Европейците са склонни да се тревожат повече за химическото, отколкото за бактериалното замърсяване на храните или за проблеми, свързани със здравето и храненето. Това показва проучване на „Евробарометър“ за представите на потребителите в ЕС за рисковете, свързани с храните. Допитването е проведено с представителна извадка от 26 691 физически лица на възраст 15 или повече години във всички 27 държави членки.
При предоставяне на списък с възможни проблеми, свързани с храните, анкетираните заявяват, че са „много притеснени“ за: химическите остатъци от пестициди в плодовете, зеленчуците и зърнените култури (31%) - увеличение с 3 процентни пункта спрямо 2005 г.; антибиотиците или хормоните в месото (30%) - увеличение с 3 пункта спрямо 2005 г.; клонирането на животни за хранителни продукти (30%) и замърсители, като живак в рибата и диоксини в свинското месо (29%) - ръст с 3 пункта спрямо 2005 г.
Проучването установява, че гражданите на ЕС изразяват най-високо ниво на доверие в информацията, получена от лекари и други здравни специалисти (84%), следвани от семейството и приятелите (82%), организациите на потребители (76%), учени (73%) и групи за опазване на околната среда (71%).
Националните агенции и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), както и институциите на ЕС се ползват с относително високо ниво на доверие, съответно 64 и 57%, а националните правителства – 47%.
На въпроса, как реагират на информацията по въпроси, свързани с храните, в медиите или в интернет, около половината анкетирани заявяват, че не обръщат внимание на такива съобщения или че съобщенията са причина за безпокойство, но не водят до промяна на хранителните им навици. Оказва се, че има по-голяма тенденция да се пренебрегва информацията, свързана с проблемите на храненето и здравето (29%), отколкото рисковете, свързани с безопасността на храните (24%).
Резултатите на „Евробарометър“ ще предоставят важен ресурс за провеждане на допълнителни изследвания на връзката между доверието в източниците на информация, доверието в публичните органи и представите за рисковете, свързани с храните.
Остатъците от пестициди в плодовете, зеленчуците и зърнените храни са с най-високо ниво на общо безпокойство в 12 държави членки: Гърция (91%); Литва (88%); Италия (85%); Люксембург (85%); България (84%); Унгария (84%); Франция (80%); Малта (77%); Словения (75%); Германия (75%); Белгия (72%); Австрия (67%).
Качеството и свежестта на храните е с най-високо ниво на безпокойство в Латвия (94%); Литва (88%); Португалия (86%); Испания (80%); Дания (77%); Малта (77%); Естония (74%); Ирландия (66%).
Хуманното отношение към селскостопанските животни е с най-високо ниво на безпокойство в Швеция (74%); Финландия (66%); Обединеното кралство (67%). Хранително отравяне от бактерии, като салмонела в яйца или листерия в сиренето, е най-голям източник на безпокойство в България (84%); Чешката република (77%); Словакия (72%).
Добавки, като оцветители, консерванти или ароматизатори, използвани в храни или напитки, са най-голям източник на безпокойство в Полша (79%); Румъния (70%).
Остатъци, като антибиотици или хормони в месото, са най-голям източник на безпокойство във: Кипър (99%); Нидерландия (63%). 80% от анкетираните във Франция изразяват безпокойство относно замърсители като живак. Пак там е отчетено същото ниво на загриженост по отношение на остатъците от пестициди. В Австрия анкетираните пък са еднакво загрижени по два проблема – пестициди и генномодифицирани организми.