Хърватска възнамерява да възобнови преговорите за присъединяването на петролопровода „Адрия“ към „Дружба”, стана ясно вчера. За обединяване на петролопроводите „Дружба” и „Адрия” се заговори още през 2000 г., когато инициативата подеха компаниите ТНК и „Юкос”. След това към тях се присъедини и „Транснефт”. Проектът предвиждаше да се свърже южната отсечка на петролопровода „Дружба”, която тръгва от Русия и преминава през Беларус, Украйна, Словакия и Унгария, с тръбопровода „Адрия”, който да бъде продължен до хърватското пристанище Омишал. По този начин руският нефт щеше да достигне до Средиземно море. Износът на петрол по тръбата през 2010 г. трябваше да достигне 15 млн. тона при 5 млн. тона през 2003 г. и на цена от $0,64/тон на 100 км. През декември 2002 г. бе подписано междуправителствено споразумение в подкрепа на проекта за интеграция на петролопроводите между страните участнички. Компаниите, които щяха да участват в проекта тогава, са руската „Транснефт”, украинската „Укртранснефт”, беларуската „Гомелтранснефт Дружба”, унгарската МОЛ, словашката „Транспетрол” и хърватската ЯНАФ. Впоследствие имаше разногласия около строителството, което заедно с протестите на хърватските еколози замрази проекта. Хърватският премиер Иво Санадер обяви плановете да се върне към забравения проект, пише хърватската преса. Експерти обаче се съмняват, че след толкова забавяне Русия ще има интерес от тръбата. Те смятат, че за южната част на Европа Русия е направила избора си в полза на Бургас-Александруполис. И понеже проектираната тръба минава само през България и Гърция, това ще позволи на руските компании да не зависят от амбициите на много бивши соцстрани. След 3 години на фона на ръста на цените на енергоносителите и опасността от криза с горивата в страната хърватското правителство промени мнението си за проекта „Дружба-Адрия”. Освен в този проект Хърватска потвърди готовността си да се присъедини към руско-италианския газопровод „Южен поток”. Анализаторите се съмняват, че проектът „Дружба-Адрия” при сегашното икономическо положение съответства на руските интереси. Според президента на Центъра за политическа конюнктура Константин Симонов, ако през 2000 г. руските петролни компании активно лобираха за проекта, който би им позволил да излязат на Средиземно море, то сега ситуацията коренно се е променила. „Колкото по-малко петрол експортират нашите компании през територията на страните от бившия соцлагер, толкова по-свободни те ще се чувстват на международните пазари”, отбелязва експертът. Той добави, че най-перспективен за Русия е проектът „Бургас-Александруполис“. „Сега Русия се е концентрирала на балканското направление. Освен това добивът на петрол спада, за да се поставя задача за реализирането на два проекта едновременно”, заяви анализаторът на Rus¬Energy Игор Ивахненко. По думите му Русия вероятно ще подкрепи петролопровода Дружба-Адрия, но реални действия няма да последват. Споразумението за строителството на тръбата между Бургас и Александруполис бе подписано през януари по време на визитата на тогавашния президент на Русия Владимир Путин у нас. Предвижда се по тръбата да преминават по 35 млн. т. петрол годишно. Строителството трябва да завърши през 2011 г., а стойността на проекта е $1,2 млрд.