Слав Славов е завършил Минно-геоложкия институт в София. След това е специализирал 3 години в Москва. Работил е в продължение на 25 години в отдела по енергетика към ООН в Женева. - Г-н Славов, заявихте, че ЕС няма да постигне своята цел за 20% производство на ток от възобновяеми енергийни източници, 20% по-малко въглероден диоксид във въздуха и 20% повишение на енергийната ефективност. Какви са аргументите Ви за тази прогноза? - Изследванията ни показват, че поне до 2015 г. не могат да намалеят тези емисии, защото все още не разполагаме с никакъв практически аспект от работата на евродирективата. Предвижданията са едно, но на практика все още нищо не е направено. Не е готова регулационната рамка, не е известно как ще се постъпва с търговията за емисии след 2012 г. Това възпира много инвестициите. Например има 3 централи на въглища в Германия, които чакат лицензи за работа. Засега част от страните взимат някакви мерки, но при друга част мерките на този етап са само пожелателни. Всички желаем постигането на тези цели от сърце, както се казва. Но сме скептични, и то основно към възобновяемите източници. Както и да го погледнем – остават 10-12 години. Това е мой личен скептицизъм. - На този фон как ще коментирате идеята в България да бъде изградена термична централа, която да „улавя“ изцяло емисиите от въглероден диоксид? Преди ден я обяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. - Прекрасна идея. И вече е реализирана на други места. Всичко зависи от икономическата й обосновка. Ако България действително успее и у нас се намалят емисиите за сметка на себестойността на тази технология, аз не виждам проблем. - Колко струва една такава централа в момента? - Зависи от мощността. В момента разходите на тази технология ще оскъпят проекта с 50-60 до 100 долара/тон въглероден двуокис. Важно е и колко въглища изгаря централата. Трудно ми е да кажа, но ако е например около 800 мвт и изгаря 2-3 млн. тона въглища, ще изхвърля около 5 млн. т въглероден диоксид в атмосферата. Подобно производство в крайна сметка ще оскъпи произведения от ТЕЦ-а ток. Улавянето на въглерод може да става при три стадия – може да се улавя от въглищата с химически разтворители. Може и при самия процес на изгаряне на въглищата да се улавя, а третият вариант е да се улавя на комина на ТЕЦ-а. Тези три начина вече се тестват в някои страни. В Германия работят три такива централи, а различни фирми са започнали да строят по 125 мвт мощности от този тип. Трите технологии се изпитват от Siemens, E.ON и RWE, за да се види как работи технологията. Това е достъпно. Новите централи, снабдени с тази технология, приличат повече на химически завод, отколкото на ТЕЦ. По структура и по технология те са много различни от сегашните. - По-ефективни ли са? - Не, точно обратното. От тази технология ефективността на една централа ще падне. Ако ТЕЦ има ефективност около 30%, то ще намалее с 3-4%, защото се хвърля енергия за нещо ново. Губиш малко ефективност, но опазваш околната среда – едното е за сметка на другото. Тази технология трябва да се прилага само при централи с висока енергийна ефективност, а не при стари. При ниска ефективност се създават още проблеми, защото допълнително се намалява и без това ниската производителност. Затова българските централи трябва да работят за повишаване на своята. Трябва да се достигне производителността на западните централи, където ефективността е 37-38 %. В противен случай загубите ще са огромни и това ще е безсмислено. - Кой сектор произвежда най-много вредни емисии от газове? - Електрическата енергия произвежда най-много вредни газове – около 20%, а следващият замърсител е транспортът. При транспорта не може да се използва подобна технология. В тази област има много други неща, които могат да се направят – смяна на технологиите, преминаване на други горива. Особено ако се премине на електрическа енергия, тъй като електрическият двигател е многообещаващ. Биогоривата са само междинен етап към преминаването на електрическото задвижване. В по-късен етап вече може да се говори и за преминаване към водороден двигател. Вече има прототипове на такива двигатели, но те тепърва има да се усъвършенстват и поевтиняват за серийно производство. - Възможно ли е да стане твърде късно за въвеждане на подобни технологии? - Не, то се знае, че петрол ще има до 2030 г. Възможно е суровината да се изчерпи и по-рано. Затова трябва да се търсят алтернативни решения. Трябва да се свалят хората от колите и да се насочат към обществения транспорт. Има страни, които тепърва обаче започват да се развиват. Да вземем за пример Китай, където 25-30 на всеки 1000 души имат лек автомобил. Предвижданията са до 2030 г. те да станат 140 души. А Китай има милиардно население. Така че на световните петролни запаси и новите технологии трябва да се гледа в глобален аспект. - А в регионален план и по-специално България смятате ли, че трябва да се развива ядрената енергетика? - Аз съм абсолютно за това! България има опит, има и зелена улица от Европейската комисия за построяване на АЕЦ „Белене“. Въобще има всички козове за развитие и страната ни трябва да върви по този път. - А няма ли опасност проектът да се окаже прекалено скъп? - Ако става въпрос за капиталните вложения, всичко е скъпо в момента. Ако правите вложения за хидроцентрала, тя също е скъпа, тъй като в момента бетонът е с по-висока цена. Всички суровини поскъпнаха. Но не трябва това да служи като аргумент против проекта за АЕЦ „Белене“. По същия начин стои въпросът с построяване на нова топлоцентрала – трябва ви метал, трябва ви и бетон. Оперативните разходи при ядрената енергетика са много по-ниски. Защото горивният елемент е с ниска цена. Независимо че и цените на урана се вдигнаха, като компонент стойността му е много по-ниска, отколкото на другите горива. - Тогава освен ядрената енергия на какво още можем да разчитаме в дългосрочен план? - Ние трябва да използваме всички източници. Те всички имат добавъчна стойност и не трябва да се разделят. Не мислете, че ядрената енергия ще реши проблема или въглищата ще го решат. В даден момент те са конкурентоспособни по различен начин. Трябва да се играе с една много гъвкава енергийна смес. Това означава, че на национално ниво трябва да се изпълнят ангажиментите за изхвърлените емисии, които са поети, а от друга - да се осигури едно непрекъснато подаване на енергия към населението и промишлеността. Интервюто взе Георги Велев