Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода? С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители. Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика, цитирана от Investor.bg.

Личната свобода

Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби. Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай. Капитализмът постигна своята слава през 19-и век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система, се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация. Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-и век и Мусолини през 20-и век – корпоратизма.
По различни начини корпоратизмът задушава динамиката, която иначе води до увличаща работа, бърз икономически ръст, по-големи възможности и включване на по-широк кръг хора в икономиката. Той подкрепя летаргичните, неефективни и непродуктивни, но с добри връзки фирми, за сметка на динамичните нови фирми с желание да навлязат на пазара. Корпоратизмът фаворизира цели като индустриализация, икономическо развитие и превес на държавата над индивидуалната икономическа свобода и инициатива. Днес авиолинии, производители на автомобили, селскостопански компании, медии, инвестиционни банки, хедж фондове и много други до някаква степен се считат за твърде важни, за да бъдат оставени да се борят със свободния пазар. Като резултат те получават протегнатата ръка на правителството в името на „обществения интерес”

Щетите са видими отвсякъде

Щетите от корпоратизма са видими навсякъде около нас: неефективни корпорации, които оцеляват въпреки огромната си неспособност да служат на клиентите си, мудни икономики с бавен ръст на производството, недостиг на атрактивна работа, ограничени възможности за младите, правителства, фалирали заради опитите си да прикрият тези проблеми, и увеличаваща се концентрация на богатство в ръцете на онези, които са с достатъчно добри връзки, да са от правилната страна на корпоратистките сделки. Това преминаване на силата от собствениците и иноваторите към представителите на властта е антитеза на капитализма.
Апологетите на корпоратизма и онези, които се възползват от него обаче, имат наглостта да пишат всички тези провали на сметката на „безразсъдния капитализъм” и „липсата на регулация”, които според тях изискват по-строг надзор и регулация. А те на практика означават повече корпоратизъм и фаворизиране. Изглежда невероятно, че толкова разрушителна система е утойчива. Корпоратисткият модел не е понятен за по-младите поколения, израснали с интернет - най-свободния пазар на стоки и идеи.
Успехът и провалът на компаниите в интернет са най-добрата реклама за свободния пазар – социалните мрежи например изгряват и залязват почти неусетно в зависимост от това как обслужват клиентите си.

Допълнителни печалби

Мрежи като Friendster и MySpace извлякоха допълнителни печалби, нарушавайки личното пространство на потребителите си и незабавно бяха наказани. Потребителите им просто се насочиха към по-сигурни техни конкуренти, каквито са Facebook и Twitter.
Няма нужда от правителствена регулация, за да бъде осъществен подобен преход. Всъщност, ако трябваше модерните корпоратистки държави да организират такъв, днес вероятно те щяха да спасяват MySpace с пари на данъкоплатците и да агитират, че ще се осъществи „реформа” на настройките за сигурност. Интернет като преобладаващо свободен пазар на идеи не е бил жертва на корпоратизма. Хората, израснали с неговата децентрализация и свободна конкуренция на идеи, трябва да приемат за странни намеренията за държавна подкрепа на големи компании и сектори. Много от традиционните медии често повтарят стария рефрен, че „каквото е добро за компанията X, това е добро и за Америка“. Едва ли обаче ще видите подобни текстове в Twitter. Легитимността на корпоратизма се подкопава заедно с финансовото здраве на правителствата, които разчитат на него. Ако правителствата не съумеят да прогонят корпоратизма, те ще се заровят в дългове и ще стигнат до банкрут. След това от дискредитираните останки на корпоратизма може да се възроди капиталистическа система. Тогава думата „капитализъм” отново ще носи истинското си значение, а не това, което корпоратистите му дават, търсейки как да се скрият зад него, или което социалистите критикуват, завършва Нобеловият лауреат.