Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Част от Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на средствата от ЕС скоро ще стане публична, съобщи вчера министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев по време на дискусия "Предизвикателства пред конкурентоспособността на българската икономика и възможности за модернизация на бизнеса, администрацията и пазара на труда чрез европейските фондове до 2013 г.", организирана от "Майкрософт-България".
Идеята е революционна и в момента се разработва начинът, по който в интернет ще бъдат качени абсолютно всички сключени договори по всички оперативни програми заедно с бенефициентите по тях, направените проверки и откритите нарушения. По този начин информацията с изключение на личните данни ще бъде пред очите на цялото общество и то ще може да осъществява гражданския контрол, обясни Дончев.
Той съобщи още, че изработването на нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) е суперприоритетът на администрацията в момента. До месец - месец и половина ще бъде готов първият вариант, за да може след това да бъде обсъден с всички заинтересовани страни.
Сега функционират четири паралелни режима за публични доставки, след като бъде приет ЗОП, ще се работи само по два. Все още в МС не са внесени промените в ПМС 55, защото евентуално по-бързо гласуване на ЗОП може да направи постановлението излишно.
Държавата трябва по-малко да пречи на бизнеса, което е по-важно от това да му помага, каза Томислав Дончев. Той дори даде за пример, че някои европейски държави се отказват от директни помощи за фирмите през следващия програмен период за сметка на финансиране в инфраструктура и човешки ресурси.
Подходът за всички по малко при разпределение на евроресурса носи политически дивиденти, но ефектът върху икономиката е малък. Трябва да се определят сферите с висока добавена стойност, които биха осигурили бърз растеж. За това обаче се иска висока експертност и политическо мъжество, смята Томислав Дончев. Според него досега България се е опитвала да играе играта на другите. Едва ли страната ни ще се превърне в европейски център на информационните технологии, но е безспорно, че високите технологии ще са сред приоритетите. Трябва обаче да се види точно къде в кои отрасли ще се развиват – възможно е да са в земеделието и във фармацията.
По последни данни 2,3 млрд. лв. реално са изплатени по всички оперативни програми. Седмичното разплащане не пада под 10 млн. лв. По ОП “Конкурентоспособност“ са преведени малко над 429 млн. лв., но бенефициентите са получили едва 30 млн. лв. С останалите 400 млн. лв. е „захранен“ холдинговият фонд, който е създаден по инициативата „Джереми“. Очаква се в началото на следващата година малките и средните фирми да усетят подкрепата на тази инициатива.