Георги Велев Липсата на кворум в пленарна зала вчера провали ратификацията на споразумението за изграждането на газопровода „Южен поток“, подписано при визитата на руския президент Путин на 18 януари. Заседанието беше закрито, след като депутатите от опозицията бойкотираха гласуването. По същото време Европейската комисия представи докладите за България в Брюксел. Депутатът от ДСБ Веселин Методиев призова управляващите да не отвличат вниманието от важния за страната доклад на ЕК, защото това би било най-вече лош знак към Европа. Според него българският парламент трябва да е единен в поведението си, а дебатите по ратификацията на договора за „Южен поток” могат да продължат и днес. Независимият депутат и председател на ЕНП Мария Капон призова дискусиите в парламента по „Южен поток“ да бъдат незабавно прекратени. По думите й не е допустимо в момент, в който Брюксел представя доклада за България, парламентът да обсъжда ратификацията на договора между България и Русия за „Южен поток“. Проектозаконът за ратификация на договора между България и Русия бе внесен в Народното събрание от правителството на 30 юни. Според документа българската страна ще притежава 50% от собствеността върху транзитния газопровод на българска територия и ще трябва да осигури финансиране за този дял. Наскоро министърът на икономиката Петър Димитров обясни, че за целта „Булгаргаз“ ще търси кредити от банки. По прогнозни данни строителството на „Южен поток“ в българския му участък ще струва около 1,4 млрд. евро, което означава, че ще са необходими около 700 млн. евро. Плюсовете Като предимство на тръбата министър Димитров отбеляза, че за България е изключително важно да има алтернативно трасе за доставка на газ, което да не позволява политически рискове да застрашават българската икономика. (Решението за „Южен поток“ беше взето, след като Украйна отклони към себе си руски природен газ, предназначен за Европа.) Другите предимства, обяснени от Димитров, са: по-ниска цена на природния газ и допълнителни количества от синьото гориво. „Руската страна предложи да включим конкретна клауза, че Русия ще покрие всички допълнителни потребности на България от газ. Българската страна не желаеше да има такава клауза, защото разчитаме и на други източници и не бихме желали снабдяването ни да става само с руски газ“, добави Димитров. Проектът „Набуко“ е приоритет № 1 за България и ЕС, тъй като осигурява двойна сигурност на доставките, но засега не е осигурен с газ, обясни енергийният министър. Според него точно това е и причината на ЕС да е необходим и „Южен поток“. Според депутата от ДПС и председател на парламентарната комисия по енергетика Рамадан Аталай проектът за газопровода в максимална степен е съобразен с изискванията на ЕС и с българския интерес. ОДС и ДСБ са против газопровода Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че партията му няма да подкрепи споразумението за изграждане на газопровода "Южен поток", защото подобна ратификация е срещу европейското виждане за преодоляване на енергийните монополи. Не бива да се допуска собственикът и управляващият транспортирането на газ да е един и същ, както е в случая с „Южен поток“, каза Костов. Лидерът на ДСБ обяви, че този проект няма и оценка за въздействие върху околната среда и не се знае какви екологични последици ще има. Според бившия премиер става въпрос за желанието на мнозинството да се изгради руска инфраструктура на територията на страната, с което ще бъде извършено предателство на българските интереси. ОДС също няма да подкрепи ратификацията, защото икономическата полза от споразумението не е доказана, заяви и депутатът Мартин Димитров. Хората вече разбраха тезата, че с този проект България става най-големия енергиен център на света, но това е твърдение, изпразнено от всякакво съдържание, отбеляза той. Според Христо Кирчев (ОДС) всички знаят, че в момента Русия иска да осъществява трансфер на природния газ от Централна Азия, като „държи кранчето“. Проектът „Южен поток“ е съвместно начинание между руската държавна компания „Газпром“ и италианската „Ени“. На българска територия газопроводът ще се разделя на две части - едната ще продължава на северозапад към Унгария и Австрия, а другата ще бъде на югоизток през Гърция за Италия. Окончателното трасе още не е уточнено. По предварителни оценки проектът ще струва около 10-12 млрд. евро, а след като бъде завършен, ще доставя до Европа по 30 млрд. куб. м газ годишно.