Станка Динева Проектът „Набуко“ е приоритет за България. Винаги е бил такъв и ще продължава да бъде. Това заяви президентът Георги Първанов след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който той свика вчера. Темата на съвета бе „Последиците за сигурността на страната от участието в големи енергийни проекти“. Според държавния глава нашата страна има „своята активна роля в търсенето на повече катализиращи фактори за европейската позиция“. Причините за закъснението в строителството на АЕЦ „Белене“ не са в българската страна, каза още Георги Първанов. Той предположи, че причините, довели до забавянето, са изборите в Русия. „Има воля и в двете страни закъснението да се навакса“, категоричен бе държавният глава. „Аз приемам тезата на опозицията, че заседанието на Консултативния съвет е закъсняло. Закъсняло с около 10-15 години, защото досега не е имало Консултативен съвет по национална сигурност по темата за развитието на енергийната политика на България.“ Така държавният глава коментира критиките на опозиционните партии, че е свикал заседанието твърде късно. Той изрази надежда, че „консенсус по отношение на нашата енергийна политика не е невъзможен“. Президентът каза, че е удовлетворен от „солидния, аргументиран и определено ползотворен дебат, който се проведе“. По думите му той е позволил да се допълни информационната картина по въпроса, да се направи анализ на резултатите от изпълнението на енергийните проекти. А също така какъв ефект ще има тяхната реализация върху икономическото развитие на България в следващите няколко десетилетия. „Проектите „Южен поток“, „Набуко“, петролопроводът „Бургас - Александруполис“ и АЕЦ „Белене“ са стратегически ориентирани и могат да дадат необходимите гаранции за нашата енергийна сигурност, за развитие на българската икономика в дългосрочен план“, заяви още държавният глава. Той цитира един от опозиционните лидери, без да назове името му, който е заявил по време на Консултативния съвет, че „това са проекти, които са добри за България“. Първанов заяви, че иска да разсее публикации, които насаждали напрежение за недостиг в производството и консумацията на електроенергия у нас. „Няма такива рискове. В съответствие с проектите, които реализираме, очакваме да има солиден излишък в близките години“, обясни държавният глава. Според него това ще позволи България да възстанови позициите си на енергиен център. Според Първанов нашата страна никога не е имала толкова активна и резултатна енергийна дипломация както сега. За пример той даде постиженията в това отношение през последните 6 месеца – договорености с Азербайджан, Египет и други страни от Черноморския и Каспийския регион и от арабския свят. Държавният глава заяви, че нашата енергийна политика трябва да е част от европейската, защото имаме добре очертани отговорности и ангажименти в договора с ЕС. Първанов обаче бе категоричен, че освен задължения България има и права. И че има основание да претендира да играе „реактивна роля в търсенето на работещи решения по отношение на диверсификацията, разнообразяването на източниците, на видовете енергия. Тема, която е ключова в момента в ЕС. Президентът съобщи, че в тази връзка нашата страна замисля свикването на „енергийна конференция с участието на представителите на европейските институции, на водещи страни в ЕС, на лидерите на региона на Балканите, на Черноморския и Каспийския регион“. По предложение на опозицията и със съгласието на правителството ще започне актуализирането на енергийната стратегия на България, съобщи след края на Консултативния съвет Георги Първанов. „Въпреки че, ако питате мен, 1999-2000 г. имахме стратегии, но нямахме проекти“, с лека ирония подхвърли той. Държавният глава изрази надежда, че актуализацията на енергийната стратегия ще започне и ще приключи до края на мандата на това правителство. Целта по думите му е да получат дългосрочен отговор въпросите за ценовата политика в енергийната сфера. „И преди всичко възможностите за либерализация или за продължаване на сегашната политика“, заяви президентът. Удовлетворителен отговор според Георги Първанов са получили въпросите на опозицията за безопасността на проекта „Бургас – Александруполис“. „Нито България, нито която и да е от страните участнички няма да жалят средства, за да имаме 100-процентови гаранции за екологичната сигурност при реализацията на проекта, особено в региона на Бургас“, заяви държавният глава. Дебат по енергийната политика на България трябва да има, смята президентът. Реакции Петър Димитров, министър на енергетиката:Няма оскъпяване на енергийните проекти Няма оскъпяване на големите енергийни проекти с участието на България, такова оскъпяване е записано единствено по отношение на проекта „Набуко“. Има коригиране на цената на „Набуко“, която беше оценена около 8 млрд. евро, т.е. предполагаемата цена на проекта почти се удвои. Но това са проекти, които в голямата си част са наложени от интереси извън България и не бихме могли да търсим връзка с национални решения и цената на тези проекти. За АЕЦ "Белене" единственото договорено оскъпяване е в рамките на средната инфлация в ЕС. Джевдет Чакъров, министър на околната среда и водите: Ще има ОВОС Оценки за въздействието върху околната среда ще има за всички енергийни проекти с участието на България. Иван Костов, лидер на ДСБ: Никой не е поискал оценка Няма ОВОС на "Южен поток" и "Бургас-Александруполис", защото никой не ги е уведомил за необходимостта и не е поискал такава оценка. Румен Овчаров, председател на парламентарната комисия по енергетика: КСНС свърши работата си Консултативният съвет извърши основната си функция. Той потвърди важността, стратегическата значимост на енергийните проекти и необходимостта от тяхната реализация, необходимостта както за сигурността на България, сигурността на доставките, така и в чисто икономически план за българските граждани. Проектът „Набуко“ винаги е бил приоритет, тъй като той диверсифицира не само пътищата, но и източниците за доставка на природен газ и за Европа, и за България. БНД: Президентът закъсня Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикано от президента, е закъсняло и не поставя темата за енергийната сигурност пред българското общество. Няма как да обсъждаме последиците от участието в страната ни в големи енергийни проекти, без да се сме запознати със съдържанието на договорите по тези енергийни проекти. Има голяма неяснота около големите енергийни проекти, а отговорните членове на МС са неподготвени.