Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

В страната липсва достатъчно пшеница, собствено производство, от която да се направи хляб без подобрители. Това е общото становище на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Констатацията им се базира на официалния доклад Националната служба по зърно и фуражи /НСЗФ/ към Министерството на земеделието и храните за реколта 2010, който беше официално публикуван през октомври.
Според анализите на НСЗФ през тази година от цялото количество произведена пшеница само 1,1% са се оказали от първа група, във втора са попаднали 4,3% от пробите, във втора "Б" група - 18,4%, и от трета са 76,2%.
След 2003 г. продължава да преобладава зърното от трета група, а в сравнение с 2009 г. през тази година с 3,2% е увеличен делът му. В тези параметрите влизат над 70% от произведените количества.
Качествената пшеница /първа и втора група/ е само 5,4%, което прави около 203 000 т, са пресметнали индустриалните хлебопроизводители. Според техния анализ това количество ще бъде достатъчно за производството на около 140 000 т брашно, от което могат да се опекат 280 милиона броя хляб с тегло от по 700 грама.
Според официалната статистика средното дневно потребление на хляб у нас е 285 грама на човек. Сметката показва, че трябва да бъдат осигурени около 3 милиона хляба на ден и качественото брашно ще стигне за не повече от 90 дни.
Според експертите на земеделското министерство хляб може да се прави не само от зърното, което е в първа и във втора група, за целта става и част от пшеница, която е в трета. Тъй като по-нискокачественото жито не съдържа достатъчно глутен, трябва да се добавят подобрители, обясняват хлебопроизводителите. Проблем е и високият процент покълнали зърна, заради които брашното ще бъде с повишена ензимна активност и е необходимо да се влагат коректори още по време на смилането.
Имаме обща позиция с индустриалните хлебопроизводители и тя е, че стандартът за хляба трябва да обхване цялата верига зърно-брашно-хляб. В противен случай ще възникнат проблеми, така както при месарите. Набързо направиха стандарта "Стара планина" и се оказа, че в подправките има соя, която обаче не може да присъства в крайния продукт. Това каза пред "Класа" Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Той заяви още, че цялата процедура задължително трябва да мине през Българския институт по стандартизация и това е изричното условие на бранша.
В момента пшеницата от първа, втора и втора "Б" група се смесва, добавят се и части от трета, за да се получи средно качество на брашното. Мелничарите добавят сух глутен, който е естествен подобрител. Но той усилва концентрацията на глутена и хората, които са чувствителни, го усещат по-силно. Алергичните пък въобще не могат да консумират такъв хляб. Според стария държавен стандарт не бива да се добавя зърно от трета група, което означава че няма да ядем хляб от българска пшеница, каза още Попов.
Той е категоричен, че внимателно трябва да се обмисли цялата технология. Може да се направи много строг стандарт и в крайна сметка произведеният хляб ще е много скъп, защото няма да има българска суровина, от която да се произведе.


Качествената пшеница гони 400 лв. за тон

---

Цената на качествената българска пшеница през последната седмица леко се повиши, с около десетина лева, и в момента за нея искат 350, 360 до 400 лв. за тон, съобщи Антонина Белопитова от Софийската стокова борса. Тя обаче уточни, че цените в България са все още по-ниски, отколкото на борсите в света. В Щатите например цената е 283 щ.д. за тон, във Франция - 217 евро на тон, а в Германия - 225 евро за тон. Няма опасност зърното да не стигне за хляб въпреки реализирания износ на пшеница, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова. Тя посочи, че произведената пшеница през тази стопанска година достига 3,8 млн. т. Досега са изнесени 1,5 млн. т, от които 1 млн. т са за страни - членки на ЕС. По думите на Боянова с прибирането на реколтата от слънчоглед и царевица е започнал износът и на тези култури, а експортът на пшеница вече намалява. Необходимите количества зърно за хляб са осигурени и дори 500 000 т остават за търгуване. Според Боянова зърното, необходимо за хлебния баланс, вече е в мелниците.