Христо Казанджиев е роден на 30 април 1950 г. Завършил е висшето си образование в Минно-геоложкия институт със специалност „Инженер по търсене и проучване на полезни изкопаеми – нефт и газ“. Той има двайсетгодишен опит в сферата на петролните проучвания в България, Либия и Сирия. Има няколко специализации, свързани с добива на минерални суровини, а от 2002 г. до 2009 г. е бил директор на дирекция в икономическото министерство.

---

- Г-н Казанджиев, смятате ли, че страната ни успя да договори добри условия за строителството на газопровода „Южен поток“ след последните разговори по темата в края на миналата седмица? Реалистично ли е да очакваме през следващия месец да бъде създадена проектната компания за тръбата?
- Не мога да кажа дали е реалистично. Големият проблем е, че според мен има твърде много неясноти за „Южен поток“, за да се бърза с подписването на това споразумение. Освен ако не се касае само за изготвяне на финансово-икономическа оценка. Зависи какъв тип компания ще бъде – ако е за проектиране и изграждане на газопровода, това не би било добре, защото не отговаря на интересите на България. Не е ясно какво ще стане с българската транзитна система – дали тя ще остане да съществува в сегашния си вид като самостоятелна система за пренос на руски природен газ, или ще се интегрира в „Южен поток“. Това ще бъде изключително неизгодно за България и ще защитава геополитическите интереси на Русия. Ако споразумението пък е само за проектна компания, която да се занимава с оценката и проектирането на газопровода, а друга компания да го строи, то това е отделен въпрос. Сега има много отворени въпроси за страната ни, за да се бърза с подписването на такъв документ.

- Изглежда, повечето от въпросите са изгладени след визитата на г-н Алексей Милер, първо в Румъния, а после и в България. Така ли е?
- Самият факт, че шефът на „Газпром“ първо отиде в Румъния, а след дойде у нас, трябва да ни показва, че всъщност с това се цели натиск повече върху българската страна, отколкото върху румънската. Не мисля, че нещата са изяснени по проекта, напротив. Опасявам се, че всичко това се прави изключително в интерес на Русия - тя да придобие контрол върху българската транзитна система, защото най-вероятно „Южен поток“ ще интегрира нашата система. Това е икономическата логика. Ако това е факт, то България по-скоро ще загуби от този проект, отколкото да спечели. Независимо от тиражираните огромни обеми транзит, в крайна сметка компанията ще бъде под контрола на Русия. И въпреки че 50% от дружеството се очаква да се контролират от нашата страна, то приходите от транзитни такси ще бъдат или колкото са сегашните, или по-малки от тях.

- Възможно ли е транзитната ни система да си остане наша при това положение?
- Да, възможно е, ако се ситуират нещата както досега - „Южен поток“ стига до територията на България. Оттам се включва в българската национална система, която може да бъде разширена до необходимия капацитет. А на изхода на страната горивото се предава отново на руснаците. Впрочем, чудно е защо всички загърбват договора за енергийната харта. Там ясно е казано, че когато се касае за транзит през една страна, то тя е длъжна да осигури преминаването на горивото, а ако няма необходимите съоръжения, или не желае да ги изгради, се дава право на страната транзитьор да си направи собствена инфраструктура, докато транзитната държава оказва необходимото съдействие.
Не е ясно какво ще стане с нашата транзитна система и ако тя остане самостоятелна, какво ще се пренася по нея, след като руският газ ще преминава основно по „Южен поток“. Друг интересен въпрос, който малко хора засягат, е, как проектът ще мине през изключителната икономическа зона на Украйна, освен ако Киев не даде картбланш. Това би било много изненадващо.

- Няма ли газопроводът да премине през териториалните води на Турция в Черно море?
- Възможно е, да, но трябва да се направи доста голямо отклонение. Доколкото ми е известно Анкара все още не е дала право за преминаване на „Южен поток“ въпреки поетите ангажименти. Но това заобикаляне на икономическата зона на Украйна ще означава оскъпяване на проекта.
„Южен поток“ е създаден, за да обслужва геополитическите цели на Русия. Той бе създаден през 2006 г. Малко след това България подписа договорите за промяна на цената на газа, мотивирайки се с това, че е постигнато съгласие проектът да преминава през страната ни. Интересен въпрос е и щом отношенията между Москва и Киев вървят към подобряване, откъде ще се намери газ за „Южен поток“, ако количествата през Украйна се запазят в сегашния си обем. Може да се окаже, че за „Южен поток“ няма да има свободни налични количества газ за износ. Нещата трябва да се гледат в тяхната съвкупност и взаимосвързаност. Това, което „Южен поток“ прави сега, е да се притиска България, предоставяйки възможността ние да се включим в един изключително печеливш за тях проект. Едновременно с това се притиска Украйна да даде достъп на „Газпром“ до собствената си транзитна система, а това най-вероятно ще стане. С „Южен поток“ „Газпром“ ще постигне контрол върху транзитните газопроводи на България, Украйна и Румъния и всичко се прави в тази насока. Крайно време е един експертен екип да оцени ползите за страната ни от този проект и да се вземе политическо решение, а не да дава възможност на компаниите да си говорят. Защото това решение е взето „гледайки в тавана“. Никой не може да каже конкретните параметри и последствия за българската страна от този проект.
През 1996 г. „Газпром“ се опита да постави ръка върху транзитната ни система, но за щастие хората тогава се осъзнаха и прекратиха процедурите за концесия. Към онзи момент бе анонсирано, че през нас ще преминават по 30 млрд. куб. м газ. Впоследствие руското предложение падна на 18,5 млрд. куб. м, а сега са 17 млрд. кубика. Виждате как нещата се променят не в интерес на България. И се променят едва след като страната ни подпише обвързващи споразумения.

- Не е ли от значение фактът, че в смесената компания собствеността ще бъде поравно между България и Русия и председател на дружеството ще бъде българин?
- Абсолютно никакво значение няма това. Известно е как действат такива смесени компании. Руската страна е изключително силна и мощна като компания, а българите са доказали безспорно, че не могат да отстояват интересите ни в отношенията с Русия. Участието 50:50 би създало повече проблеми, отколкото взаимоизгодно сътрудничество – всичко ще трябва да се решава с консенсус. Дори и всичко да върви нормално, ползите за страната ни няма да бъдат по-големи от сегашните, независимо какви количества газ ще преминават през нас. Приходите от газа ще се делят на две, ще има клаузи „взимай или плащай“ (take or pay), а дивиденти държавата не се знае кога ще получи. Всеки знае как работят смесените компании с държавно участие и какви дивиденти е получила държавата. Пример за това са електроразпределителните дружества и други фирми, от които в бюджета влизат смешни дивиденти. Държавата няма да има повече приходи от „Южен поток“, отколкото от сега съществуващата транзитна система.

- Може ли България да получи повече привилегии при доставките на природен газ за нас, ако се съгласим на участие в „Южен поток“?
- Това е все едно да сложиш моркова пред магарето. Да, може да договорим по ниска цена на природния газ за нас. Много е любопитно обаче да се направи едно проучване в региона и ще се установи, че от всички страни наоколо ние получаваме най-скъп природен газ. За период до 10 г. ние можем да договорим с 5% по-евтин газ, който пак ще бъде по-скъп от този на съседните страни. Така че това е илюзия да се надяваме, че България ще получава по-евтин природен газ заради това, че сме отстъпили част от интереса си. Виждате, че бонусът, който бе подписан през 1998 г. с фиксираната цена на горивото, просъществува до 2006 г. и в крайна сметка се намериха български политици, който му сложиха кръст в интерес на Русия.

- Колко по-скъп е газът за страната ни в сравнение със съседите?
- С около 25% е по-скъп газът за бита у нас. Според информацията, с която разполагам, цената на синьото гориво за бита при съседните страни е такава, каквато е у нас за индустрията.

- Може ли страната ни да получава по-евтин газ, ако бъдат изградени газовите връзки със съседните страни?
- В момента за тези връзки само се приказва и нищо не се прави. От една година има предложение от турската компания „Сетгаз“ да строи газопровод от Турция за България, по който да се пренасят до 1,5 млрд. куб. м газ годишно. За газопровода оттам има осигурено финансиране и политическа подкрепа от турската страна. От една година енергийното министерство не е намерило смелостта да каже, че подкрепя този проект. Все още се обмисля какво да се отговори, но сигурно ще е нещо, което ще блокира проекта. За проекта за газовата връзка с Гърция още не е ясно докъде е стигнало усвояването на парите от ЕС. Тези пари все още не са получени.
Сега са блокирани всички проекти за междусистемни връзки, а се бърза с подписването на договор за доставки на руски газ през 2013 г. Понякога се чудя енергийният министър Трайчо Траков дали не изпитва неудобство да обявява пред българския народ, че ние трябва да разчитаме на благоволението на „Газпром“ за по-ниски цени на природния газ, вместо да се мобилизира държавата и да се изгради газопроводът от Турция. Той е най-реалната и краткосрочна перспектива за доставки на газ, различна от Русия. По свързването с румънската и сръбската газова мрежа също не се работи в момента, въпреки че ние от тези страни можем да получаваме гориво в случай на нужда, а не непрекъснато.


Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.