Негово превъзходителство посланик Анатолий Потапов е роден през 1942 г. в гр. Бишкек. През 1968 г. завършва Московския институт по радиоелектроника и електромеханика. От 1992 до 1996 г. е съветник в посолството на Руската федерация в Китай. До 2000 г. е помощник на ръководителя на администрацията на руския президент. От 2000 до 2002 г. е заместник-министър на външните работи за ОНД, а от януари 2002-ра - заместник външен министър на Русия. Извънреден и пълномощен посланик на Русия у нас е от 2004 г. Женен е. Има двама синове. - Ваше превъзходителство, Годината на Русия в България бе ознаменувана с подписването на няколко енергийни споразумения по време на визитата на президента Владимир Путин в София. Как бихте коментирали мнения, че двустранните отношения следват пътя на тръбопроводите за нефт и природен газ? - Според мен това не е аксиома. То опростява твърде много сложния комплекс на двустранните отношения. Русия има традиционно добри връзки с арабските страни например, а те нямат нужда от нашите природни суровини, защото си имат свои. От друга страна, руският газопровод, който минава през територията на Украйна, съвсем не подобрява или улеснява двустранните отношения, а напротив, всяка година нещата се изострят, за което ние съжаляваме. Литва в желанието си да получи дивиденти от доставката на енергоносители по стария нефтопровод Дружба“, който ние закрихме за ремонт, дълго време блокираше преговорите ЕС-Русия. Така че развитието на отношенията и трасето на тръбите не трябва да се свързват. Що се отнася до България, ние предложихме на вашето ръководство участие в съвместни енергопроекти – „Южен поток“ и Бургас- Александруполис, защото страната ви за нас е надежден и отговорен партньор. Още повече че връзките Русия-България са традиционни. Имаше известен период на отдалечаване. Но може би понякога е полезно да се отдръпнем и да помислим – накъде тръгва всеки от нас. Хубавото е, че този период мина, а традициите са живи и работят. Това се потвърждава от Годината на Русия в България, която тече в страната, вярвам ,ще се потвърди и в Годината на България в Русия -2009-а. - Все повече граждани на Русия и ОНД купуват недвижими имоти в България, но не е известно важен руски инвеститор да е участвал в приватизация на големи предприятия в България. Каква е според Вас причината? - Как мислите – тези 100 млн. евро, които Юрий Лужков влага в комплекса „Камчия“ – това много или малко са. За мен са големи инвестиции. Социалната програма на правителството на Москва намира конкретно приложение тук, в България – да се построи детски пионерски лагер, където годишно ще почиват повече от 7000 деца, включително и българчета, и деца от Балканския регион. А участието ни в изграждането на АЕЦ „Белене“ – това малко ли е? Не е нужно задължително нещо да се купува. Ето, ние купихме определен пакет акции в ТЕЦ-Русе. Там търгът бе спечелен от хървати. Ние също искахме да участваме в него, но по технически причини не успяхме, поне така бе представено. След търга купихме 49% от акциите, а се говори, че хърватите ще продадат и останалите и тогава ние ще ги купим. Важното е, че ТЕЦ-Русе работи с въглища от Русия и доставките са надеждни и осигурени за месеци, а не за дни напред. Преди имаше проблеми, когато те се доставяха от Украйна и Виетнам. Сега такива проблеми, чувам, има ТЕЦ-Варна. В България има много занемарени балнеосанаториуми с минерални води, които лекуват различни болести. Те са вашето богатство. Ние имаме нужда от такива санаториуми, защото нашите останаха или в Украйна, или в Грузия и другаде. Лужков ми каза, че е заинтересован да купи земя с минерални извори и да построи на нея нови санаториуми с модерна медицина. Доказа се, че е по-изгодно да се строи наново, отколкото да се влагат пари в реконструкция. Това ще бъдат целогодишни лечебни курорти. Хората, които работят там, ще имат постоянна заетост. Сега на морето или в зимните курорти след сезонните 3 месеца те остават безработни и тръгват да търсят работа в чужбина. Ние се радваме, когато руските пари идват тук, а вашите отиват в Русия. Бих призовал руснаците да не се страхуват да инвестират в България. Някои от тях още се ослушват и чакат какво ще кажат отгоре или отстрани, а това не е нужно. Инвеститорите трябва да мислят със своята глава. Ние искаме нашите икономически отношения да бъдат чисто пазарни– без намеса на политиката. Мина времето, когато се занимавахме с идеология и оценявахме дали нещо е изгодно или не от политически позиции. Аз лично съм убеден, че руските инвестиции идват. - По време на посещението си у нас знаменитият руски режисьор Никита Михалков заяви, че “точно сега на Балканите” е необходимо едно обединение на панславистка основа. Как се “приобщава” тази идея от времето на имперска Русия към съвременния свят? - Михалков нямаше предвид политическо обединение на славяните или да подчертае превъзходството им над други народи. Като потомствен интелигент от стар дворянски род той с болка говореше, че днес повърхностната масова култура на Запада стеснява полето за истинската духовност и хуманност. Неговото изказване не бе политическо, а вик на душата на един творец. Нищо добро не идва от пошлостта и насилието, което се сипе от екрана на американските филми. Виждаме днес колко много психически разстроени хора има. Аз помня времето, когато човек не можеше да убие котка или куче, това се смяташе за трагедия, а днес стана много лесно да убиеш човек. Михалков ни казва, че трябва да се върнем към духовността. - Предаде ли се Москва пред свършения факт – държавата Косово съществува и функционира? Има ли руската външна политика още някакви скрити карти да се противопостави, или трябва да признае поражението си? - Не мисля, че в казуса „Косово“ има победители и победени. Всички загубиха. Към въпроса трябва да се подходи от масата на преговори, като се зачита международното право, а то бе грубо нарушено. Суверенитетът не значи още държавност. Да, Прищина ще има след няколко дни конституция, тя лесно се пише на хартия, но ще видим как ще се решават на практика политическите и икономическите въпроси. Доколкото знам, там има проблеми. В тези рамки, в които сега съществува, държавата Косово дълго няма да просъществува. И пресметнете колко страни я признаха - 40-41. А членовете на ООН са 192. Къде са другите четири пети? Знаете, че неотдавна имаше среща на външните министри на Русия, Индия и Китай и те подписаха комюнике с предложение спорещите страни да се върнат към преговори. Това са три достатъчно велики държави, в едната живеят повече от милиард души, в другата - също. Мисля, че не може да се пренебрегва мнението им. И каква беше тази скорост, тази припряност с признаването на Косово? Имаше натиск над онези държави, които искаха да почакат с решението си. Тях просто ги притиснаха. Знам, че унгарците искаха време, хърватите също, както и българите. Аз не разбирам политиката на вашето ръководство да се избързва. Убеден съм, че въпросът „Косово“ не е решен. Ние имаме една приказка – поживьом – увидим (ще поживеем-ще видим). - Преговорите ЕС-Русия започват в Сибир след дни. На какво най-много ще държи Москва в тях? - Диалогът на нашата страна с Брюксел, който се очаква да започне на 26 юни в Ханти-Мансийск, няма да бъде лек. Политиката на натиск по отношение на Русия и правото на всяка страна от ЕС да блокира договора за сътрудничество стана част от външната политика на обединена Европа. Имахме много примери. Затова най-важно сега е да се изработи документ за нормално развитие на отношенията. Досега те се развиваха като че ли по нечия команда – ту Полша е недоволна от нас, ту Украйна , ту Прибалтика. После шумът стихва, пак някой дава команда и се започва отново. Владимир Путин каза ясно – трябва да се спре да се говори с Русия от позицията на шантажа и ултиматума. - Днес имате национален празник - Ден на Русия. В България за него се знае много малко. С какво е свързан и как се чества? - Това е един от „най-младите“ ни празници. Ознаменува приемането на декларацията за държавния суверенитет на Русия през 1990 г., когато започна процесът на отделяне на бившите съветски републики. Първо се наричаше Ден на независимостта, а от 1998 г. се казва Ден на Русия. Превърна се в символ на националното единство. В посолството в София сме поканили днес близо 1000 българи. - Къде ще прекарате лятната си ваканция – в България, в родината или някъде другаде по света? - Обикновено почивам две седмици и основно в България, с жена ми и внуците. Имате прекрасна природа. Знае се, че с удоволствие карам и зимни, и летни ски. Предпочитам планината. И нали казват, че слънцето е вредно. Не е за мен да лежа на плажа. Обичам да усещам натоварването, когато вървя нагоре към върха. Интервюто взе Надя Илиева