- Г-н Овчаров, предстои внасянето на шести вот на недоверие към правителството. Имате ли притеснения ,че този вот ще е по-различен от другите? - Имам притеснения от нездравата радост и емоционална приповдигнатост на част от опозицията. Всъщност проблемът е, че у нас опозицията в парламента няма обществена подкрепа, а тази, която има някаква чуваемост, е извън парламента и не може да използва парламентарните опозиционни механизми. Тази ситуация според мен прави истерични и двете групи . Не мога да не спомена обаче, че част от създалата се обстановка е следствие и от откровените лъжи, които български политици говореха и говорят в Брюксел. Да ругаеш страната си от високата трибуна на политическите си мераци е, меко казано, грозна гледка. - Опозицията доста критикува начина, по който се харчи бюджетният излишък. Какво сочи проверката на разпределението на тези средства? - Това и е работата на опозицията. Друг е въпросът дали има основание да го прави, при положение че точно тази опозиция, когато е била на власт, е харчила бюджетни излишъци, без даже да си прави труда да информира за това Народното събрание. Ние обаче сложихме край на тази практика в края на миналата година. Всички разходи, които бяха направени по бюджетния излишък, бяха представени в парламента, както и съответна информация за проектите. Комисията по бюджет и финанси изслуша на днешното (вчерашното, бел.ред.) си заседание министъра на финансите Пламен Орешарски, както и другите министри, които са ползватели на този бюджетен излишък, за това как са изразходвани тези средства. Това се прави за пръв път в парламентарната практика, струва ми се. Никой от управляващото мнозинство, още повече в бюджетната комисия, няма намерение да крие как са изразходвани средства миналата година и как евентуално ще бъдат изразходвани през тази. Ще предложим промяна в закона за бюджета, за да стане ясно за какви мерки и за какви нужди ще бъдат изразходвани парите от излишъка, така че обществото да знае за какво се харчат парите на данъкоплатците. Мисля си ,че опозицията трябва да е по-предпазлива в някои крайни оценки и да не разчита толкова на късата памет на хората. - Тази година бюджетният излишък ще бъде ли харчен за пенсии и повишаване на доходите, така както обявихте във вторник след заседание на Изпълнителното бюро на БСП? - Решението на ИБ за повишение на пенсиите не е еднократен акт, а част от философията на партията за цялостна политика по отношение на доходите на възрастните хора. А и не само на доходите, но и на условията за живот. Това е не само своевременно, но и с поглед напред, като се имат предвид и демографските анализи, които са доста тревожни. Ако сега възрастните хора са 16-17%, то 2025 г. ще станат 22-23%, а 2050 г. – над 30%. Това поставя въпроса ние по какъв начин гарантираме едни нормални условия за техния живот. Те не включват само доходите, те са основно перо в тези условия на живот. Мисля, че БСП има с какво да се похвали и да каже какво е направила до момента – до октомври средната пенсия ще бъде увеличена с повече от 75%. Нещо, което не се е случвало в предишните две правителства, взети заедно. Надявам се, че още в средата на следващия мандат на следващото правителство минималната пенсия да стане 70% от минималната работна заплата, ако, разбира се , участваме в управлението. - Синдикатите поискаха минималната работна заплата да стане 400 лв. от 1 януари 2009 г. Какви са шансовете на такова едно предложение? - Един предлага да се увеличи минималната пенсия, а друг – минималната заплата. Трети иска да се намали ставката по ДДС. Четвърти предлага намаляване на осигуровките, пети – диференцирани ставки. Това не е политика, а популизъм. Когато се прави политика, тя трябва да балансира всички елементи на публичния интерес. На заседанието на Съвета на тройната коалиция, което ще се проведе наскоро, това ще стане. На него ще бъде формулирана позицията на коалицията и действията й до края на мандата. Там ще бъдат уточнени основните приоритети и аз не мисля, че те могат да включват действия само в една посока. Общественият интерес трябва да бъде балансиран. Но е време да се попривърши с десния популизъм и да насочим вниманието си към политиката на доходите и качеството на живот. - Сигурен ли сте, че ДПС и НДСВ няма да ви бламират предложенията? - Те до момента не го правят. Всички действия намират подкрепа в другите две политически сили и това е съвсем нормално. При тези темпове на развитие на икономиката и този данъчен режим съвсем естествено е това да води до увеличение на доходите. - С какво ще подобри финансовата дисциплина проектът за независим одит? - Това е един институционален закон, който образува начините и механизмите на контрол върху института на експерт-счетоводителите, т. е на одиторите. Това е нещо, което се изисква от ЕС, и ние трябваше да го направим. Първият вариант на закона, който беше предложен от МС, за съжаление не срещна подкрепата на ЕК, затова се наложи между първо и второ четене да бъде на практика пренаписан. Това предизвика дискусии с института на експерт- счетоводителите, но в крайна сметка си мисля, че всичко е нормално и този закон ще успее да влезе в сила. Няма как да има ефект върху бюджета на държавата, а по-скоро върху одитите на по-голямата част от фирмите с публичен интерес и върху начините, по които тези одити ще бъдат контролирани така, че те да бъдат съответстващи на определени критерии и стандарти. - Как ще коментирате факта, че бизнесът е недоволен от регулаторните режими, които не намаляват така, както бе обещано от кабинета? - По тази тема може да се говори много. В качеството си на министър на икономиката и енергетиката имах щастието да ръководя така наречения Съвет за икономически растеж в продължение на две години. Тогава правителството взе определени решения, които гарантираха например на бизнеса правото да прави предварителна оценка на всички данъчни предложения. Така че, ако има така наречената оценка за въздействието на данъчните законови предложения и ако има негативна позиция по определени законопроекти, те да бъдат коригирани своевременно. Помолихме също бизнесът да даде своите виждания и предложения как да променим механизмите на контрол, защото основният проблем е не наличието на много режими, а че тези режими не се спазват. И те трябва да бъдат контролирани. За съжаление в тази област сме повече в сферата на говоренето , а по-малко е конструктивното действие. Всички сме готови да критикуваме, да търсим слабости, но когато кажем „дайте да го направим“, изведнъж се оказва, че някак си няма желание да се прави. За това от страна на правителството и на министъра на икономиката и енергетиката има напълно отворени врати, въпросът е да се намерят нормалните механизми за взаимодействие. - Този Съвет на коалицията, който ще проведете, ще предвиди ли още данъчни облекчения за бизнеса? - Това трябва да бъде преценено. Аз неслучайно казах, че с десния популизъм по някакъв начин трябва да се спре и да обърнем внимание на ключовия приоритет. Това са доходите на хората и качеството на живот, здравеопазване и образование. Аз си мисля, че оттук нататък това трябва да бъдат основните акценти в работата на коалицията. - БСП ще преосмисли ли политиката си по отношение на плоския данък. Обвиняват ви, че това не е социалдемократически подход? - Не. Не очаквам и не виждам причина. Резултатите с въвеждането на плоския данък са положителни, приходите в бюджета за шестмесечието са с 20 % по-големи от миналата година, така че това е една дясна мярка, която обаче у нас води до леви резултати. По-големите приходи в бюджета са основната цел на левите политики, защото позволяват на правителствата да харчат тези средства за публични нужди. Така че с дясната мярка - с намалени данъци, получаваме по-високи приходи, които позволяват да провеждаме по-лява политика последните месеци от управлението. - Ще се опитате ли като управляваща партия да въздействате върху спирането на повишението на цените на тока? - Не може и не бива. Ако някой си мисли, че чрез конкретен политически натиск на въздействие върху Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) може да постигне намаляване на цени, това е вреден подход. Той вече е наблюдаван. Резултатите са изключително негативни. Изкуствените забавяния водят до високи скокове и то по правило в изключително неблагоприятни промени. Интервюто взе Иглика Горанова