- Г-н Мицин, как ще се постигнат целите за 50% рециклиране?
- Трябва да се направи финансово-икономически анализ колко ще струва изпълнението на целите. Този анализ ще бъде основа за размера на продуктовата такса. Сега той е нормативно определен. Но от 2011 г. той няма да е определен. В момента не е по силите на никой да изгради изцяло затворена система - от събирането до рециклирането на отпадъка в инсталации.
Не може да се каже, че системата е неефективна, тъй като все пак говорим за работа от две-три години, а не за 20-годишен опит. Има достатъчно работещи рециклиращи мощности извън страната, заради това ние заложихме на изграждането на системата за събиране и предварително третиране.
Общините са убедени, че трябва да сключват договори с нас. Методът с контейнерите в София, разположени по определен график в кварталите, не сработи. Затова стартирахме със събирането на електроника през търговската мрежа. Кризата се оказа добър стимул и самите търговци започнаха да предлагат т.нар. екооферти. Някои електроуреди вече могат да се купят с 10% намаление, ако се върне старата техника. Мобилните групи също са много успешни. Уредът не попада в битовия кош, не се разкомплектова от случайни „минувачи“, той идва на нашите бази така, както би следвало - в цялостен вид. Държавата трябва да предвиди стимули за тези, които работят за изграждане и функциониране на регионалните системи.

- Какъв е проблемът със събирането на излезли от употреба автомобили?
- Проблемите идват по-скоро от сроковете в нормативната уредба и работата на районните кметства. Те трябва по-експедитивно да назначават работни групи. Районните кметове в София назначават комисии, които фиксират автомобилите по места, слагат им жълти стикери. В тримесечен срок се дава възможност на гражданина да си предаде автомобила, където поиска. Ако това не се случи, кметът на района издава заповед и ние принудително го вдигаме и го караме на наказателна площадка. Там престоява 14 дни, ако и дотогава не бъде потърсен, имаме право да вкараме автомобила в дневник, утвърден от КАТ и общината. Опитът показва, че по-голяма част от хората вземат мерки за предаване на автомобила доброволно, което трябва да се стимулира и поощрява.

- Организациите трябва да внасят част от вноската към тях – 3%, в МВР, но масово не се изпълнява. Защо?
- Въпросът е защо, какво прави МВР? Отчисленията, които се дължат към МВР-КАТ, трябва да се намалят, смисълът на тези средства е да се отделят за рециклиране, не да се дават за администриране. От всички видове отпадъци само за автомобилите е определена такава такса. КАТ трябва да администрира удостоверенията, които издаваме, за които сме получили лицензионно възнаграждение. Всеки е задължен при първа регистрация на автомобила да представи документ за платена продуктова такса - дали към държавата, към оползотворяваща организация, или с индивидуален отчет. Трябва да има и работещ регистър, в който да се покаже, че са приети в края на месеца определен брой наши документи. Удостоверения се издават и за другите видове отпадъци, но по друг ред. В момента този процес не се администрира и спрямо организациите няма конкретни искания.

- Имате ли конкретни предложения по отношение на регистъра за вносителите, производителите на отпадъци?
- Това е много важна тема. Много по-важно ще бъде неговото приложение. МОСВ и изпълнителната агенция към него, КАТ, звената за проверки в НАП, митници трябва да стартират на практика един съвместен проект на регистър. Всички, които са задължени, трябва да влязат в този регистър. Това са вносителите, производителите в България. Ако това не е налице, трябва да има сериозна административна санкция. В момента проблемът е, че продуктовата такса няма статут на държавно вземане, би следвало това да стане. Целта е да има прозрачност за всички. Не е нормално няколко месеца след проверките да се бави отнемането на лицензи, а нелоялните организации продължават да събират нерегламентирано такси.


Интервюто взе Рая Атанасова