Камен Кичев е завършил Техническия университет в София. Работи в Австрийските авиолинии от 1996 г. Започва в София, после се премества в офисите в Косово и Македония. През 2004 г. става регионален мениджър за България, Македония и Косово, а от 2006 г. и за Черна гора. Член е на управителния съвет на Националния туристически борд. - Г-н Кичев, възможно ли е да се случи обединение на туристическия бранш в България? - За обединение в бранша вече не се говори. Какво означава обединение в туризма? За съжаление секторът в България се ръководи от много хора и много хора са намесени в туризма, които са инвеститори. Помежду си те в много случаи имат и други проблеми, които не са свързани с бранша. Те рефлектират и върху туристическите организации. Конфликтите не са затова, че се разделя някакъв туризъм, просто има други интереси, които излизат на повърхността и влияят. Това не е само българска практика, по цял свят е така. В Германия 8 години се обединяваха и разделяха, конфедерираха. Сега отново нямат единна туристическа структура. В страна, като Австрия, австрийският национален туристически борд обединява всички организации, но помежду си те пак имат проблеми и дрязги. - Дълго време в бранша се говореше за създаване на Консултативен съвет по туризъм, в който да влизат освен представители на бранша, и представители на осем министерства. Доколко такъв вариант е логичен и приемлив сега? - Много е важно по отношение на туристическия продукт и за всичко, което се прави в България за туризма, да се потърсят мнения и опит от възможно най-много професионалисти. Затова смятам, че Консултативният съвет по туризъм е много важен. Макар че предвид ситуацията в бранша в момента, няма как да се случи в близко бъдеще. Но има смисъл да има такъв орган и професионалисти, които да дават своите предложения. Браншът е в състояние да направи това, както по време на обсъждане на стратегията бяхме поканени от Държавната агенция по туризъм. - Какво е мястото на стратегията за туризма, представена на бранша преди повече от месец? - Стратегията е план, по който да се развиваме. Как е изготвена тя, кой е направил тази стратегия е друга тема. Това, което липсваше, е участие на консултанти от добре развита туристическа дестинация. Не трябва да се притесняваме от факта, че година преди това стратегията не се получи въпреки участието на гръцки консултант. Ние не можем да открием топлата вода, трябва да използваме опита на дестинациите, които догонваме. - Според Анелия Крушкова, председател на ДАТ, стратегията е основа за изготвянето на отделни стратегии за всеки един от видовете туризъм. От Асоциацията на конгресния туризъм подготвяте ли такава? - Вече имаме набелязани стъпки, в които ще се развива конгресният туризъм, както и набелязана програма за изпълнение през 2008 г. Голяма част от мероприятията за 2008 г. вече са факт. След седмица България ще се представи на най-голямото международно изложение за конгресни и бизнес пътувания IMEX във Франкфурт. На него ще получим най-големия щанд. По покана на Българската асоциация за конгресен туризъм и Софийското конгресно бюро, директорът на IMEX Пол Флакет беше на посещение у нас и подписа споразумение с ДАТ. Според него ни беше осигурен един от най-добрите щандове на форума. По идея на г-н Флакет закупихме и специални обозначения, които да сочат към нашия щанд. Местна фирма ще се погрижи за изграждането му. В конгресния туризъм не се гони краен клиент, това е повече бизнес, отколкото атракция. Това ще бъде професионален щанд, на който ще се проведат работни срещи, за провеждане на мероприятия през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. - Какво очаквате от изложението във Франкфурт? - БОКТ очаква да сключи договори за провеждане на мероприятия в България. Ние се договаряме с наши партньори, които се занимават с организирането на тези събития у нас. Организацията им предлага възможността да се срещнат с крайните клиенти, които всъщност купуват конгресите. Надявам се да договорим поне 20 мероприятия догодина с присъствие на над 1000 гости. - Подготвят се промени в Закона за туризма. Кое е най-важното, което трябва да се случи в сектора? - На първо място ДАТ трябва да се пребори за по-висок бюджет за 2009 г. Това е позицията на Националния борд по туризъм. Може би програмата на агенцията не беше добре подготвена, за да се отпуснат необходимите средства за реклама. Такъв бюджет е смешен на фона на тези на държавите наши конкуренти – като Хърватска, Гърция, Турция. На фона на приходите от туризъм отделеният бюджет е смешен. Това е пропуск на бранша - че не можахме да лобираме достатъчно добре да се получи висок бюджет. Нашата цел е да успеем да кажем на властта колко важен е туризмът и какъв приход носи на държавата. В това отношение се провалихме. В закона трябва да има промени, които да нормализират развитието на туризма. Все още инвеститорите изпреварват развитието на пазара, на България като туристическа дестинация, на рекламата на България, на пътникопотока. Това води до занижаване качеството на услугата - нямаме качествен персонал, инфраструктура... - Има ли интерес от български или чужди нискобюджетни авиокомпании да навлязат на нашия пазар? - Нискобюджетните авиокомпании в България са вече пет или шест, една от тях е с българско участие. Отварянето на България към света през летищата се развива много бързо. Ръстът на развитие на авиацията у нас е над 30% през 2007 г. спрямо 2006 г. През 2008 г. очакваме този растеж да се запази. Нискобюджетните компании са една възможност за повече туристи в България от Западна Европа, това е бъдещето за развитието на т.нар. уикенд туризъм. Навремето всички нискобюджетни презвозвачи не съществуваха, тази роля се изпълняваше от т.нар. чартърни полети. Сега нещата се разделиха и туроператорите не се занимават повече с авиация, тук навлизат нискобюджетните авиокомпании. Те изпълняват една част от уговорката, а туроператорите предлагат туристическия пакет. Дали пътуваш с чартърен полет, или нискобюджетен превозвач, нещата са еднакви. Новото е, че нискобюджетните превозвачи се насочват и към бизнес пътувания, което е вече според възможността на хората и времето, с което разполагат. - Не се ли опасявате, че нискобюджетните авиокомпании ще доведат по-ниско платежоспособни туристи? - Те ще доведат туристи като цяло. Не можем да очакваме да бъдем Монако или Кан - заради съществуващата инфраструктура, ниво на обслужване, обучение на персонала. Но имаме добри шансове да привлечем повече туристи от Русия или от Близкия изток. Първо трябва да се научим как да обслужваме тези туристи, след това да погледнем към следващата ниша. - На коя сме сега? - България е приятна страна за морски туризъм. Слънчев бряг е място, в което непрестанно се случва нещо, което за 70% от туристите, които идват тук от Западна Европа, е много важно. Те не искат да отидат на някое тихо място, те живеят в едно тихо място, защото в по-малките градове - особено в Англия, след 19 часа всичко е затворено и нищо не се случва. Това е нашата ниша и ние предлагаме забавления, които се случват непрестанно. Те имат само две седмици през годината. - Да приемем, че Слънчев бряг е Лас Вегас на Балканите ли, това ли трябва да бъде? - Дано да не е Лас Вегас, защото Лас Вегас не е дестинацията... Но защо например Слънчев бряг да не е остров Ибиза в Испания, където тече 24-часов непрестанен купон. Предимно млади хора ходят там и туризмът е на друго равнище. Най-важното, към което трябва да се насочим в стратегията за туризма, е възможно най-сериозно лобиране за подобряване на инфраструктурата. Трябва да мислим и за създаване на центрове, в които да обучаваме хора, които да обслужват туристите. Хотел „Кемпински“ в Банско например проведе шест месеца по-рано семинари, за да обучи персонала си. Там сега има пет човека, които не са българи, но са професионалисти и наблюдават целия процес. Неслучайно заради това и „Кемпински“ като верига си отиде от Златни пясъци. Необходим е Международен център за обучение на кадри с филиал в България. Опитваме се в момента да подпишем споразумение с някой от центровете в Австрия - в град Кремс например. Надяваме се скоро да отворят учебно заведение, което да подготвя необходимите на бранша кадри. Въпросите зададе Рая Атанасова