- Г-н Калинов, в последно време темата за горите отново е на дневен ред, сипят се обвинения от ляво, дясно, център. Всъщност каква политика към горите показва държавата с действията си? - До 1997 г. можем да кажем, че е време, което се пропиля и не се намериха политическа воля и професионална отговорност за преустройството на системата за условията на пазарното стопанство. В периода 1997 – 2001 г. беше налице политическа воля и започна промяна. В края на 1997 г. беше приет Законът за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд. Какво се получи - от 40 млн. дка. горски фонд 30 милиона останаха в сферата на държавния горски фонд, 4,8 млн.дка – общински, 4 млн. дка – частен, и 1,2 млн. дка – на читалища, манастири и т.н. С този акт бе възстановена собствеността на горите и земите от горския фонд. Освен това се извърши опит за разделение на контролната от стопанската дейност. Като замисъл добре. Но какво последва? Създадоха се фирми, в капитала на които се включи целият производствен капацитет на горското ни стопанство. Само две години по-късно обаче те бяха приватизирани, а впоследствие фалираха или бяха ликвидирани. Резултатът бе плачевен - горското стопанство бе декапитализирано с над 1 милиард лева основни средства. Получи се парадокс: от една страна, плурализъм на собствеността, а от друга – унищожена стопанска дейност. И в този смисъл в горите наистина се изви буря! Но както казва народът, “който сее ветрове, жъне бури”. - Какво последва след бурите? С промените в Закона за горите през 2002 и 2003 г. бяха потърсени решения на щекотливите въпроси за определяне правилата на пазар на горите и земите от горския фонд; за заменките; за изключванията от горския фонд; за реда и условията на стопанската дейност в горите; за добива на дървесината и ред други въпроси. Но този период не е еднозначен – тогава се заговори и за „дървена мафия”. След 2006 г. държавата не можеше да продължи повече така. През юли 2007 г. бе създадена Държавната агенция по горите (ДАГ). Вече е налице и нова нормативна база за управление и дейност в горския сектор. Можеше да се постигне и по-добър темп на работа през последните 6-7 месеца, но в подготовката й се сблъскаха всички видове интереси – политически, икономически и личностни, които трябваше да се преодоляват. Но вече има база за стопанска дейност на държавните горски и ловни стопанства, стартира и функционирането на Националния фонд „Българска гора”. - Добре, но днес в обществото се коментират основно замените на гори... - Вече казах, че редица въпроси в горите се решават при предопределени обстоятелства. За какво става дума? С възстановяването на собствеността на горите и земите от горския фонд в частния сектор 4 млн. дка бяха разпределени между 1 млн. собственици. Тази разпокъсаност изисква от държавата да преуреди този въпрос, за да имаме ефективно стопанисване на горите. На последното заседание на комисията по земеделие и гори предложих този въпрос да бъде отделен и до края на лятната сесия на НС да бъде цялостно уреден, така че да се създадат условия за уедряване (комасиране) на земите и горите от горския фонд. Не само общинските, не само държавните, но и частните гори. Що се отнася до държавните гори и земи от горския фонд, още в началото те бяха определени като частна държавна собственост, а не като публична, де факто бяха извадени на пазара. Това е реалността – през 1997 г. земите и горите от държавния горски фонд излязоха на пазара заедно с частните, общинските и другите земи и гори. През 2003 г. се определиха условията и редът, по който става разпореждането и се осъществява пазарът на горите в България - Какви действия може да се предприемат за решение на тези проблеми? - Популизмът доведе дотам в обществото да се говори само за заменките. А въпросът с изключването от горския фонд е не по-малко важен и тежък и смятам, че изключването на земи и гори от горския фонд следва да се ограничи до няколко неща - създаване на трайни инфраструктурни обекти; изграждане на обекти съгласно общите градоустройствени планове на селищата. Подчертавам общите, а не частични изменения. Освен това - минимално изключване в отговор на инвеститорски интереси в сферата на туризма, спорта, отдиха, стопанските инвестиции в горския и другите сектори на икономиката, и то с един ограничен процент на застрояване; въвеждане на категорията „Гора в урбанизирана територия”; изваждане на случаите, когато въпросът може да бъде решен с предоставяне правото на ползване при изграждане на временни съоръжения. - По повод на заменките обаче не спират обвиненията - за черни каси, за ограбване на държавата, за неразбиране с браншовите организации и какви ли не. - ДАГ наследи стотици стартирали процедури за замяна и изключване на земи и гори от горския фонд, които отговарят на всички условия по действащото законодателство. След като 6-7 месеца се задържаха процедурите, упрекът, че държавата бойкотира собствените си правила, стана много сериозен. Бизнесът започна да пита - всичко е извършено съгласно закона, инвестирани са милиони. Кой дава правото държавата да не спазва своите закони? Същевременно за какви черни каси и ограбване може да говорим, когато от 1993 г. до сега срещу 17 хил. дка държавни гори и земи от горския фонд държавата е получила 64 хил. дка, т.е. държавният фонд се е увеличил с 47 хил. декара?! Въпросите зададе Александър Младенов