Фати Хабаши, експерт по хидрометалургия от университета в Лавал, Канада: Хидрометалургията е бъдещето в добива на цветни метали
Фати Хабаши е роден в Египет и е на 82 години. Завършил е химично инженерство бакалавърска степен в Университета в Кайро. Работил е няколко години в промишлеността. След това получава стипендия и пет години учи в Техническото училище във Виена, където става и доктор. През 1960 г. получава стипендия за следдокторска специализация в Канада. Работи известно време в САЩ. Работил е в изследователския отдел в „Анаконда“ - най-голямата минна компания в света.
- Проф. Хабаши, какви са плюсовете на хидрометалургията и колко струва тя спрямо по-старите методи?
- Аз работя върху хидрометалургичното извличане на метали от руди. Това е извличане чрез разтворители на метала, независимо от какво ще бъде той - дали от руда, дали от отпадъци.
Предимствата на хидрометалургията спрямо пирометалургията са, че е насочена точно към сулфидните руди, които са широко разпространени в България. Тя е единственият начин, по който се получава сяра на прах, вместо серен диоксид при извличането на метал от рудата. Докато при по-стария метод, който на практика се използва в България, се получава само серен диоксид, той се улавя и се превръща в сярна киселина, тя трябва да се съхранява, транспортира по специален начин. Обикновено газовете, които съдържат серен диоксид, имат също живак, арсен и други опасни компоненти. Друго предимство на хидрометалургията е ефективното използване на топлинната енергия. В пирометалургията се използва много скъпо оборудване не само за усвояване на топлината, но и за улавяне на прахови частици. Пирометалургичният метод, който е добив чрез нагряване, трябва да започнете с много голяма инсталация, което означава много голям разход на суровина. Цената на самата технология зависи от местоположението.
- В кои страни този метод се прилага и как работи той?
- Съвременната хидрометалургия е започнала в Канада през 50-те години на миналия век. Сега е широко използвана в Чили, Австралия, Южна Африка и Русия. Рециклирането в Европа е по-развито, отколкото в Северна Америка и Австралия. Причините са две. Една от тях е, че в Европа са закрити повечето минни, обогатителни и металургични предприятия. Втората е по- стриктното законодателство по отношение опазването на околната среда. Докато в Северна Америка има все още работещи, развиващи се мини, освен това няма необходимост от суровини, които да се добият от отпадъци.
- Как хидрометалургичният метод да добие по-голяма популярност у нас?
- Като специалист по хидрометалургия мога да изпратя много свои книги, да водя конференции и курсове с млади преподаватели и студенти. Курсовете ще бъдат безплатни.
Аз бях в България преди 23 години по програма за обмен на преподаватели България-Канада и виждам огромните промени и ви поздравявам за напредъка. София сега изглежда като всеки добър европейски град, не както преди 20 години - хотели, ресторанти всичко е добре. Посещението бе голям опит за мен, научих, че комунистическата система не работи. Сега участвах в конференция за минно дело и металургия в Сърбия и приех да дойда в София след толкова години по покана на проф. Владко Панайотов, с когото се познаваме повече от 15 години.
- Какво е приложението на автоклавите?
- Автоклавите са всъщност тенджери под налягане с големината на вагон. Хидрометалургията е съвременна технология за извличане с реагенти в автоклав под налягяне и повишена температура. Според мен трябва да има малки учебни автоклави в университетите, за да могат изследователите да разработят технологията, да я подобряват, след това да отиде на полупромишлени експерименти и по този начин да се покаже на промишлеността, че това е бъдещето в производството. Хидрометалургията е методът на бъдещето за производство на цветни метали, защото на практика в България се развива основно цветната металургия.
- В България имаме много хвостохранилища. Какви са методите за поддържане на сигурността, за да няма аварии както в Унгария?
- Инциденти като този са много трагични, но това са човешки грешки и неглижиране. Трябва постоянно да се прави мониторинг на хвостохранилищата, за да се коригират грешките навреме. В Румъния преди няколко години също се разляха цианиди, в Гвиана (Южна Америка ) имаше подобен инцидент, но всичко това са човешки грешки. В Южна Франция близо до Марсей например пък има голям завод за производство на алуминий. Там 11 км тръба отвежда червените утайки в Средиземно море. Железният хидроксид (ръждата, т.е. червените утайки) не е отровен. Например други отпадъци, които не са толкова токсични като фосфогибса в Мароко, се вкарват в Атлантическия океан и се отмиват от водите. Но ако нямате друг начин, за да се отървете от отпадъците, това трябва да стане в хвостохранилище с вземане на съответните мерки за сигурност. В Квебек имаме най-големите хвостохранилища за железен хидроксид т.нар. червена тиня, отпадък от производство на алуминий във формата не на червена каша както в Унгария, а в твърда форма.
- Как бихте коментирали използването на цианидната технология за добив на злато? Тази тема е от особена важност в България за опазване на околната среда. Има ли алтернатива?
- Цианидната технология се използва за извличане на злато повече от 100 г. Всеки знае, че цианидът е токсичен, но при подходящо обучение на работниците и спазване на всички правила на безопасност, няма опасност от инциденти. Всъщност технологичният контрол да не се изпускат цианиди е сравнително лесен - добавя се варно мляко и с един електрод се мери киселинността на средата. Използваните разтвори са много разредени.
Отговор на въпроса дали има алтернатива на цианидната технология се търси от 50 години, но безуспешно. Все още цианидното извличане е най-доброто.
- Вие сте специалист в областта на големите горивни инсталации. Има ли нови методи за намаляване на емисиите и предотвратяване на замърсяването на въздуха от ТЕЦ?
- Всъщност това не е технологичен проблем, технологията е налична и отдавна работи добре. В големите комини има сероочистващи инсталации, в които се улавят серният диоксид и праховите частици. Това е само въпрос на пари и инвестиция.
Ако питате за въглеродния диоксид, това е друга тема. Улавянето му е почти невъзможно.
Интервюто взе Рая Атанасова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
