Румен Янчев: Катастрофичният пул – добра идея, но с неясен обхват
- Г-н Янчев, какво ново има по сделката по придобиването на „Български имоти“ АД?
- Намерението за придобиването бе обявено в началото на годината, но все още не е извършено, тъй като не можем да свикаме общо събрание на „Булстрад“, на което това да бъде решено официално от акционерите. А събранието не може да се проведе, защото в Търговския регистър има много сериозни проблеми.
Румен Янчев е завършил ВФСИ “Д.А.Ценов” през 1980 г. и постъпва на работа в „Булстрад“. Бил е специалист, главен специалист и икономически директор, както и управляващ директор на Еuropean Reinsurance Brokers ltd в Лондон. Регистриран е като правоспособен брокер на Лондонския пазар. От 1992 г. е изпълнителен директор и председател на УС на ЗПАД „Булстрад“.
- Г-н Янчев, какво ново има по сделката по придобиването на „Български имоти“ АД?
- Намерението за придобиването бе обявено в началото на годината, но все още не е извършено, тъй като не можем да свикаме общо събрание на „Булстрад“, на което това да бъде решено официално от акционерите. А събранието не може да се проведе, защото в Търговския регистър има много сериозни проблеми. Досега по независещи от нас причини не можехме да определим дата. Последно успяхме да определим 21 юли. След това вече ще преминем към реализация на сделката. Това говори, че присъствието на Vienna Insurance Group в България главно ще се извършва през марката „Булстрад“. „Български имоти“ ще продължи да съществува, но собственик ще бъде „Булстрад“, като целта е да се окрупни дейността на Vienna Insurence Group в България.
Имаме желание да оперираме в Румъния и Гърция
- С членството ни в ЕС много чуждестранни компании намериха място на българския пазар, докато обратното движение се наблюдава в много по-малки мащаби. Как ще коментирате тези тенденции?
- За съжаление българските компании не са достатъчно големи, че да си позволят силно присъствие извън страната. В момента „Булстрад“ има годишни приходи от около 10 млн. лева от дейност, извършена в чужбина. Основната част от клиентите ни в други страни в ЕС са българите, които живеят там. Истината е, че в момента в страни като Испания, Португалия и Англия има концентрирани български общности, които дават добри много възможности за развитие. Засега имаме желание да оперираме в Румъния и Гърция, като някои конкурентни компании в сектора също са заявили подобни амбиции. 2008 г. ще е първата година от тази инициатива, която в момента дори не ни струва допълнително средства, тъй като оперираме дистанционно. Не искаме да пропуснем законодателната възможност, която ни се дава в рамките на общността, да разширим дейността си. По същия начин, по който външни инвеститори са следвани от дългогодишните си застрахователи при развиването на дейност у нас, така и ние се стремим да осигурим застраховането на наши клиенти и в съседните ни страни. Все пак специално в застраховането глобализацията много отдавна вече се е случила и „Булстрад“ се опитва да почерпи най-доброто от тази зависимост.
-В България автомобилното застраховане има огромен дял към общото ниво. Как „Булстрад“ ще развие допълнително тази сфера в обозрим период?
- Нормално е тези застраховки да доминират, тъй като със стабилизирането на икономическата обстановка хората имат афинитет точно към неща, които по-рано не са могли да си позволят – автомобилите например. През последните години има значително увеличение – от 40 000 годишно, през тази година се очаква да бъдат закупени над 70 000 нови автомобила. Не искам да звучи нахално, но смея да твърдя, че в последните 6 години развихме един много добър продукт, който се радва на много добър прием, откъдето следва, че не възнамеряваме да го променяме по същество. Всъщност от 6 млн. лева през 2000 г. очакваме премиен приход от около 90-100 млн. лева през настоящата година. Друг е въпросът, че когато стане застрахователно събитие, се намесват и други лица – сервизи, експерти и т.н., като много от тях не са в нашата сфера на влияние и ние не можем пряко да диктуваме вида услуга, която предлагаме.
В момента на пазара оперират поне 20 по-големи компании, така че борбата ще бъде кой ще създаде най-добре усещането за смисъла на застраховането. Това включва качествено ремонтиране - и при това в срок. Също така ние се стремим да въведем като практика осигуряването на заместващ автомобил във времето, докато ударената кола е в сервиза.
- Как ще коментирате постоянния спад на обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“ у нас? Как си го обяснявате?
- Не искам да го коментирам, все пак то не е проблем на застрахователите. Ние единствено можем да помогнем с предоставяне на справки за сключените застраховки. Може би още не е осъзната необходимостта да притежаваш подобна застраховка, а и въобще всяка застраховка. А от друга страна, това е неуважение към закона. Лошото в случая е, че неудобствата, които това може да предизвика, касаят останалите 80%, които плащат за грешките на другите. И това е така, защото някой – в случая Националното бюро „Зелена карта“ и Гаранционният фонд – гарантира, че единствено наличието на регистрационен номер означава и налична застраховка. Най-изумителното е, че това явление не предизвиква обществено порицание. Ние сигурно сме единствената държава, в която тези неща минават между другото.
- Какъв ръст очаквате в животозастраховането?
- Животозастраховането ще расте постоянно, като това е белег на всяка една развиваща се икономика с увеличение на благосъстоянието. Можем да кажем, че то има добро бъдеще с изпреварващ ръст. В момента в повечето страни - членки на ЕС, животозастраховането е водещият фактор и със съотношение 60:40 в сравнение с общото застраховане. В България все още това съотношение е около 5:95, тоест пред животозастраховането предстои бърз ръст, а на пазара има място за въвеждане на нови продукти. То, разбира се, включва и елемент на спестовност, който не е чужд на българите. Компаниите обаче трябва да бъдат много предпазливи, тъй като при вече изграден портфейл от продукти пускането на нова застраховка може да накара старите клиенти да се почувстват недоволни. Насочеността в момента е към предлагането на различни инвестиционни схеми, които едновременно позволяват спестовност, поемане на риска и свобода при управление на вложенията. Освен това животозастраховането в голяма степен се изисква като гаранция при тегленето на потребителски кредити, които са изключително популярни напоследък. Но в България все още имаме да скъсяваме огромна дистанция – и като продуктова гама, и като ноу-хау.
Земеделските застраховки имат бъдеще
- Смятате ли да предложите някакви преференции и нови продукти в селскостопанското застраховане – един сегмент, който би следвало също да търпи бързо развитие?
- Проблемът при селскостопанските производители е, че те по-често застраховат само базовото си финансиране, което е свързано например със семена, препарати, горива и което, съпоставено със стойността на крайния продукт на декар, е в съотношение 1:4 до 1:6. Което е и причината фермерите често да са недоволни от ниските обезщетения при възникване на застрахователно събитие. Досега застраховането в земеделието бе по-незначителен сектор, но ми се струва, че с последните промени нещата в този бранш ще се раздвижат. Така например вече не може да се каже, че големите земеделски производители нямат техника – напротив, някои от тях имат комбайни, които струват по 1 млн. лв., които също са обект на застраховане. Освен това дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) вече са успели да окрупнят доста терени, които се арендоват, обработват. Но все още земеделските производители се сещат за застраховане едва когато падне градушка или стане наводнение – тогава излиза, че застраховката била много малка. Всъщност обаче тези пресмятания трябва да се правят предварително и всеки да решава каква част от вложението ще застрахова. Световните тенденции показват, че държавите имат практика да осигуряват субсидии за около 60% от цената на една цялостна застраховка. Така например застраховката струва 20 лева/дка, от които 12 лева поема държавата, а останалите – производителят.
При нас обаче рискът „суша“ е изключен, както и в повечето страни. Липсата на валежи не се възмездява поради презумпцията, че земеделците все пак трябва да осигурят напояване на културите си. Също така трябва да се отбележи, че в повечето случаи и на наводняване причината е човешка грешка, което също не може да се овъзмезди. Въпреки това аз вярвам, че земеделските застраховки имат бъдеще, тъй като вярвам, че бъдещето на България е свързано със аграрното производство.
- В тази връзка бихте ли обяснили какви са настроенията в бранша относно създаването на катастрофичен пул в България?
- Застрахователните компании не може да не са доволни от едно такова предложение за задължително застраховане, което ще вкара още средства в касите им. Дискусията за създаването му се води вече от 10 години. Въпросът, който не е добре решен още, е какво ще покрива този пул. В „Булстрад“ искаме да се ограничи само до риска от земетресение, при това този риск да не бъде разхвърлян само между дружествата у нас, но и да включва европейска и международна стройна организация, която да бъде подплатена от мощните застрахователни и презастрахователни корпорации. Освен това не е ясно как и кои жилища ще влизат в обслужването на този пул, нито кой ще го управлява. Има решение на Асоциацията на застрахователите, която се различава от становището на държавата. Правят се опити за разбуждане на дискусията, но като се тръгне от грешна основа, трудно се стига до консенсусни решения. Принципно идеята е добра и е била развивана успешно в няколко страни вече, но трябва ясно да се знае на каква основа ще стъпва у нас. Тъй като нито застрахователите, нито собствениците на изрядни жилища ще желаят да покриват загубите на вили, построени на свлачищни зони например.
Интервюто взе Николай Нейчев