Валентин Георгиев Лозаро-винарската камара е разработила система от 9 маршрута за „пътища на виното“, като по този начин ще бъдат привличани чужди туристи от средния и горен клас във вътрешността на страната. Това стана ясно по време на третата национална конференция „Пари за земеделие и туризъм“, организирана от Националния борд по туризъм. Сред очертаните маршрути, 3 от които са в Пловдивски регион, са античен път на виното, пътят на Дионисий, на Орфей и др., съобщи Константин Маджаров, шеф на регионалната камара „Тракия“. Инициативата е съпроводена и с амбициозна програма, наречена 1333 винарски изби, като целта е в периода до 2014 г., когато се навършват 1333 г. от създаването на българската държава, да бъдат изградени множество малки и средни предприятия, свързани с развитие на лозарството и винения туризъм. Освен това ще бъдат създадени винени клъстери, ще се развиват и програми за алтернативно земеделие на заетите с тютюнопроизводство, както и стимулиране на енергийното земеделие, свързано с оползотворяването на биомаса. Пари има много - толкова, че едва ли може да ги усвоим, коментира по време на форума министърът на земеделието и храните Валери Цветанов. По думите му обаче служителите на Разплащателната агенция говорят на “брюкселски“ и така държат на дистанция кандидатите за европарите. Затова той обеща да започне обиколка по регионалните служби на фонд “Земеделие“, за да провери годността на служителите да се справят със задачите си. Цветанов очерта като незапълнени ниши за българина производството на десертно грозде и на маркови бутикови ракии. Според Пламен Моллов, шеф на Националната лозаро-винарска камара, не можем да развиваме туризма без силно земеделие. По думите му в България се произвеждат уникални продукти, които запазват облика на българското село. Като такива шефът на ДАТ Анелия Крушкова посочи виното, розовото масло, киселото мляко и др. До 100% ще бъдат финансирани разходите на общини, кандидатстващи по оперативната програма за развитие на селските райони, а до 75% - на частни инвеститори, обясни зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев, който представи приоритетите и условията на кандидатстване. Уволняват виновните за спрените пари по САПАРД Виновните за спряното финансиране по двете програми на САПАРД ще бъдат уволнени, каза земеделският министър Валери Цветанов. Става дума за служители от фонд “Земеделие“, допуснали документи за финансиране от организацията, които не отговарят на условията. Цветанов на се ангажира с конкретни прогнози и срокове за евентуална отмяна на санкциите, които ЕК наложи, като замрази усвояването на 183 млн. лв. за проекти за земеделското стопанство и за развитие на различните земеделски дейности. Проектите по програма САПАРД са одобрявани некомпетентно и хаотично, заяви още министърът. По думите на министър Цветанов директорът на фонд “Земеделие“ Димитър Тадаръков не може да носи отговорност, тъй като нарушенията са станали преди 5-6 години, доста преди той да заеме поста. Специална комисия от българска страна заминава днес за Брюксел, за да се запознае на място с критиките около изискванията по САПАРД. Междувременно стана ясно, че от Асоциацията на земеделските производители в България ще поискат средствата за блокираните 572 проекта да бъдат платени с пари от бюджетния излишък. „Това е единственото решение в момента, ще внесем искането след като видим заключенията на работната група по въпроса“, коментира председателят на сдружението Ивайло Тодоров.