Георги Велев До 15 юли трябва да бъде изготвен новият дю дилиджънс анализ на проекта за строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“. Това каза за „Класа“ председателят на работната група по проекта и зам.-министър на икономиката и енергетиката Валентин Иванов. Според него след това ще са необходими от 6 до 9 месеца, за да се изготвят процедурите за нов търг за изграждане на каскадата. Новият търг ще бъде факт само ако бъде разтрогнато споразумението за строителство между Националната електрическа компания и турския изпълнител „Джейлан холдинг“. Договорът за каскадата „Горна Арда“ бе подписан по силата на междуправителствено споразумение от ноември 1998 г. от кабинета на Иван Костов от българска страна и тогавашния турски премиер Бюлент Еджевит от турска. Това е станалото известно като споразумение „ток срещу инфраструктура“. Действието на споразумението изтича тази година, а строителството е все още в задънена улица, след като турската страна не инвестира обещаните 500 млн. долара в обекта. Къде са парите? Според схемата НЕК трябваше да продава ток на турската енергийна компания БОТАШ, а парите от сделката постъпваха по сметките на „Джейлан холдинг“. Срещу това турската компания пое ангажимента да построи автомагистрала „Марица“ и каскадата „Горна Арда“. За аутобана сделката не бе подписана, но споразумението за каскадата е още в сила. Положението стана още по-заплетено, след като „Джейлан холдинг“ чрез приемната си компания CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm пусна жалба срещу НЕК в Арбитражния съд към Международната търговска камара в Париж за 75 млн. евро. В нея се твърди, че на турската компания не е дадена възможност да оспори решението на правителството за отнемане на концесията на язовир „Мадан“, записано в договора на смесеното дружество между НЕК и „Джейлан“. Проектът В първоначалния план трябваше да бъдат построени три язовира и три ВЕЦ-а по поречието на р. Арда, като целта е била хем да се произвежда електроенергия, хем да се ограничат разливите на реката на турска територия. Досега е започнато строителството само на първия язовир - „Мадан“, в който са вложени 14 млн. лв., каза Иванов. Според него казусът „Горна Арда“ е много сложен, защото турската страна като участник в проекта държи 30,1% от собствеността. „За да може да започне отново строителството на каскадата, турският участник трябва да се откаже от иска си срещу НЕК“, поясни Иванов. След това трябва да бъде проведен нов конкурс. Желаещите за това са много. В последния месец немската енергийна компания RWE и белгийската Electrabel, освен че искат да станат стратегически партньори на НЕК в строителството на АЕЦ „Белене“, потвърдиха и желанието си да бъдат строители на каскадата. Според зам.-министъра обаче няма начин строителството на втората АЕЦ и каскадата да бъдат обвързани по какъвто и да било начин. Инвеститори има „Най-голям интерес в строителството биха имали компаниите, които имат ТЕЦ-ове, за да могат да направят микс от производствени мощности. Сериозни инвеститори в това отношение са E.ON, RWE, CEZ и Electrabel“, каза Иванов. Според него компаниите трябва да водят разговори с наследника на „Джейлан“ - CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm. Ако това стане, другите фирми ще трябва да участват в открита процедура за неговото участие, категоричен е Иванов. От енергийното министерство не се наемат да кажат докога може да завърши строителството на ХЕК „Горна Арда“, при условие че за 10 г. е построена само част от язовирната стена на яз. „Мадан“. За другите два проекта все още няма технически проект, а само идеен, коментира Иванов. Според председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски самият проект е конкурентоспособен и ще бъде завършен. По думите му строителството обаче няма да приключи преди 2015 г. Срокът се отдалечава „Правителството трябва да води преговори за разрешаване на този казус, но това едва ли ще стане сега, при условие че догодина ще има парламентарни избори“, коментира Хиновски. Цената на проекта обаче може да бъде намалена с 15-20%, както стана при изграждането на хидровъзел „Цанков камък“, добави Хиновски. По думите му има много банки, които дават кредити с ниски лихви за тази „зелена енергия“, което прави проекта привлекателен. Вече има и различни фондове, които правят фючърсни сделки за квотите вредни емисии, които ще бъдат спестени, и също привличат интереса на инвеститорите, добави Хиновски. Според него обаче не може да бъде определена цената на целия проект след 10-годишното му забавяне. Цените на строителните материали са се повишили много и трудно може да се определи цената на ХЕК „Горна Арда“ сега, коментира Хиновски. Лансират се нови проекти „Споразумението за каскадата „виси“ във въздуха и докато България и Турция не се споразумеят, няма да има икономическо развитие“, каза пред „Класа“ председателят на „Булатом“ Богомил Манчев. Според него трябва да се смени и цялостната концепция за „Горна Арда“. „Според мен е добре да има 15 или 30 стъпала по поречието на реката с малки ВЕЦ-ове и само един язовир в горната част“, каза Манчев. Той добави, че Арда е зимна река и има много наноси. От това следва, че през няколко години ще трябва да бъде почиствано дъното на язовирите. На 45 км по поречието на реката могат да бъдат построени тези стъпала и да се направят хидрошлюзове за ВЕЦ-овете. Ако те бъдат построени, наносите ще са по-малки и няма да има нужда от толкова голямо и често почистване, каза Манчев. По този начин проектът би струвал около 150 млн. евро, а каскадата ще има мощност около 110-115 мвт ток. Цените на големите хидроенергийни проекти се увеличават през последните години, а те са най-скъпите след тези за строителство на атомна централа, обясни Манчев. Той добави, че ако бъде направена системата с тези стъпала, бъдещето на ХЕК „Горна Арда“ е доста оптимистично. „При подобни проекти сроковете за строителство винаги се удължават“, категоричен бе той.