- Г-н Пешов, строителният сектор много сериозно усети последиците от кризата. НСИ обаче отчете, че вече има първи признаци за излизане на бранша от рецесията. Какво е вашето мнение и прогноза?
- На едно голямо събиране при вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков казах своето мнение по въпроса. Тогава прогнозирах, че през септември-ноември тази година строителният бранш ще започне леко да върви нагоре. Обясних, че през лятото ще се проведат някои по-големи търгове за инфраструктурни обекти и през есента ще започне бавно съживяване на сектора.
Това бяха моите предвиждания. Мисля, че секторът наистина тръгва нагоре. Въпреки това смятам, че стартирането на тръжните процедури за големите пътни проекти малко закъсня. Важното обаче сега е, че вече има подписани договори за трите лота на автомагистрала „Тракия“, направени са и първите копки на участъците. За изграждането на тази магистрала се отделя един много сериозен финансов ресурс от около 250 млн. евро.
В момента се провеждат тръжните процедури за избор на изпълнители по Оперативна програма „Регионално развитие“. Ще бъдат ремонтирани пътища II и III клас и за това по програмата са отделени над 500 млн. лв. Предстоят конкурси и по другите оперативни програми, така че октомври – ноември започва истинското раздвижване на сектора.
Преди повече от година казах на г-н Карстен Расмусен, зам.-ръководител на отдела за България в ГД „Регионална политика“ в ЕК, че проверките, които тогава се провеждаха в пътната агенция, трябва да приключат, защото там вече няма корупция. Тогава прогнозирах, че строителният сектор ще изпадне в колапс, ако не бъдат пуснати търговете за пътища, които се финансират с европейски пари. Прогнозата ми отново се сбъдна. Европейското финансиране е много важно точно в този момент. Няма обаче проблеми сега, които да карат структурите на ЕС да се притесняват за усвояването на тези пари. Конкурсите за автомагистрала “Тракия” например минаха успешно и всичко върви както трябва.

- Какви по-конкретно са ефектите от проверките, които бяха направени у нас от Европейската комисия?
- Като точен пример в тази посока ще дам изграждането на автомагистрала “Люлин”. След проверките, които бяха направени, на първо място изпълнителят на обекта, турският консорциум “Мапа Дженгиз”, подобри и качеството на работата си и увеличи темповете. И всичко това е резултат от съвместните действия на нашето правителство и експертите на ЕК и от натиска, на тези две страни, по проекта да се работи качествено и ефективно да се усвояват средствата. Надявам се, че в края на годината, както и беше обещано, магистрала “Люлин” ще бъде пусната частично в движение. Това трябва да се направи, за да може да се усвои максимална част от европейското финансиране, предназначено за “Люлин”, и за да не се натоварва допълнително републиканският бюджет.
В никакъв случай не трябва да допускаме грешката заради конкурси, спечелени с дъмпингови цени, да се ощетява и натоварва данъкоплатецът. Когато започна изграждането на “Люлин”, аз официално казах, че има две възможности за този търг. Единият беше търгът да се анулира и да се проведе нов, а другият да се подпише договор с победителя с условие, че проектът ще се оскъпи с 40 млн. евро. Все още дъмпинговите цени са проблем на България и ние не сме се справили с него.

- Какво тогава според вас трябва да се направи, за да не се допускат конкурси, които да се печелят с дъмпингови цени?
- Фирмите, които са спечелили конкурси с много ниски цени, трябва да бъдат изгонени веднага щом не изпълняват подписания договор. Освен това на компанията трябва да се вземат дадените от нея гаранции. Ако бъде прекратен договор на компания, допуснала грешка, на следващия конкурс кандидатите няма да дават толкова ниски цени. Това е спасението от дъмпинговите цени. Един, който лъже, дава ниски финансови оферти, а след това носи от девет дерета вода, за да увеличи цената до реалните стойности, защото договорът му позволява да направи това.
Между другото сегашните договори, които бяха подписани за строителството на автомагистрала “Тракия”, са изключително строги. Уверен съм, че държавата няма да отстъпи от заложените условия. И така трябва да бъде оттук нататък. Ако се случи така, че някоя от фирмите не изпълни в срок работата си, тя трябва да поеме изпълнението за своя сметка или държавата да й прекрати договора.

- Смятате ли, че може да се стигне дотам, че при неизпълнение фирмата да бъде отстранена?
- Аз вярвам в двете български фирми, които спечелиха лот 2 и лот 4 съответно обединение “Магистрала Трейс” и сдружение “Тракия IV”, където водещ партньор е “Холдинг Пътища”. Не вярвам обаче в гръцката фирма “Актор”, която ще изпълнява строителството на лот 3 от Нова Загора до Ямбол. Първо, цената им е нареалистична. Чуждестранните фирми, които изпълняват подобни големи обекти в България, имат сериозни юридически отдели, които проучват въпроса как да използват определени условия в договора, за да вземат още пари.
Затова юристите, които работят в пътната агенция, трябва да са много добре платени. Не може да се прави сравнение между служителите на чуждите фирми, които са например 10 човека и получават около 5000 евро заплата, и нашите юристи – двама с 1200 лв. заплата. Трябва двата отбора, които решават подобни важни въпроси, да са еднакво мотивирани, работят по един и същи начин, защото говорим за милиони евро.

- Как може да се ограничат такива ситуации?
- Нашите контролни органи трябва да увеличат и подсилят юридическите си отдели, чиято основна цел е да следи до такива неща да не се стига и освен това да не допуска юридически ние да сме виновни. Това е много важно условие. И ако това се следи, на нито една фирма няма да бъде дадено увеличение в цената, а компанията от своя страна ще завърши обекта за своя сметка, защото в противен случай ще загуби гаранцията си, пари, имидж и т.н.

- Как може да се защити в такъв случай интересът на българските фирми?
- Има начин и това трябва да стане, защото когато у нас идват фирми, които подават ниски оферти и печелят конкурсите, каквито са турските фирми, нашите компании изпадат в дискриминационно положение. Има много начини, но е достатъчно в тръжните условия да се записва, че техническият персонал на строителната компания и работниците, трябва да са от страни в ЕС.
Такива фирми идват с чужди работници, с измислени разрешителни. Министерството на труда и социалната политика беше много хлабаво в това отношение. Държавата трябва да си защити работниците и фирмите, от компании от страни извън ЕС, които са субсидирани от техните страни, като бъде строга и следи за спазването на законодателството. Няма никъде законов акт в България, че безразборно може да се наема у нас работна ръка от трети страни. Има директива за свободно движение на ресурси в ЕС и тя трябва да се спазва. Когато това стане, българските фирми няма да са в дискриминационно положение.

- Какви законови промени трябва да бъдат направени?
- Новият председател на Камарата на строителите в България Светослав Глосов дефинира няколко неща в посока промяна на Закона за обществените поръчки. Бяхме чути, но нямаше време тези предложения да бъдат включени. Едната от тях е именно в посока печеленето на конкурси с дъмпингови цени, промяна на критерия за избор на фирма на база “най-ниска цена”. Аз съм против този критерий.
Немският опит е много добър в тази посока и той трябва да се вземе и да се пренесе у нас. Според него не може да се вземе най-ниската цена, ако тя не е реална. Има начин да се прогнозира най-добрата цена за случая, без тя да е най-ниската.

- Сега в условията на криза строителите все пак предлагат по-ниски оферти, за да спечелят някакви поръчки. Очаквате ли това да е за сметка на качеството?
- Компаниите са длъжни да изпълнят поетите ангажименти за цената, която са предложили. Нашата компания например пое ангажимент да изпълни спортната зала на София за 90 млн. лв. и проектът няма да се оскъпи с нито лев. Всичко възможно трябва да се направи, защото в условия на криза може без печалба да се работи, както и ние сме без печалба от спортната зала. За сметка на това запазваме екипите си, мощта на фирмата, съхраняваме компанията. Няма да даваме дивиденти 2,3,5 години, докато излезем от кризата, но ще работим.

- От строителния сектор отпаднаха много фирми. След като сега браншът тръгва нагоре, очаквате ли да има дефицит на кадри в определен момент?
- Кризата изчисти от пазара дребните предприемачи. Много хора направиха по време на строителния бум бригади от по 20-30 души, които да строят жилищни блокове, съответно печелеха много. С идването на кризата обаче голяма част от тях фалираха. Освен това слаби фирми, които нямаха условия и ресурс да си запазят хората, също затвориха. И нашата фирма е с 50% по-малко служители в сравнение с 2008 г., но не сме затворили.
Не очаквам в близките 3-4 години да има дефицит на кадри, тъй като в близките 10 години няма и да има такъв бум и темп на строителството, каквото преди 2007-2008 г. Инвестиционният бум в жилища няма да бъде достигнат, а ще бъде регулиран.

Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.