- Г-н Велев, само преди няколко дни правителството представи вариант на проектобюджета за 2011 г. Какъв е вашият първи прочит на този документ?
- Прави впечатление, че проектобюджетът е представен много по-рано, отколкото обикновено. Това означава, че има достатъчно време, за да може добре и задълбочено да се обсъди този вариант заедно с пакета от промени в данъчните закони. Предвиден е значителен ръст на БВП – 3,6 % , освен това прогнозите са правени и на база на 0,7% ръст на БВП в настоящата година. Със сигурност това са постижими числа, но са по-скоро оптимистични, отколкото оптимистични.
Трябва да признаем, че са малко предложените промени в данъчните закони. Бизнесът иска стабилност и до голяма степен през тази година сме свидетели именно на това. Запазват се ставките на преките данъци с изключение на корпоративния налог, който ще расте, защото се променя базата заради амортизационните отчисления.
В допълнителните разпоредби на проекта за изменение и допълнение за Закона за корпоративното подоходно облагане се променя Законът за счетоводството, с което се прави облекчение за малкия и средния бизнес. Казано е, че във финансовите си отчети малките и средните предприятия могат да не представят два от четирите елемента, а именно - отчетите за собствен капитал и за паричните потоци. В края на краищата ще представят само отчет за доходите и балансите си, което е безспорно административно облекчение.

- Но не пропуснахте да отбележите, че реално се увеличава корпоративният данък, как това ще се отрази на бизнеса?
- В проектобюджета е предвиден ръст на приходите в абсолютно изражение с 1,295 млрд. лв. Заложени са с 24% повече постъпления от корпоративния данък. Това е и първата наша критика – предвижда се увеличаване на амортизационния срок и респективно намаление на амортизационните норми, с което се увеличава базата за пресмятане на корпоративния данък. Данъчната печалба на предприятията по този начин расте, без обаче да нараства счетоводната. Резонни са аргументите на Министерството на финансите защо се предлага тази промяна. Но срещу тях има само един аргумент и той е, че в условия на криза не е добре да се увеличава корпоративният данък. Ако остане тази промяна, догодина той ще е с 2-3 процентни пункта по-висок. Т. е., ако се бяха запазили същите амортизационни норми, трябваше точно с толкова да се увеличи ставката, за да се постигнат заложените приходи. А още по-несправедливото е, че се наказват тези, които са инвестирали в последните години и продължават да го правят. За тях утежнението ще е по-голямо.

- Коя е причината да бъде заложен този твърде оптимистичен ръст на БВП?
- Надяваме се този ръст да се случи. Ние, българският бизнес, ще работим за това. Но един бюджет трябва да е по-консервативен, защото при по-лошо стечение на обстоятелствата и поради непланирани разходи ще трябва да се увеличи дефицитът. Именно затова би било добре да се предвидят буфери, които да се включат при по-неблагоприятен сценарий. По всяка вероятност ще се правят текущо 90% от разходите, а в края на годината и при добър фискален резултат ще се финансират и останалите разходи.

- Така очертаната разходна част на бюджета ще може ли да осигури нормално функциониране на държавата?
- Разходите се запазват на досегашното ниво и целият ръст в приходите отива за намаляване на бюджетния дефицит, който се планира да бъде минус 2,5%. Но от наша гледна точка е по-добре да се даде превес на инвестиционните разходи за сметка на задържането и намаляването на заплатите и разходите за текуща издръжка. Въпреки че е обявено задържане на заплатите на досегашното равнище, всъщност в абсолютна сума се планира ръст на заплатите и на осигуровките, както и повишаване на издръжката спрямо 2010 г.
Според нас е правилно обратното: в рамките на едни и същи бюджетни разходи да имаме ръст на инвестиционните разходи. А в резултат на административната реформа да се получи спад в абсолютните размери на разходите за възнаграждение и издръжка. Колкото до преразпределителната роля на бюджета, положителното е, че процентът спрямо БВП намалява и ще е на най-ниското ниво в Европа. Показателят кореспондира и с ниските данъчни ставки в нашата страна, което е сериозен плюс за бюджета.
В проектобюджета обаче не можахме да видим планираните средства за разплащане с бизнеса по изпълнение на обществени поръчки от 2009 г. и 2010 г. По оценка на Браншовата камара „Пътища“, която е наш колективен член, около 400 млн. лв. са нужни, за да се разплати държавата с пътно-строителните компании. Не става ясно дали тези средства са планирани в бюджета за следващата година.

- Как ще коментирате увеличението на акцизите?
- Когато говорим за петролните продукти, увеличението на акцизите им всъщност е в съответствие с договора за присъединяване на страната ни към ЕС. Има предварително утвърден график, по който става това увеличаване, и дотук не се надвишават минимално допустимите ставки в ЕС. Колкото до акцизите за цигарите, там се увеличават онези нива, които според вносителите трябва да нормализират пазара. През тази година се получи известно изкривяване, защото акцизите на различните тютюневи продукти не бяха увеличени равномерно.

- Замразяването на пенсии и заплати ще ограничи потреблението на известни групи от населението. Дали това ще се отрази зле на вътрешното търсене?
- Всъщност ограничаването на ръста на бюджетните разходи е правилната стъпка. Така по-малко средства ще бъдат иззети от домакинствата и бизнеса, ще остане повече ресурс в тях и това ще увеличи търсенето. А заплатите в бюджетната сфера са само част от доходите на домакинствата.

- Анализатори твърдят, че проектът не създава усещането, че ще бъде направена дългоочакваната и обещавана административна реформа.
- Споделям това виждане. Вече казах, че в абсолютен размер разходите за възнаграждения, осигуровки и издръжка нарастват, а би трябвало да намаляват. От направените проектосметки не става ясно ще бъде ли извършено по-сериозно преструктуриране в администрацията. Далеч съм от идеята, че в такъв кратък период може да се направи цялостна административна реформа. Но би следвало този процес да се ускорява и в бюджета за 2012 г. вече трябва да се види резултат.

- Нова кампания за рекламиране на европейските фондове беше стартирана през миналата седмица. Последните данни за усвояване на европейските фондове у нас показват ръст, но какво е усещането на бизнеса?
- Еврофондовете са много сериозен ресурс и резерв, особено в условията на криза, и всичко, което може да доведе до ускоряване на тяхното усвояване, е добре дошло, включително и подобна кампания. Но отново се допуска една стара грешка. Няма информация за преходните договори, чието изпълнение ще продължи и през следващия бюджетен период. Това отново може да доведе до непланирани дефицити.
Продължава и забавянето в процедурите по цялата верига – като се започне от обявяване на съответните набирания на предложения, оценката им, междинните верификации на разходите, извършване на междинни плащания и се стигне до окончателните плащания. В целия този цикъл има забавяне, което води до нежелателни ефекти. Много са случаите, в които компании са взели кредити, за да осъществят проекти, и очакват в съответния срок да бъдат възстановени разходите. Когато това не се случва, фирмите изпадат в тежко финансово положение. Понякога сроковете са прехвърлени с над половин година. Забавянето се превръща в основен проблем за бизнеса по програми, където той е пряк бенефициент. В оперативните програми, където бизнесът се явява изпълнител, а бенефициенти са държавните и общинските структури, проблеми са късният старт и липсата на проекти. Имаме уверенията на администрацията, че това закъснение ще се навакса и тази есен ще сме свидетели на редица търгове за обществени поръчки. Дано да се случи.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.