- Г-н Костадинов, смятате ли, че е добро предложението на руската компания „Транснефт“ да финансира строителството на петролопровода „Бургас-Александруполис“?
- Парите не са най-важното нещо за един проект. Това е стратегически проект, а като всеки такъв той има икономическа и политическа страна. Въпросът е, какво искаме ние като икономика и като политика, акцентирайки върху този проект. Едно от нещата, което аз винаги съм казвал, е, че това е европейски проект, който е в услуга повече на ЕС, отколкото на самата България. Знаете каква е неговата цел. В случая не говоря за екологичните оценки, които са абсолютно задължителни.
За момента ние нямаме конкретна политика за енергийните ни проекти. Дали ще говорим за „Бургас-Александруполис“, газопровода „Южен поток“ или АЕЦ „Белене“, то ние не правим политика. Това мен ме смущава и не ме удовлетворява. Ако зависеше от мен, щях да рекламирам този проект, че е в подкрепа на ЕС. Ако евентуално нещо стане с проливите в Турция, то това е проектът, по който ще преминава петрол от Русия към Европейския съюз. И ние като ангажирани с проект на ЕС, би трябвало да търсим икономическа изгода за страната ни. Било то, договаряйки се с руската страна или по някакъв друг начин.

- От Русия предлагат да няма транспортни такси за тръбата, а да се плаща дивидент от печалба от проекта? Това не е ли притеснително?
- Според мен със самия петролопровод трябва по някакъв начин да се гарантира сигурността на доставките за страната ни. Така при някакви определени обстоятелства да можем да изискваме част от петрола, който ще минава по тръбата, да остава за нас. Това ще е добре за страната, защото за в бъдеще проблеми с доставката на нефт е възможно да има. Особено, след като се знае, че този енергоизточник е на изчерпване.

- Според консултанта на „Набуко“ Йошка Фишер руският газопровод „Южен поток“ не е в интерес на Европа. Съгласни ли сте с подобно изказване?
- Не смятам, че проектът не е нужен на Европа. Дори напротив – още няколко подобни тръби ще бъдат необходими на Европа, за да задоволяват нуждите от газ на континента. Потреблението на природен газ расте годишно с около 2-3 процента и газопроводите като „Южен поток“ и „Набуко“ са нужни. Находищата в Северно море се изчерпват и ако Европа иска да има стабилно енергийно снабдяване, то тя има нужда от множество доставчици.
Русия гледа на всеки един проект както икономически, така и политически. Не може да не е ясно, че „Южен поток“ е един много тежък проект за „Газпром“, който в определени моменти може и да го потопи. Но той е изключително важен политически проект за Русия. Но и Европа, в това число и ние, можем да се възползваме от този политически проект. Мисля, че газопроводът е необходим на общността.

- Знаете ли дали има развитие по преговорите с Русия за подписване на нов договор за доставки на природен газ за страната ни?
- За газовите преговори нямам информация, но според мен те са с предизвестен край. Това, което руската страна възнамерява, е сигурно, че ще го направи. В началото се говореше за 20-30% намаление на природния газ, после понижението стана между 3 и 5 на сто, а сега прогнозите са дори за ръст на цената на природния газ. Поскъпването е напълно сигурно за съжаление. Говоренето за понижение на цената е абсолютна демагогия.

- Тогава може ли да очакваме поскъпване на горивото преди зимата?
- Мисля, че това вече беше анонсирано от газовото дружество „Булгаргаз“. Може да има временни затишия при повишенията, но като цяло цените на енергоносителите ще растат. Това трябва да е ясно на всички. Дори запазването на сегашните равнища на цената ще бъде много трудно.

- Проблемът със спирането на големите горивни инсталации като ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Бобов дол“ заради екологични изисквания може ли да бъде решен според вас?
- Това е много стар проблем. Знаеше се, че ще се наложи да ги спрем, че това предстои, още при подписването на присъединителния договор. В последните две Народни събрания имаше доста разговори по въпроса. Тези горивни инсталации имат ограничения и до края на 2015 г. те трябва да бъдат спрени, ако не се модернизират. Специално за разговорите, които се водят с Европейския съюз по отлагане на спирането на мощностите - оттам няма да ни позволят отсрочка. Европа е изключително чувствителна към замърсяването, така че, ако страната ни направи някакъв пробив, то всички останали страни от ЕС в Източна Европа ще поемат по същия път. Иска ми се нашите разговори да свършат работа, но се съмнявам, че оттам ще ни удължат сроковете.

- Тогава основателни ли са опасенията на синдикатите и на работещите в ТЕЦ „Брикел“ например, че ако централата бъде спряна, ще се наруши работата на „Мини „Марица изток“ и хиляди хора ще останат без работа?
- Да, вярно е това, че много хора ще останат без работа. Но всички ние като държава и като фирми проспахме това време, в което можеше да се инвестира. При ТЕЦ „Варна“ е същото положението. Ако се разгледа политиката на чешката компания ЧЕЗ, която е собственик на централата, ще се види, че компанията в момента се е фокусирала върху строежа на атомна централа. Голяма част от парите отиват там. Държавата и регулиращите органи като цяло не взеха мерки навреме и затова сега ще се стигне до спиране на мощностите.
А за да се разтрогнат приватизационните договори за тези централи, трябва да се разгледат документите и да се види дали е възможно това. Ако договорите позволяват такова нещо, то може да се направи. Но не мисля, че подобни скандали ще бъдат в полза на България, затова трябва да се търси по-сигурно решение на въпроса.

- Докъде стигнаха преговорите за строителството на АЕЦ „Белене“?
- За преговорите управляващите замълчаха. Аз поне не си спомням да са говорили, а това означава, че по проекта се работи. Ние имаме нужда от този проект и това трябва да е ясно и на тези, които не го желаят. АЕЦ „Белене“ мина вече своята повратна точка и няма връщане назад за централата.
А за цената до момента не съм чул да има промяна на EPC договора (договор за инженеринг, доставка и строителство). А това, че държавата трябва да се ангажира със строителството на инфраструктурата - няма друг начин. Това й е работата на нея, защото нейно задължение е да влага пари в електропреносната мрежа. Не бива да се забравя и фактът, че при преноса на ток от АЕЦ „Белене“ държавата, нейна компания, ще взема много пари. Това е нейно право. В момента обаче е трудно да се каже колко ще струва строителството на цялата инфраструктура в района на площадка „Белене“.

- Не е ли притеснително, че се замълча и за строителството на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“? Говореше се и за осми реактор...
- Това беше един кьорфишек. Всички разбраха, че не може да стане строителството на седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ толкова лесно. Трябва да има техническо задание, проект, конкурс за избор на инвеститор. Строителството на площадката на сегашната атомна централа в Козлодуй е дълъг процес и ще отнеме между 12 и 15 години.
От доста време се работи много и по въпроса за модернизацията на V и VI блок на централата. Ремонтите винаги са били правени така, че блоковете да имат възможност да работят 60 години. Още когато аз бях директор на централата, всички модернизации, които правехме, започваха с целта срокът на експлоатацията на блоковете да бъде удължен до 60 г. И всички фирми – и западни, и руски, бяха ангажирани в тази работа. Дружествата - изпълнители на ремонтите, трябва да гарантират, че направеното като модернизация може да удължи живота на блоковете до шейсет години. Всичко това е било цел на ремонтите през годините. За последния такъв ремонт бяха дадени 499 млн. евро. В момента двата блока са така модернизирани, че на практика няма други подобни никъде в света.
От Агенцията за ядрено регулиране сега са издали съответните лицензи за работа на двата блока за около десетгодишен период. Но концепцията е животът на двата блока да бъде удължен до 60 г.

Интервюто взе Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.