Пускат отсечки от „Тракия“ на търгове

Прекратяването на концесията за магистрала „Тракия“ е въпрос на формално решение на правителството, с 99% вероятност българо-португалският консорциум не е намерил необходимите средства за строителството й до крайния срок.
Екип „Класа“ Прекратяването на концесията за магистрала „Тракия“ е въпрос на формално решение на правителството, с 99% вероятност българо-португалският консорциум не е намерил необходимите средства за строителството й до крайния срок. Това обяви по Би Ти Ви вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. В консорциума “Магистрала Тракия” 51% държат три португалски фирми, а останалият дял е на държавните “Автомагистрали” и “Техноекспортстрой”. Шефът на последната Емил Коцев каза вчера, че подкрепя тезата на Гагаузов за прекратяване на концесията. Договорът за аутобана бе сключен без търг или конкурс от царския кабинет в края на 2004 г. Подготвя се доклад до МС, който ще бъде внесен на следващото заседание, за да вземе правителството „решение за ускорено изграждане“. Очаква се правителството да обяви в най-скоро време търгове по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за строителството на 107 км от аутобана в отсечката Стара Загора-Карнобат на 3-4 лота. Идеята бе подкрепена и от председателя на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев. В бюджета магистралата не е предвидена, но има резерви и първите плащания да станат след септември, каза Гагаузов. Цената на оставащите километри ще мога да кажа след получаване на офертите от фирмите, може и под 2,7 млн. евро/км, не очаквам по-висока цена, прогнозира министърът. Обявената от него по-рано идея беше, ако консорциумът не осигури необходимите средства с част от платения от Ирак кеш по дълга да се строи магистралата. „Водил съм разговори с премиера на Португалия, който е заинтересован тази инвестиция на португалските компании у нас да се реализира“, каза вчера премиерът Станишев. „Категоричен съм обаче, че концесионният договор ще бъде развален при неизпълнение на ангажиментите, поети от страна на концесионера. Проблемът е, че това ще удължи процедурата по изграждането на магистралата, а и то ще трябва да стане с държавни средства. Това трябваше да се избегне с възлагането на концесия“, обясни министър-председателят. До една седмица министърът издава разрешение за строителството Строителният министър заяви готовност в едноседмичен срок да издаде строително разрешение и за обявяване на процедура. Български строителни фирми са заявявали готовност да започнат работа по магистралата за своя сметка, а после правителството да им изплати средствата. Възможно е това да стане и от бюджетния излишък, допусна Гагаузов. Шефът на Българската строителна камара и собственик на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов коментира вчера по БНР, че фирмите, които спечелят лотовете от магистралата, могат да получат и целеви кредити от финансови институции за започване на работата по пътя, които после да им бъдат погасени от държавата. Според депутата от ДСБ Иван Иванов разумно е провеждането на 3-4 обществени поръчки за доизграждане на магистралата, стига да не се получи така, че фирми, близки до властта, да ги вземат. Португалците мълчат Според PR&Media засега няма информация за реакцията на трите португалски фирми, които участват в консорциума. Те са МСФ - с 21%, „Лена“ - с 15%, и СОМАГ - с 15%. Не можело да се каже какво ще предприемат, тъй като концесията не е прекратена. Гроздан Караджов, юрист: Консорциумът може да съди държавата Има разлика между административния акт и концесията. Разликата е, че концесионният договор вече е сключен. В този случай той би трябвало да разписва задълженията на концесионера по изграждането на магистралата. Държавата има право само да следи за изпълнението на тези ангажименти. Това, че договорът се прекратявал, защото не намерили финансиране, е смешно. Сега консорциумът има всички основания да съди държавата – за причинени преки вреди, за неустойки, защото такива сигурно има предвидени в договора, както и за пропуснати ползи, ако се стигне до отнемане на концесията. Когато ние („Прозрачност без граници“ - бел. ред.) работихме по договора, той не беше публичен и частта за неустойките не ни е известна. Сега има доста въпроси. Например защо държавата допусна да подпише договор, без да е получила предварително гаранции за финансирането?

Станете почитател на Класа