- Г-жо Костова, какви са вижданията на БАР за справяне с пунктовете за вторични суровини? Какви са проучванията ви за броя на нелицензираните пунктове?
- По инициатива на екоминистерството се обмисля изнасяне на пунктовете за изкупуване на хартия, пластмаса и стъкло извън населените места. Това е мярка вследствие желанието на организациите по оползотворяване на опаковки с оглед на това, че клошарите ги товарят и возят до най-близките пунктове. Фирмите са заплашени да не съберат нищо от контейнерите за боклук. Предложение за затварянето на пунктовете в жилищните райони през септември не е внасяно и не е окончателно. Ние не сме против въвеждане на правила за площадките. Те обаче трябва да бъдат изведени в индустриалните зони, не извън градовете. В тях няма никакъв проблем да се извършват всякакъв тип производство, преработка, включително и на отпадъци. Въпросът е пунктовете да бъдат извадени от жилищните зони. Тази промяна се готви от няколко години и оттогава фирмите не са предприемали нови инвестиции в жилищни райони.

- Кражбите на скрап също са актуални напоследък, за да се повдигне отново този въпрос?
- Според мен се спекулира с този въпрос, защото периодично дружествата, които са засегнати от тези кражби, претърпяват някакви големи щети. Тогава всички се сещат да засилят контрола, вместо да го правят превантивно. Няма начин да решиш проблема, като забраниш една стопанска дейност- по-добре я регулирай и контролирай. Един да бъде глобен с максималната строгост на закона, всички останали да си вземат поука. Ние направихме макар непълни проучвания за нелицензираните пунктове, подадохме сигнали, но след това нищо не се случи.
Когато кабелът няма сертификат за произход, глобата за пункта е от 30 000 до 100 000 лева при първо нарушение и от 60 000 до 200 000 при второ, като може да се стигне и до отнемане на лиценза за дейност.

- МОСВ отне лицензи на организации по оползотворяване на различни видове отпадъци, но бяха дадени лицензи на повече организации, това ще доведе ли до по-голяма ефективност на работата по рециклиране и оползотворяване?
- На този въпрос не мога да отговоря еднозначно, защото режимът се либерализира, такъв какъвто трябваше да бъде още със създаването на закона. За съжаление дълги години имаше монополно положение, съществуваше една организация, впоследствие две. Когато пък станат прекалено много участниците за малка страна, конкуренцията става нелоялна. Всъщност това наблюдаваме в момента. Тук е ролята на държавата, която да регулира процеса. Предлагат се много ниски цени на комплексна услуга. Например фирмите предлагат събираемост от 5 до 10% продуктова такса, при положение че икономически обоснованата е 50 на сто от продуктовата такса за ПУДООС.
С тези пари е невъзможно да се правят инвестиции, да се извършват дейности по събиране, предварително третиране, разкомплектоване, оползотворяне на отпадъци. Ролята на държавата е да се появят законови механизми, с които да се регулира минимална стойност на продуктовите такси или минимална цена на разходите.

- В един момент се оказва, че всички организации изпълняват задълженията си по документи, а разделното събиране остава неефективно?
- Действително наблюдаваме 100% изпълнение на поставените цели, като в същото време няма изградени системи. Причината за това е липсата на регистър на лицата, които пускат на пазара стоки, които след това стават масово разпространени отпадъци-батерии, МПС, електрическо и електронно оборудване, опаковки. Има необхванат дял, който на практика е сива икономика по отношение на продуктовите такси. С последните промени в Закона за отпадъците се предвиди създаване на регистри на тези лица, производители и вносители, които пускат на пазара тези стоки. Уверението на МОСВ е, че през първото тримесечие на 2011 г. те ще създадат такъв регистър. Ако в реално време се отчита информацията на вносители и производители пред НАП чрез Интрастат, с митниците за вноса на стоки, ще се отчита реалното количество.