Сметката за внос на храни в глобален мащаб ще надхвърли 1 трлн. долара през тази година за втори път в историята, което ни приближава „опасно близо“ до нова хранителна криза, се казва в изявление на Организацията на обединените нации (ООН), цитирано от Financial Times.
Предупреждението на Организацията за прехрана и земеделие към ООН подсилва страховете за нарастващата инфлация в развиващите се пазари - от Китай до Индия. „Цените са опасно близо до нивата от 2007 г.–2008 г.“, казва Абдолреза Абасиан, икономист на организацията.
В редовния си шестмесечен доклад организацията рисува тревожна картина, предупреждавайки, че светът трябва да е готов за дори още по-високи цени през 2011 г. Докладът подчертава, че през 2011-2012 г. ще бъде от ключово значение фермерите значително да увеличат продукцията си, като се фокусират върху зърното и пшеницата, за да посрещнат търсенето и да помогнат за възстановяването на световните резерви.
Според организацията обаче земеделците може да не последват този съвет, тъй като увеличаващите се цени на храните правят други култури, като захарното цвекло, соята и памука, по-привлекателни за отглеждане.
„Недостатъчното увеличаване на продукцията на зърно може да остави потребителите с единствената опция да плащат по-високи цени“, казва Абасиан.
Агенцията повиши прогнозата си за глобалната сметка за храни до 1,026 трлн. долара за 2010 г. - ръст от 15% спрямо нивата от 2009 г. и съвсем малко под цената, платена по време на хранителната криза от 2008 г., възлизаща на 1,031 трлн. долара.
„С увеличаването на цените на повечето суровини международната общност трябва да остане бдителна за евентуални сътресения в доставките на храни през 2011 г.“, допълват от Организацията за прехрана. През десетте години преди хранителната криза от 2007 г.-2008 г. глобалната сметка за внос на храни беше средно под 500 млрд. долара на година.
Цените на храните се повишиха поради проблеми с реколтата в редица страни. Ситуацията се влоши допълнително, след като ключови производители, като Русия и Украйна, наложиха ограничения върху износа на зърно, което принуди вносителите от Близкия изток и Северна Африка да се презапасят.