Антон Петров е роден в София през 1966 г. Завършил е икономическия институт „Карл Маркс“ /УНСС/ през 1988 г. Оттогава с изключение на първата година работи във „Виохалко“, като тръгва от новооткритото представителство на фирмата у нас и участва в разрастването на групата и до днес. - Господин Петров, значим сектор ли е днес металургичната индустрия за страната ни? Какви са основните промени, настъпили в нея през последните години и какви тенденции се очертават за развитието й? - Определено металургията е значим сектор за България, както и за всяка друга страна. Металургичната индустрия съставлява около 15% - 18% от общата индустриална продукция на България. Особено при цветните метали в сравнение със средното европейско ниво браншът ни има по-голям дял в икономическите стойности на страната. Върху металургията се градят други възлови отрасли като електроника, машиностроене и т.н. Имаш ли металургия, развиваш и тях. А за България тя е изключително важна, защото е експортно ориентиран отрасъл. Докато в Европа за сектора има баланс на вноса и износа, в България е точно обратното – повече от 60-70% от произведената продукция е предназначена за експорт. Това формира голямо положително салдо при външнотърговския обмен на метали. През 2006 г. това салдо е надхвърлило 3 млрд. лева, с което значително се облекчава външнотърговскиятдефицит на страната. - В тази връзка бихте ли посочили кои са основните ни пазари? - Традиционни наши пазари са страните от Централна и Западна Европа. Няма кой знае какво развитие и преразпределение на пазарите на нашата продукция от години. - Как ще коментирате растящите цени на металите на международните борси и как се отразява конюнктурата върху отрасъла? - Растящите цени не са нещо, което може да се контролира или да произтича от обстановката в страната. Това са световни тенденции, като в някои случаи поскъпването означава по-големи печалби за предприятията, по-големи маржове в търговията и по-добри пазари. В други случаи обаче е точно обратното, защото произвеждаме полуфабрикати. При високите цени на суровините понякога сме принудени да намаляваме стойността на нашата преработка и на дела ни в цената на готовото изделие. Такъв е случаят например с медта. За да можем да реализираме продукцията си, трябва да свиваме печалбата. Така и пазарът се свива и саморегулира с намаляване на обеми и т.н. - Различават ли се според Вас и по какъв признак инвеститорите в България? Какво е нужно, за да инвестираш в металургията? - За да инвестираш в металургията, трябва да си достатъчно силен и мащабен. Вложенията в бранша не са по силите на малки фирми. След приватизацията фирмите в металургичната индустрия са инвестирали над 3 млрд. лева, а за периода 2007 – 2010 г. тези инвестиции ще нараснат с нови 2 млрд. лева. Трябва да можеш да отделиш значим финансов ресурс, да имаш стабилни позиции на пазарите, да притежаваш необходимия ноу-хау, за да си конкурентоспособен и да вървиш напред. Да не говорим за предизвикателствата, които идват по линия на глобализацията, окрупняването в сектора, сливанията на компании... А какви са инвеститорите в България – именно такива. Един от големите инвеститори в металургията на страната в началото след промените беше „Юнион миниер“, впоследствие тя си продаде бизнеса на немската фирма Norddeutsche Affinerie AG. Инвестиции от порядъка на стотици милиони идват именно от такива големи фирми. Друг голям сериозен инвеститор е гръцката „Виохалко“. Той е може би най-крупният в българската металургия с разнопосочни инвестиции – в черната металургия - „Стомана индъстри“, в цветните метали /“Стилмет“ и „София мед“/. Има, разбира се, и по-малки компании, които работят успешно, като „Алкомет“ в Шумен. Турска компания инвестира там. Но има и недобри примери и да се надяваме, че тези предприятия ще успеят да намерят правилния си път, защото поле за развитие на българската металургия, независимо от големия й относителен дял в БВП на страната, продължава да има. Защото, ако съотнесем произвежданото от черната металургия като тротон на глава от населението, ние сме на половината от това, което е в ЕС. - Доста деликатен сте по отношение на „недобрите примери“, имайки предвид това, което се случва сега с „Кремиковци“, предполагам. - Да, състоянието на „Кремиковци“ е един от най-наболелите и тъжни моменти в сектора. Наричат го гигант, гордост на социндустрията, но важното е, че е металургично предприятие, което изнася продукцията си и формира голяма част от оборотите и на пристанища, и на жп транспорта, и при формирането на външнотърговския баланс на страната. Надяваме се проблемът с новия собственик скоро да се реши, защото всеки ден забавяне е фатален. - Как върви диалогът на вашата асоциация с държавата и как бихте коментирали инвестиционния климат у нас? - Има какво да се желае. Мисля, че години наред държавата е длъжник в това отношение. Един толкова тежък отрасъл има нужда от по-конкретна държавна политика. Не бих се съгласил, че държавата не може да прави секторна политика поради европейските норми. Но един отрасъл с тежки наследени проблеми и силна конкурентна среда като нашия би трябвало поне да се радва на вниманието и разбирането от страна на държавните институции. Те могат да улеснят редица процеси, а то би довело и до спокойствие у инвеститорите, че няма риск за техните вложения и привличането на нови. - Знаем, че металургията е енергоемък отрасъл. Какво бихте казали за политиката на НЕК, пък и на други монополни държавни структури? - Металургията наистина е енергоемка и произвежда масови товари. А за да бъде конкурентоспособна, трябва да има, от една страна, добри цени на своите суровини, материали и енергия, а от друга, да може да ги транспортира на добри цени. България има 1 географски проблем – че основните индустриални зони, каквато е и София, нямат близост до море. В момента, в който БДЖ като монополна структура започне да повишава цените, както и прави в момента, конкурентоспособността и идеята за инвестиции в тези предприятия рязко спадат. Защото се чувстваш незащитен и без възможност да контролираш тези процеси. - А има ли на този етап опасност от фалити или изнасяне на производства в други държави? - От фалити с изключение на един-единствен случай - аз не виждам. Но за изнасяне на производства опасност има. Поради различни причини – вдигане цените на тока, БДЖ, голям проблем е и орязването на квотите за вредните емисии парникови газове от ЕК. Лошото е, че няма яснота какво се случва оттук нататък по отношение на тези квоти. А как да планираш своите инвестиции до 2012 г., като нямаш представа какви емисии ще ти бъдат разпределени, на каква база става това и т.н.? Имаме поставени конкретни въпроси в тази връзка към държавата и чакаме отговор – ако ние увеличим нашия капацитет, ще ни бъдат ли предоставени емисии или не? Става дума за дългосрочни инвестиции, чиято възвращаемост е 15-20 години и трябва да имаш визия за бизнес плана си и предсказуема среда... Да припомням ли за изключително некоректното поведение на НЕК м.г., когато на 29 юни казаха, че вдигат цените от 1 юли и който иска да купува, който не иска, да не го прави. - Вие сте и регионален представител на „Виохалко“ за Югоизточна Европа. Накъде са насочени инвестициите на компаниите от групата, опериращи у нас? - Няма общ знаменател за тези вложения в групата „Виохалко“. Предприятията ни в страната са вече 16, но основните са три - „Стомана индъстри“, Стилмет“ и „София мед“. Предстои откриването на нов завод за производство на дълги продукти в „Стомана индъстри“ в Перник на 3 юни. Това е една от поредните мащабни инвестиции на „Виохалко“, която вече е 250 млн. лв. Следваме стриктна и точна програма, която превърна предприятието в едно от водещите в страната, на Балканите и в ЕС. Този нов завод на практика удвоява капацитета на готовата продукция. Следващите ни стъпки до голяма степен ще зависят от решенията за вредните емисии. „София мед“ приключи успешно своята инвестиционна програма от 125 млн. евро. В момента тече нова част от нея, която ще достигне 20-25 млн. евро, като всичко е насочено към главното производство от медни и месингови изделия. От фалирала фирма „София мед“ се превърна в колос на металургията ни в момент, когато медта утрои своята цена. „Стилмет“ също се развива динамично, макар че е по-малка фирма. Ако трябва да я сравняваме с други от нейния калибър, тя вече се превръща в средна фирма от европейски мащаб. - Какво очаква собственикът на „Стомана индъстри“ - „Сиденор“, от стратегическото партньорство с американската „Нюкор“? - Очакваме значимо развитие в сектора на черната металургия на базата на този джойнт венчър. Това са нови пазари, като Турция и Северна Африка, нов поглед към инвестиционната програма на дружеството, нова сфера продукти и, разбира се, нови технологии и ноу-хау. Като цяло това ще даде нов облик и на „Сиденор груп“. Въпросите зададе Валентин Георгиев