„Класа“

България ще представи през октомври своя схема за финансиране на проекта за петролопровод „Бургас – Александруполис“, заяви вчера говорителят на руската компания „Транснефт“ Игор Демин, цитиран от електронното издание oilru. Com. Очаква се заседанието на акционерите в проектната компания „Транс болкан пайплайн“ тогава да се проведе в Амстердам, Холандия.
На заседание на акционерите от Русия и България на 8 септември „Транснефт“ предложи да поеме изцяло финансирането на петролопровода, като той се изплаща от печалбата за транспортирания петрол. Съоръжението ще свързва българското пристанище Бургас с гръцкото Александруполис и ще е с дължина 282 километра. Руската компания предложи още да отпаднат транзитните такси, които би трябвало да се заплащат на страните, през чиято територия минава тръбопроводът. От тях България очаква 35 млн. долара годишно.
Предложението за финансиране на проекта на руската компания "Транснефт" беше обсъдено в Москва на работна среща с участието на представители на акционерите в проекта от руска и българска страна. По данни на президента на Руското газово общество Валерий Язев, България досега не е участвала във финансирането на строителството на петролопровода, докато Русия вече е похарчила 12 милиона долара, а Гърция - 20 милиона долара.
Язев отбеляза, че във всички договори при излизане от проекта са предвидени компенсации. В началото на юли 2010 година български представители заявиха, че страната им няма да плаща никакви неустойки по проекта „Бургас-Александруполис“, посочва oil.ru.
Засега не е постигнато партньорско съгласие между Русия и България по отношение на проекта за нефтопровод, каза вчера вицепрезидентът на „Транснефт“ Михаил Барков в кулоарите на започващото в Иркутск заседание на деловия съвет на шанхайската организация.
Той отбеляза, че първоначално българската делегация трябвало да бъде оглавена от вицепремиера Симеон Дянков, но българската страна решила "да понижи нивото" на участие в заседанието, изпращайки главния секретар на финансовото министерство Румен Порожанов.
В проекта за съоръжението Русия държи 51 на сто от дяловете, България участва с 24,5 на сто, а гръцки компании си поделят 23,5 на сто, гръцката държава държи само 1 на сто.

---

Говорителят на „Транснефт“ Игор Демин пред радио „Гласът на Русия“: Ако ние работим в пристанище Бургас, то ще е по-чисто

---

Имаме намерение да покажем на българската страна всички преимущества на проекта. Тръбата на петролопровода трябва да мине през територията на България и Гърция. У последната няма никакви съмнения за това, че ще има изгода от участието си в проекта.
Българите обаче се колебаят. Казват, че се опасяват за екологичната среда във връзка със съоръжението на терминала в Бургас. Там обаче работи голям нефтопреработвателен завод. Новият терминал няма да увеличи много екологичното натоварване. Ние смятаме да демонстрираме на колегите как работи подобен обект на „Транснефт“ - например неотдавна създаденото специализирано нефтено пристанище в Козмино (крайна точка на петролопровода Източен Сибир – Тихи океан), както и работещото от няколко години пристанище в Приморск (Ленинградска област). След въвеждането им в експлоатация екообстановката рязко се подобри, тъй като ние поддържаме там служба за екологичен мониторинг. Тя фиксира и най-малкото петно, всеки разлив на петрол и веднага определя кой е отговорен. Ако „Транснефт“ започне работа в пристанище Бургас, повярвайте то ще стане по-чисто.
Към 2012-2013 г., когато ще бъде завършено разширението на Каспийския транспортен консорциум, в басейна на Черно море ще има около 135-140 млн. т. нефт, докато черноморските проливи могат да пропуснат най-много 110-115 млн. т годишно. Затова са жизненонеобходими тръбопроводи, които заобикалят проливите. Това отговаря и на политиката на ЕС за диверсификация на доставките.
След като българите замразиха участието си в проекта, Турция предложи да построи тръбата Самсун-Джейхан. Ще кажа откровено – преди всичко заради несговорчивостта на България, която получава огромни икономически придобивки само заради географското си положение, възникна турският проект. Но той ни харесва по-малко, отколкото този.