- Г-н Табаков, на 24 и 25 ноември предстои 13-ото издание на Българския икономически форум /БИФ/, кое е особеното тази година?
- БИФ стартира преди 13 години като инициатива на Българската агенция за инвестиции /БАИ/ и през първите няколко години двете институции много добре си партнираха. Тогава чрез събитията, които съвместно организирахме, беше генериран и силен инвеститорски интерес към България. Особеното при тазгодишното издание е, че е възобновено сътрудничеството с БАИ. Това е изключително важно и е причината в програмата да бъдат включени теми, свързани с инвестиционния климат, със значението на чуждите инвестиции за българската икономика. По време на форума ще се опитаме да дадем отговори на въпроса, кои ще бъдат стимулите за растеж на нашата икономика до 2020 г. Тъй като смятаме, че това е изключително важно за нашата страна, голямата тема на събитието е „Фактори за икономически растеж на България през следващото десетилетие“. Ще се постараем да видим и европейското й измерение чрез една от кръглите маси, които сме планирали. Бихме искали да обсъдим също следващия програмен период на европейските програми, който е 2014–2020 г. Идеите вече се коментират от администрацията, но решенията трябва да бъдат съгласувани с българския бизнес, с общините, с неправителствените организации.
При подготовката на сегашния програмен период 2007–2014 г. по различни причини не беше извършено достатъчно добро планиране и сега виждаме с каква трудност администрацията вкарва в релси целия този процес. На форума още ще се говори за инфраструктура, енергетика, управление на отпадъците. Ще представим как се развива рециклиращата промишленост в България, която според нас може да бъде водеща през следващото десетилетие, защото има свободна ниша.

- Понеже споменахте проблемите, които днес имаме с усвояването на еврофондовете, според вас коя е причината – неопитност или погрешно направени прогнози?
- Да кажем, че бедите идват главно заради неопитност. Ако погледнем целите, които си поставят другите страни, ще видим, че те имат количествено измерение. Например ирландците са казали, че искат да са на едно от първите три места по високи технологии. И това е формулирано в техните цели за съответния програмен период. Докато при нас са записани някакви общи приказки, например, че искаме да станем много конкурентоспособни. Но как се измерва това намерение? Защо не се каже, че желаем да сме десетата нация в Европа по конкурентоспособност? Тогава всички ще ни разберат.

- Когато се правеха плановете за периода 2007–2013 г., не беше казано ясно накъде и точно с какви отрасли ще се развива българската икономика. Всъщност и сега все още не е ясно каква отраслова структура ще се развива.
- Открай време е така. На мен това ми е една от най-болните теми, нарочно не я назовах, защото ще ми кажат, че все това повтарям. Ние нямаме приоритетни отрасли, които да са ясно разписани и да имат съответните стратегии. Единствено подобно нещо в някаква степен е направено в туризма и в енергетиката. Но да погледнем енергетиката, там не може да се привличат малки и средни предприятия с изключение на инвестиции, свързани с ВЕИ. Иновациите в България също са оставени на заден план, а от тях може да дойде голямата добавена стойност. Ние, от Българския икономически форум, може да даваме съвети, но голямата дискусия трябва да бъде направена от политиците. И да има консенсус, така че, когато дойдат други на власт, да не се опитат да променят посоката. Трябва да се създадат стратегически приоритети, които да бъдат следвани в продължение на 10, 20, 30 години. Разговарял съм с голяма част от сегашните министри, те споделят голяма част от тезите. Не бива да търсим грешката в правителството, което в момента управлява, но то е отговорно да зададе правилната посока и приоритетите за периода 2014–2020 г. Ако тогава имаме проблеми, ще обвиняваме тези, които в момента са на власт. Затова те трябва да са наясно, че носят изключително голяма отговорност.

- В кои отрасли България трябва да се опита да привлича външни инвестиции?
- В наука, но не по начина, по който го разбират от БАН. В образованието също трябва да се направят инвестиции, но съвместно с водещи европейски и световни структури. Не бива да си заравяме главата в пясъка – може преди 15 години да сме разполагаме с много като количество квалифицирана работна ръка, но вече не е така. Необходимо е доста да се инвестира в младите хора и най-вече в езиковата им култура и в създаване на IT умения. В бъдеще всичко, което е свързано с производството на храна, ще е перспективен бизнес. Има вече доста научи проучвания на различни организации, които обаче водят до един и същи извод: храната и изхранването ще са от стратегическо значение през следващите 60–70 г. След около 30 години светът ще преживява тежка продоволствена криза, ще имат сериозни проблеми свръхнаселените региони. Ние не сме сред тях, защото разполагаме с изключителен богат ресурс – земята. Просто е необходимо да я управляваме по-добре. Селското стопанство трябва да е изключителен приоритет. България е била и трябва да бъде градината на Европа. Според мен това го разбира сегашният министър на земеделието.

- Но и през последните месеци, колкото и да са малко чуждестранните инвестиции, продължават да се насочват към секторите недвижими имоти, енергетика, химия... Земеделието сякаш не е долюбвано от външните вложители?
- Така е, но то е, защото нямаме създадени условия за привличане на външни инвеститори. Твърде малко са големите терени, които се предлагат в земеделските райони. Селското стопанство в България е разпокъсано, което не предполага модерно производство. Процесът на концентрация на земята ще е много бавен. Освен това в селските райони почти не съществува модерна инфраструктура, старите напоителни системи са разрушени, няма нови. А трябва да се разбере, че това не са пари, заровени в земята. Но тук има множество проблеми, например с ромите. В момента, в който сложите тръби в земята, те ще ги изровят и ще ги предадат на вторични суровини. Казвайки това, веднага ще отида на темата за рециклиране на отпадъците. Трябва да се реализира предложението на икономическото министерството и което от името на „Екобулпак“ ние отдавна лансирахме. Всички пунктове в рамките на градовете и най-вече в жилищните райони за вторично изкупуване на вторични суровини трябва да бъдат затворени. Така или иначе огромната част от тях са незаконни, защото са в близост до жилищни постройки. Тези пунктове и сивият бизнес, който стои зад тях, са в основата на тези престъпления - да се разбиват канали, да се крадат релси, напоителни системи. В крайна сметка не се създава, а се отнема брутен вътрешен продукт. На другия полюс стоят фирмите, които инвестират в рециклиращата индустрия. Не бива повече да наричаме тази промишленост по боклуците, защото според новите европейски директиви вече се говори за суровини. Тази индустрия може да е огромен стимул за растеж през следващите години. Тя ще наема хората, които сега ровят из бунищата, ще ги осигурява социално, ще им плаща прилично, за да живеят нормално. Трябва да се въвеждат европейските правила, защото в момента ние сме за посмешище. Кажете ми в коя друга европейска държава крадат жп релси, електрически жици, тръби за напояване?

- Сред актуалните теми през последните дни е повишението на осигурителните вноски. Как един чуждестранен инвеститор гледа на този достатъчно дълго продължил спор?
- Няма какво да се лъжем - всяко едно лутане не влияе добре на инвестиционните нагласи. Ясно е, че управляващите се опитват да намерят баланс. От друга страна, неправолинейната политика е пречка за чуждестранните вложители. Инвеститорът разполага със софтуер и вкарва всичките данни за една икономика или локация, в която смята да навлиза. Например включват се показателите за инфлация, БВП, безработица и т.н. Вкарват се също данните, свързани с политически и икономически риск, добавят се всички оперативни разходи – цена на водата, на тока, на газа, на труда, на земята и, разбира се, ставките на данъци и осигуровки. Натиска се едно копче и излиза крайният резултат. Всеки път, когато карате инвеститорите да сменят някои от данните на входа, за тях се появява проблем, защото ще се получи различен резултат на изхода. По-добре му кажете, че ще вдигнете данъка с 5 пункта, но го запишете в закон, циментирайте го с квалифицирано мнозинство, за да е сигурен, че сметките и прогнозите, които си прави, ще са валидни за следващите поне 10 години. Инвеститорът иска стабилност.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.