Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 година в Ямбол. Депутат от Коалиция за България, зам.-председател на икономическата и член на бюджетната комисия в парламента. Управител на най-успешната печатница у нас "Демакс". Женен, с две деца. Шеф на подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисия по бюджет и финанси. - Г-н Кънев, опозицията предложи намаляване на ДДС-то за горивата, за да паднат цените. Склонни ли сте да мислите върху варианта за въвеждане на диференцирани ставки? - Цените на горивата е тема, която вълнува правителствата на много европейски страни. Пръв реагира президентът на Франция Никола Саркози, който предложи намаляване на акциза на всички стоки. Той прехвърли темата за обсъждане на високо европейско равнище. Това, което опозицията в момента предлага, изглежда на пръв поглед логично. Но все пак такива предложения са и въпрос на калкулация. За момента е сигурно, че ние в коалицията сме категорично против въвеждане на диференцирани ставки за определени групи продукти. Нека уточня, че това не е поради липса на пари. Ние имаме великолепна събираемост на данъците благодарение на това, че те бяха рязко намалени. Плод на тази далновидна политика на икономистите и финансистите на тройната коалиция е фактът, че бюджетът се развива прекалено добре към днешна дата и опасността вече не в това да нямаме пари във фиска. Очертава се преизпълнение на бюджета с около 1,5 -2 млрд. лв. Всичко това го казвам, защото проблемът с диференцираните ставки на детските храни, горивата, учебниците въобще не е бюджетен. Той е чисто психологически. Практиката доказа, че когато една дейност трудно се администрира, е по-добре изобщо да не започва. Проблемът в случая е, че отворим ли вратичката за намаляване на ДДС-то на детските храни, учебниците и пособията примерно, ще завали кавалкада от искания от различни браншове организации. И ние се притесняваме от тази вълна на искания. - Какво ви притеснява, нали това няма да се отрази на бюджета? - Защото много трудно можем да обясним защо намаляваме акциза на дизела, а не намаляваме акциза на бензина. Защо намаляваме акциза на превозвачите, а не го правим за всички шофьори на леки коли. Защо намаляваме ДДС-то на учебниците, а не намаляваме на списанията. А като намаляваме на списанията на всички ли го правим. Например, намаляваме ли ДДС-то на „Плейбой“ и на „Хъслър“ и как ще дефинираме кое е жълто и кое не. Под една и съща ставка ли ще са сериозните вестници с несериозните. Затова не сме склонни на такава стъпка. Всичко е въпрос на сметки. И колегите от опозицията, които правят такива предложения и които много уважавам - Елеонора Николова, Мария Капон и Лидия Шулева, - първо трябва да посмятат малко и ако ще внасят такива предложения в парламента, нека да са за по-широк кръг стоки. Към тези проблеми трябва да се подхожда икономически, а не политически. - Защо не приемете предложенията само за горивата? Първото предложение бе да намалим ДДС-то на дизела с 2% . Като го сметнем, това означава, че на литър трябва да намалим цената с 4 ст. Ако го свалим на 16%, както имаше друго предложение, означава 8 ст. по-малко на литър. Такова намаление обаче не решава проблема, но се отразява на планираните ни доходи. В бюджет 2008 са заложени от ДДС над 8 млрд. лв. Като ги намалим с 2%, т. е. с една десета, това означава 800 млн. лв. по-малко. И аз питам какво искаме да постигнем с това. Отсега мога да ви кажа, че цените на дребно няма да паднат. В България няма случай, при който да намалим някакъв данък и цените да са паднали. Най-пресният пример е акцизът на кафето, който махнахме по искане на ЕС, защото там няма такъв акциз. Печалбите от намаляването на акцизите и данъците остават в работодателите. Аз като човек, идващ от работодателските среди, бих приветствал едно такова решение, но не мога да не отбележа, че то ще бъде полезно само за едната страна. То няма да помогне за крехкия баланс между труда и капитала. Интересите на работодателите са много важни, но, от другата страна, са и интересите на работниците. Ако изтървем този баланс, ще загубим баланса в цялата икономика. Затова съм песимист, че тези 800 млн. лв. ще решат проблема с цените на горивата, макар че фискът може да си позволи такъв жест. И това, което искам да подчертая, е, че не се планира намаляване на ставката на ДДС. В бюджета е записано, че тя е 20%. - Как си обяснявате високия скок на цените? Излезе проучване, че ние сме първенци в Европа по поскъпване? - Цените на продуктите в България като кошница са най-ниски в целия ЕС и това е факт. Ние имаме най-ниските доходи и най-ниските цени. Но вече влязохме в спиралата цени-доходи-цени-доходи. В голяма степен е прав президентският съветник Венцислав Димитров, който казва, че доходите трябва да изпреварват инфлацията. Истината е, че у нас е така – през последните две години доходите изпреварват инфлацията и това може да се докаже с цифри. Предполагам, че това ще продължи още минимум пет-шест години, докато не извървим път, по който минаха всички бивши социалистически страни. - Появиха се предположения, че инфлацията ще стане 30% до края на годината. Реални ли са тези прогнози? - Аз мисля, че инфлацията за тази година няма да бъде по-висока от миналогодишната. - Как ще коментирате твърденията на лидери от опозицията, че в бюджета има 3 млрд. лв. излишък, които може да се харчат от управляващите, и при това положение не ви интересуват спрените 400 млн. евро от ЕС? - Политиците трябва да говорят повече като икономисти. Не може да се каже, че не ни пука за парите от ЕС, защото това са договорени средства по проекти и всяко спиране не говори добре за България. В момента правителството прави неимоверни усилия да се представи добре поне на последната права преди 16 юни. На тази дата трябва да изпратим нашия отчет в ЕК, след което там ще се запознаят с него и ще ни пратят своя доклад до средата на юли. Това е по темата за спрените пари. По темата за 3-те млрд. лв. нещата също не стоят така. Ако отворите бюджета на страната, ще видите, че има 3%-бюджетен излишък. Дефицитът по текущата сметка продължава да бъде в окаяно положение. Ние сме на трето място по изключително лош дефицит. Ясно е защо е така – ние нямаме какво да изнасяме. Първо, започнахме приватизацията много късно и я направихме по абсурден начин, като съсипахме промишлеността. България, която беше известна със селското си стопанство, сега няма какво да изнася. То беше ликвидирано още по-жестоко. Както знаете, аз отговарям в парламента за отношенията с Русия и спокойно мога да ви кажа, че проблемът с нашите стоки не е в митата. Те са еднакви за всички. Руският пазар е задръстен с унгарски консерви. Нашите ги няма там, защото не се произвеждат. И ако може да се каже, че съм оптимист по отношение на производството, не така стои въпросът със селското стопанство. Комасацията, която се извършва в момента, не дава особени надежди за възраждане. Интервюто взе Иглика Горанова