Правят черен списък на фирми, осъдени за афери с европари
Само фирми, осъдени за източване на средства от европейски фондове, ще влязат в „черния списък“ на ЕС. Това съобщи вчера вицепремиерът по усвояването на европейските фондове Миглена Плугчиева.
Деница Ватева
Само фирми, осъдени за източване на средства от европейски фондове, ще влязат в „черния списък“ на ЕС. Това съобщи вчера вицепремиерът по усвояването на европейските фондове Миглена Плугчиева. Така България ще отговори на настойчивите искания за мерки и резултати до 16 юни, поставени в две писма на шефа на Генерална дирекция „Разширяване“ на Европейската комисия Майкъл Лий. Освен това Лий поиска да бъде предоставена информация за фирми, за които има съмнения и конкретни данни, че са източвали предприсъединителните фондове ФАР, САПАРД и ИСПА. От началото на годината ЕК блокира средствата по тях.
„Не може да става дума да бъдат вкарвани в списъка компании, за които има съмнения за злоупотреби“, обясни Плугчиева. По думите й в него ще присъстват само онези, за които съдът е доказал, че имат вина. Проверка на „Класа“ обаче показа, че са единични случаите на осъдени фирми за източване на еврофондовете. В основната си част става дума за дребни проекти, най-вече по САПАРД. Най-честата присъда, произнасяна по такива дела, е глоба.
Плугчиева обясни още, че компаниите в „черния списък“ няма да имат право да усвояват европейски средства с настоящи и бъдещи проекти по програми на ЕС. Те ще бъдат и изключени от участия в обществени поръчки, като до 30 май ще бъде готова нормативната база за това.
Бизнесът обаче се оказа доста скептичен към обявените вчера инициативи. Според председателя на Българския икономически форум Георги Табаков фирмите от „черния списък“ просто ще се пререгистрират под друго име. На същото мнение е и председателят на Асоциация на индустриалния капитал Васил Велев. „Нищо не пречи на собственици на която и да е компания от „черния списък“ да я закрият и открият друга, през която пак да източват парите на ЕС“, коментира Велев.
Кадрови промени на средно ниво
Междувременно стана ясно, че правителството вече е взело решение за кадровите промени в управлението на предприсъединителните фондове, което е другото искане на ЕС. Ръководител на програма ФАР в МРРБ става заместник-министърът Савин Ковачев, който заема мястото на подалия оставка на 1 април Димчо Михалевски. Един от заместниците на Петър Димитров - Нина Радева от квотата на НДСВ, пък ще поеме управлението на ФАР в Министерството на икономиката и енергетиката. На по-ниско ниво също има уволнения. На мястото на Любомир Тушанов звеното за договаряне и финансиране на проекти към Министерството на финансите оглавява Иванина Белева, която е работила в Американската агенция за международно развитие. По местата си остават и двамата заместник-министри на финансите Димитър Ивановски и Любомир Дацов, които са съответно национален ръководител и национален координатор на програмите ФАР, САПАРД и ИСПА. Те също са от квотата на НДСВ.
В екшън плана на правителството влиза и една структурна промяна - от 4 на 2 се съкращават управляващите органи по програма ИСПА. Остават само акредитираните агенции в министерствата на транспорта и на околната среда и водите. Междинни звена по програмата стават фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и МРРБ, което ще се подчинява на екоминистерството.
„Саниране“ на пътния фонд
От анализа на Плугчиева станало ясно, че най-сериозните проблеми има в пътния фонд. „Предстои пълно „саниране“ на фонда, до месец ще стане ясно какви ще са кадровите и структурните проблеми там“, каза вицепремиерът. Със задачата да изготвят предложения за това са натоварени заместник-министрите на транспорта, регионалното развитие и финансите Весела Господинова, Искра Михайлова и Любомир Дацов.