Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир и Висшия медицински институт в София. Бил е асистент по анатомия, хистология и ембриология, а по-късно и по обща и клинична патология във Висшия медицински институт - Стара Загора. Работил е в "Бърза помощ" и като анатомопатолог. Основател и президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа". Един от основателите на СДС. Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Почетен председател на формацията „Демократичен алианс“. - Г-н Тренчев, задава ли се пролетна стачна вълна в най-големите дружества? В „Кремиковци“ вече ефективно стачкуват, а в „ЧЕЗ България” обявиха готовност за протести... - Протести ще има не само в най-големите фирми, но и в някои по-малки. В близките дни стачна готовност ще обявят в „Миролио”. Работодателят отказва да подпише колективния трудов договор. Има вероятност да не се стигне до ефективни действия, защото може да се разберем. Засега синдикалните организации там са решили да дадат още малко време на работодателя си. - Защо колективните трудови договори са такъв проблем за работодателите? - Работата по подмяната на един изтичащ колективен трудов договор трябва да започне поне 3 месеца преди датата, на която приключва действието му. Най-общо той гарантира интересите на всички работещи в дадено предприятие. По принцип ние следим много внимателно този процес и започваме да пишем писма и да настояваме да се възбуди процедура. Един колективен трудов договор обаче става реалност, когато и двете страни стигнат до единомислие. В нашия случай явно не е така. - Докъде стигнахте в преговорите с „ЧЕЗ България”? - Това, което предлага работодателят, не ни устройва въобще. Първо, той желае да съкращава инкасатори, с което поставя под въпрос отчитането на сметките. Има голяма опасност те да бъдат неточни, правени „на око”. Това ще удари потребителите и хората с основание ще негодуват. Работодателят иска да съкращава и хора от поддръжката, която и без това е сведена до минимум. При тока винаги е възможно да станат аварии по различни причини, включително и природни. Трябва да има кой бързо да ги отстранява. На днешното време не можем да си представим цивилизацията без електричество. Не всички имат алтернативни източници. Обикновено освен работните заплати се договарят и други неща, които също пряко обслужват трудовия процес. Не може да не считаме като гавра предложението да не се осигурява работно облекло. Тоест, да карат хората да си го купуват сами. - А какъв аргумент сочат от ЧЕЗ за намаляване наполовина на инвестициите? - Няма аргумент. Както всяко нещо, направено от човек, и мрежата за доставка на електричество до населението остарява. Тя трябва да бъде подменена. Така както е с канализацията, с тръбопроводите. Това е инфраструктура – там би трябвало да се насочат основните инвестиции. Средствата обаче се намаляват наполовина спрямо миналата година. - Енергетиците се оплакаха от лошото качество на материалите, с които се поддържа мрежата. Не е ли опасно това и за потребителите, и за работещите с електричество? - Енергетиците работят с материалите, които се закупуват от ръководството на дружеството, и им се предоставят. Те не могат да извадят от джоба си пари и да купят добри материали. - Това създава ли риск за системата в Западна България? - Да, всички знаем, че евтиното винаги излиза по-скъпо. И колкото повече собственикът се води от идеята как да спести, за да спечели повече, и влага некачествени материали, толкова повече се увеличава вероятността системата да аварира. Да, енергетиците очакват увеличаване на авариите. - Държавата притежава в електроразпределителните дружества 33%. Адекватно ли е поведението на принципала към това, което става в тези фирми? - Първо, все още никой не е отговорил на въпроса каква беше изгодата на държавата да се продадат тези предприятия, тъй като те бяха печеливши. Разбирам да бяха на огромна загуба и собственикът да иска да се отърве от тях. Но те бяха „златната кокошка” на енергетиката ни. Явно някой спечели, но както виждате, това не са потребителите, не са и работниците в дружествата. Разбира се, държавата има възможност да контролира тези процеси. Друг е въпросът до каква степен желае да се намеси. - Има ли знак, че държавата е готова да го направи, за да гарантира сигурността на енергийната система? Все пак тя е гръбнакът на българската икономика. - Държавата се интересува само от цените на тока. Политиците си дават сметка как би прозвучало на избирателите повишаването им. И усилията са насочени по-скоро натам – да не се допускат много резки скокове. Макар че, ако попитате разпространителните дружества, те искат киловатът да стане и по 1 лев, защото от това само печелят. - Напоследък електроразпределителните дружества започнаха да искат вдигане на цените на тока на всеки 3-4 месеца. Накъде води тази тенденция? - Тази тенденция води към обедняване на хората. Защото като продукт електроенергията влияе на жизнения стандарт не само като пряко плащане за нейното изразходване от страна на потребителите, но и като елемент от цената на стоките. Вдигне ли се токът, производителите веднага калкулират повишението във всичко – в хляба, в млякото, в дрехите и обувките. Твърдението, че причината е в повишаването на цените на енергосуровините не е единственото основание за поскъпването на електричеството, което наблюдаваме. Просто разпределителните дружества искат да печелят все повече и повече. - Държавната агенция за енергийно и водно регулиране гарантира ли достатъчно надежден механизъм срещу опитите за непрекъснатото нарастване на цените? - Както знаете, има упорита съпротива от страна на държавата да допусне и синдикати в комисията „Шушулов”. Ние искаме да влезем там не за да пречим, а за да видим как се формира цената на тока и аргументирано ли е увеличението, което в крайна сметка се определя от ДКЕВР. Бяга се страшно от тази тема. Независимо че и Социално икономическият съвет се произнесе по въпроса, че участието ни е съвсем логично. Други институции също. И много депутати казаха, че нашето участие в ДКЕВР е съвсем основателно. А държавата се крие зад някаква комисия, която, видите ли, е над всички. - Събитията в „Кремиковци” се развиват неблагоприятно. Към фалит ли върви комбинатът? - Никак не вървят добре нещата, вярно е. Колкото до работниците и синдикатите ние искаме „Кремиковци” да работи. Тези, които явно не желаят доброто на комбината, трябва да търсите сред мениджмънта и политиците. - Към всички политици ли е упрекът ви или имате някого предвид? - Разбира се, не към всички политици. Тези, които мислят разумно, си дават сметка, че „Кремиковци” е важно предприятие за България. Има хора, които от продаването и разрушаването на комбината ще спечелят. И по един или друг начин, макар и неявно, те тласкат нещата натам. - Кой може да иска унищожаването на комбината и какво обяснение ще даде на избирателите, които са изгубили хляба си? - А, защо, ако печели лично, какво го интересува? Нашите политици са достатъчно безотговорни. Защо си мислите, че не биха го направили? Има хора, които за пари биха продали и майка си, и баща си. Нашата политическата класа е особена. Там има антиселекция. Подлеците търсете в тази класа. А не сред работници, заварчици, шофьори. Въпросите зададе Станка Динева