Задължителни стандарти за идентичност на храните искат учени

Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Трябва да бъдат разработени стандарти за идентичност на храните, които най-масово се консумират у нас, предложи вчера проф. Павлина Параскова, която е директор на Института по консервна промишленост в Пловдив. Според нея това е начин да се сложи ред на хранителния пазар. Тя предлага да има стандарти за хляба, сиренето, млечните продукти, малотрайните колбаси, пресните плодове и зеленчуци.
В последните години институтът, който е в рамките на Селскостопанска академия, е разширил сериозно обхвата си на дейност. Разполага и с единствената на Балканите лаборатория за
изследване на хранителни продукти и има капацитет да изработи стандартите за идентичност.
Според Параскова хранителният пазар е пострадал от отмяната на задължителните БДС. Учените постоянно установяват, че са променени съставът и вкусът на различни храни. Например в голяма част от традиционната българска лютеница е установено наличие на оцветители и модифицирана скорбяла, която е химическо вещество. Този продукт трябва да съдържа само пиперково и доматено пюре, растителна мазнина и овкусители от натурален произход, сол, захар, кимион, магданоз. Килограм лютеница, произведена по традиционна рецепта, трябва да е около 10 лв.
Французите са изработили стандарти за идентичност на многобройните си видове сирена и на франзелата и затова тези продукти могат да се произвеждат в цял свят, а купувачът има гаранцията, че под конкретното име плаща за съответния продукт. България има единствен стандарт за идентичност на киселото мляко, за който е платила и Япония. В Страната на изгряващото слънце правят млякото с българска закваска, защото това е сред изискването в документацията. У нас обаче внос на чужди по-евтини закваски измества родната.
Стандартите за идентичност определят минималните изисквания към технологията на производство и към машините. Задължително се приема и стандарт за окачествяване. При разработването се формира и ориентировъчна себестойност на продукта. Според Павлина Параскова силно недоумение буди цената от 10 лв. за килограм кренвирши, произведени според стандарта „Стара планина“. Килограм свински бут е 5-6 лв., а в малотрайния колбас освен месо има вода и подправки.


Драстичен спад в производството на консерви

Консервните фабрики имат на склад стока от минали години. 70% от продукцията отиват за износ – в Западна Европа и Русия, но заради кризата стагнацията на тези пазари е много сериозна. Според браншовата организация на производителите на консерви спадът през миналата година е достигнал 75%, през първата половина на тази секторът се е свил с още 10%. В последните години се увеличава консумацията на пресни и замразени плодове и зеленчуци за сметка на консервирани, което също влияе на този бизнес.

Станете почитател на Класа