Доц. д-р Мариана Коцева е завършила Университета за национално и световно стопанство (УНСС), специалност "Статистика". Магистър по икономика е от Нюйоркския и Централния европейски университет в Прага. Специализирала е "Статистика на банковия сектор и на държавните финанси" и "Финансова статистика" в Международния валутен фонд. Стана председател на НСИ в началото на 2008 г. Преди това е била преподавател в катедра "Статистика и иконометрия" на УНСС, експерт към НСИ, Министерството на труда и социалната политика, администрацията на президента. Била е консултант на Световната банка, Програмата за развитие към ООН. Автор е на множество научни публикации. От 2010 г. е избрана за член на Ръководната група за партньорство на европейската статистика.

---

- Г-жо Коцева, на последното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси съобщихте, че сивата икономика в България възлиза на 10-12% от БВП. Според работодателските организации обаче тя е много по-голяма и дори някои твърдят, че надхвърля 50-60 на сто. На кого да вярваме и всъщност на базата на каква методика изчислявате данните, предоставени от НСИ?
- За първи път българската статистика даде официално методиката, в която се обяснява какви елементи на неформалната икономика измерва и какъв е делът й от брутния вътрешен продукт още на 8 септември т.г., на организирания съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал в България форум. Веднага трябва да кажа, че НСИ предоставя данни за произведените стоки и услуги в неформалната икономика в тяхната левова равностойност. По наши данни между 10% и 12% от БВП е делът на нерегламентираните икономически отношения в страната. Това означава, че ако БВП е 65 млрд. лв.,10% или 6,5 млрд. лв. са произведените стоки и услуги от неформалната икономика. Докато браншовите организации, социолози и неправителствени организации правят други проучвания, които дават също много ценна информация. Те се концентрират върху конкретни сектори и правят подробно проучване, примерно колко от хората в този сектор работят без договори, което също е неформална икономика. Освен това в проучванията се задават въпроси на работници и мениджъри за субективното им мнение колко от хората във фирмата или в бранша не плащат пълни осигуровки, или пък имат скрити обороти. Ние не си противоречим, а даваме информация от различни гледни точки.

- По какъв начин влияе неформалната икономика върху изчисляването на БВП?
- Това, което ние даваме като статистика, е оценката в левове колко е произведено в страната като БВП в неформалния сектор. Примерно, ако официалната икономика е произвела официално 60 млрд. лв., ние правим дооценка и добавяме още левове за стоки и услуги, които са произведени в неформалната икономика. Тези стоки и услуги са произведени и се включват в БВП. Така данните ни показват какво реално е произвела държавата, за колко пари, в рамките на една година. Но точното описание на източниците и методите за изчисляване на БВП можете да намерите на страниците на НСИ и Евростат. Ще добавя, че производството и разпространението на данните за БВП от нашата статистика е хармонизирано с методологията и календара за разпространение на информацията на Евростат.

- Казахте още пред депутатите, че НСИ изчислява данните по нова методика. Каква е тя?
- Българската статистика винаги е работила по европейския стандарт за БВП, защото това е първото условие, за да се присъедини една държава към Европейския съюз. Това, което бе направено, е ревизирането на отделни елементи на БВП.

- Какви са тези изменения?
- Съгласно европейската методология БВП се изчислява по производствен метод и по метода на крайното използване. Първият включва произведеното от индустрията, сектора на услугите и селското стопанство, към което се добавят данъците минус държавните субсидии. По метода на крайното изключване БВП е равен на крайното потребление плюс брутното капиталообразуване плюс вноса и износа на стоки и услуги.
Ние всъщност не променяме цялата методика, а правим допълнителни дооценки на три елемента на БВП - неформалната или ненаблюдаваната икономика; услугите, оказвани от финансовия сектор, т.е. дейността на банките, и третото е, че внасяме допълнителна информация за данъците и осигуровките. Така че методиката на изчисляване на БВП не е напълно нова.

- Какво ревизирате в изчисленията за финансовия сектор?
- България изчисляваше приноса на финансовия сектор в БВП само от 2002 г. насам, защото това бе част от програмата за хармонизиране на статистиката при присъединяването ни към ЕС. За да имаме съпоставимост обаче, ние се върнахме назад и по европейска методология изчислихме приноса на финансовия сектор в БВП за годините от 1995-а до 2002-ра, въпреки че за нас това не е задължение. Правим го, за да имаме абсолютно сравними данни за целия период от 1995 г. досега, т.е. изчисляваме БВП по напълно хармонизирана методология на ЕС и в годините преди присъединяването на България.

- Кой е третият елемент и какво променяте там?
- Това е въвеждането на метода за времево изместване на данъци и социални осигуровки, които вълнуват най-голяма част от обществото. Има два начина за отчитането на данъците и осигуровките. Единият е касовият, т.е. колко всеки месец получава държавата от данъци и осигуровки в приходната си част. Другият е на начислена основа. Примерно, възникнали са ви задължения за 100 лв. Ние даваме малко по-подробна информация - имаме не само начислените данъци, но и колко от тях са платени. И това не е общо, а данък по данък, тримесечие по тримесечие. В продължение на две години заедно с Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Агенция „Митници” свършихме огромна работа. Сега ние имаме първична информация и когато в НАП постъпи информация за 100 лв. за ДДС, знаем например, че от тези пари 50 лв. са ви данък, който плащате за предния месец, а останалите 50 лв. са за предишните два месеца, т.е. ние вече имаме подробна информация за това, което влиза в държавната хазна, какви задължения за кой период от време са покрити. Така следим как се изплащат начислените данъци. Този метод бе препоръчан по време на мисията на Евростат по държавна финансова статистика още през март 2008 г. Още същата година НСИ разработи методология за приложение на метода, съгласува я с Евростат и въведе промените за детайлизация на първичните данни през 2009 г. След това пристъпихме към изчисляване на данъците и социалните осигуровки по метода на времевото изместване за периода 1995 – 2009 г.

- Доброволно ли въвеждате тази нова методика за изчисляване на БВП, или това стана след скандала заради касова и начислена основа на дефицита и след като от Брюксел ни предупредиха за недеклариран свръхдефицит в бюджета?
- В Европейската комисия има строго спазване на статистическите методологии. В статистиката всичко става с регламенти. Има два регламента на ЕК, които задължават не само България, а всички страни членки, според които ние трябва да изчисляваме приноса на банките, данъците и участието на неформалната икономика по определена методология. В този смисъл причините за ревизията са внедряването на европейските регламенти за косвено измерените услуги на финансовите посредници и за данъците и социалните осигуровки.
Ще добавя, че планираната ревизия е започната през 2008 г., далеч преди събитията от юни, които вие визирате във въпроса, и е напълно завършена. Ревизираните данни за БВП включват тримесечни и годишни данни, като съгласно програмата на Евростат всички страни трябва да предоставят данни за БВП, преизчислени по цени на 2000 г. Досега НСИ предоставяше данни, преизчислени по цени на 2001 г. Нов елемент е изчисляването на икономическия ръст на БВП за текущото тримесечие спрямо предходното тримесечие въз основа на сезонно изгладени данни, които досега НСИ не е предоставял на Евростат.

- Какви са статистическите данни за сивата икономика в другите европейски държави?
- Нашите данни от 10-12% от БВП за неформалната икономика се доближават до другите страни в ЕС. Методологията за изчисляването на сивата икономика е разработена в рамките на туининг проект „Устойчиво развитие на националната статистическа система“ в партньорство със статистическата служба на Германия DESTATIS. Според статистиците, наблюдаваната икономика са всички производствени дейности, които не могат да бъдат обхванати чрез традиционните източници на информация. За целта са необходими допълнителни оценки, наречени оценки за изчерпателност на данните. НСИ използва методология, утвърдена от Евростат, чийто подход е т. нар. табличен метод.

- Кои са елементите на ненаблюдаваната икономика?
- Те са подредени по следния ред: икономически скрити дейности като например куфарната търговия, незаконни дейности, единици с непазарна продукция, непроучени юридически лица, непроучени физически лица, невярна информация и липсващи или непълни данни. НСИ разработва дооценки на ненаблюдаваната икономика за всички видове елементи с изключение на незаконните дейности.

- Какво означава сезонно изгладени данни?
- Най-общо казано, елиминира се ефектът на сезонност. В България винаги през лятото растежът на БВП е по-висок в сравнение със зимните месеци поради влиянието на климата върху производството в основни сектори като селско стопанство, туризъм и др. Ако сравнявате данните, без да отстраните сезонния ефект, винаги ще получавате растеж на БВП през второто в сравнение с първото тримесечие. За да се оцени действителният икономически растеж между две последователни тримесечия, е необходимо да се отстрани ефектът на сезонните фактори. В това е смисълът на сезонното изглаждане.


Интервюто взе Лили Мирчева