Михаил Рангелов Рая Атанасова ...Големи черни вълни заливат варненския плаж. Няма нито един турист под чадърите, а районът е отцепен от „Гражданска защита“. Екип на CNN заснема група природозащитници, които почистват със специални четки лебедите, обитаващи от години района на минералния извор на Офицерския плаж. Снежнобелите птици са катраненочерни от полепналия по тях мазут. Подразделения от българската армия в специални предпазни костюми се опитват да ограничат нефтения разлив по брега... Този апокалиптичен сценарий изникна като кошмар в представите на жителите на Варна преди два дни. Руски спътникови снимки показаха петно с диаметър 15 км, на около 80 километра от морската столица. Експерти предупредиха, че морските течения носят разлива към българския бряг. Информацията не бе потвърдена от официалните власти. Единствено Гранична полиция изпрати кораб, който да потърси следи от замърсяването и евентуално да провери посоката на движение. Независимо че засега непосредствена опасност за българското крайбрежие няма, достатъчно сериозният въпрос остава. Какво ще правим при разлив на нефт? Според нашите специалисти България не е готова да се справи с голямо нефтено замърсяване. В момента държавата не притежава нито един кораб, способен да локализира и неутрализира бедствия от такъв характер. Единственият по-голям специализиран нефтосъбирач „Русалка“ е собственост на частната компания "Поддържане чистотата на морските води" АД. В момента можем да се справим с разлив до 250 тона, смятат специалистите. Всяко лято има разливи в Черно море и причината е винаги неизвестен извършител, посочи Манук Манукян, еколог от Бургас. Според него във Варна и Бургас има само по едно корито (нефтосъбирачка), които могат да заградят само около 100 кв. м разлив. Отдавна вече нямаме хеликоптер, който да извършва рутинни проверки по морето, както беше преди, твърде малко е и събирателната техника. Тя, според еколога, не е и скъпа. Манукян обясни, че ако има разлив при течение север-юг, разливът може да достигне бреговете на „Слънчев бряг“. „Това ще бъде в помощ за съседните страни, които са ни конкуренция в туризма“, допълни още той. „Не трябва да се радваме, че евентуално нефтено петно ще отиде към турското крайбрежие, а не към нас“, обясни Антон Антонов от „Евробалкан консулт“. Според него всеки разлив унищожава Черноморието и дори замърсяването да не е при нас, България косвено може да пострада от него. По думите му е изключително важно при получаване на информация за разлив да се извърши въздушен оглед на района. Антонов коментира, че морската администрация няма достатъчно технически и административен капацитет, за да се справи с подобни сериозни проблеми. Той обясни, че има два документа, по които да се търси отговорност от замърсителя – Международната конвенция на ООН за борба със замърсяванията МАРПОЛ, както и Регионалната конвенция за опазване на чистотата на черноморските води. България е член и по двете споразумения, а пълномощията по тях са делегирани на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в транспортното министерство Нефтеното петно – от потънал танкер? Капитан Никифор Герчев от неправителствената спасителна организация БУЛСАР предположи, че замърсяването, засечено на спътниковите снимки, може да е от потънал преди години танкер. Според него точно в района на замърсяването на 14 октомври 1982 г. е потънал румънският танкер „Униреа“. „Тогава успяхме да спасим целия екипаж със спасителния кораб „Перун“. С помощта на нефтосъбирач с бондове и пяна локализирахме разлива“, спомня си Герчев. По думите му „Униреа“ е бил празен, без товар. Въпреки това резервоарите му са били пълни. Според него корозията на морското дъно пробива резервоарите на потъналите кораби и те изпускат гориво след няколко години. Възможно е корпусът на кораба да е издържал цели 26 години, тъй като е бил нов при потъването, предположи Герчев. Почти няма шанс за птиците и делфините При нефтен разлив много негативно е влиянието върху птиците и делфините, каза вчера пред „Класа“ Ирина Матеева от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Когато птиците се нацапат, е трудно перата им да бъдат изчистени - веднага изгубват способност да летят, удавят се или се задушават, обясни тя. Правили сме опити и сме ги мили, но голяма част от тях все пак умират. Най-важно е да се действа максимално бързо и нефтеното петно веднага да се изпомпа, коментира Матеева. Делфините също се удавят, тъй като имат нужда да си поемат въздух от повърхността. Ирина Матеева си спомни разлив от есента на миналата година между Черно и Азовско море, където са загинали повече от 15 000 птици.