгва 30-40 м кално свлачище, което де факто обезсмисля строежа. - Проблемът с парк „Странджа“ на какво се дължи? - Функция е от няколко неща. Царево е пример за малка община, която няма капацитет. Нямат капацитет за управление, хората не са достатъчно активни икономически, липсва и гражданско общество, което да контролира. Вина има и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според Закона за Черноморското крайбрежие то трябва да се устройва на базата на национална устройствена схема, такава обаче няма, няма и търг за нея. Но за сметка на това МРРБ финансира малки изменения на общи устройствени планове на черноморските общини. Изменението на плана ще създаде проблеми и за местните хора - строежите, които се предвиждат, ще имат големи проблеми: няма капацитет по отношение на чисти питейни води, гробищата са оставени в новите разширения на населените места, което е недопустимо - трябва да са на 500 м от регулация, да се развие системата на електроснабдяването,защото съществуващата няма капацитет за тези 100 000 легла. А освен това там няма нито една действаща пречиствателна станция. Къде смятате, че ще отидат тези фекалии?! - Все повече се увеличават и проблемите в защитени територии във вътрешността на страната. - Навсякъде са... Обвиняват дирекцията на национален парк „Централен Балкан“, че спря проект за 150 млн. лева на фирма „Фронтиер“. Как няма да го спре, като той предвижда навлизане в два резервата и застрояването на територията на парка. В плана за управление на „Централен Балкан“ е казано, че там не може да се строи. Какво да каже дирекцията на парка? Стройте?! Дирекциите трябва да прилагат закона и плана за управление. Когато тези, които трябва да контролират законите, не ги познават, вече става лошо. Такъв е пример е дирекцията на национален парк „Пирин“. Там има проект да се удвои достъпът до базата на Банско, да се създаде нов ски център над Добринище, нов ски център и голф център над Кулиното до Разлог и няма кой да обясни, че това е недопустимо по закон. - Защо се случва това? - Като цяло за защитените територии в България не се отделят достатъчно пари. Те получават в стотици пъти по-малко средства, отколкото в останалите държави - членки на ЕС. Един национален парк с големината на Баварска гора в Германия получава 20 млн. евро бюджет за опазване и за развитие. В България държавата отпуска 2 млн. евро за парк „Витоша“, който е на пъпа на държавата, най-стария парк на Балканския полуостров. Всъщност е най-добре финансираният, тъй като „Врачански Балкан“ и „Рилски манастир“ получават само по 200 000 лева. Нямаме административен капацитет, има липса на научни кадри, няма кой да ръководи самата процедура за оценка за въздействие, на различни проекти и планове за „Натура 2000“. Няма как да установиш дали дадено строителство застрашава, примерно, рядък вид пеперуда, когато в България има само двама специалисти в тази област. А те обслужват и Македония, и Сърбия, защото и те нямат. Интервюто взе Рая Атанасова