Рая Атанасова Нихат Кабил е роден в разградското село Подайва. Завършил е Висшия селскостопански институт, сега Аграрен университет, в Пловдив като инженер агроном. Специалист е по растениевъдство и фуражно производство. Професионалния си път започва като главен агроном в ТКЗС, а по-късно развива частен бизнес в областта на консултантските услуги и търговията с пестициди, торове и семена. През 2001 г. е назначен за заместник-министър на земеделието и горите с ресор “Структурна политика, поземлени отношения, хидромелиорации и поливно земеделие”. През 2005 г. вече е министър. Женен, с едно дете. Г-н Кабил, съгласен ли сте Агенцията по храните да бъде структура към Министерския съвет? - На оперативно заседание в четвъртък, когато определихме каква да бъде и как да функционира агенцията, решихме да бъде национална. Самата агенция няма да осъществява дейностите по прекия контрол - по безопасността на храните, защото такива структури вече са изградени и работят добре. Имаме и добра оценка от Главна дирекция САНКО към ЕК по безопасността на храните от април 2007 г. Според нея България има надеждна система за контрол по безопасността на храните от растителен и животински произход, който се осъществява от Министерството на земеделието и продоволствието. Транспонирано е вече законодателството с европейското по тези въпроси. Има успешна система на контрол по безопасността на храните от неживотински произход към Министерството на здравеопазването - РИОКОЗ. След като министерствата на земеделието и здравеопазването запазват структурите си (ветеринарните служби и РИКОЗ - бел.а.), няма ли да се получи дублиране на функции с новата агенция? - Няма да се получи дублиране, защото предвиждаме основните функции на новата национална агенция по безопасността на храните да бъдат в посока на анализ на риска, оценка на риска, управление на риска. Също така тя ще прибере в себе си всички структури, които имат отношение към научните разработки и прилагане на високите стандарти и критерии по отношение на безопасността на храните. В оценката на Главна дирекция САНКО точно това се споменава - България има всички системи за контрол, но няма единна национална структура по безопасност на храните именно заради анализа на риска, оценката му. Предишната идея беше да се направи агенция, която да прибере и всички анализи и оценки на риска, но също така механично де поеме и всички системи, които контролират безопасността на храните. Аз бях против това. Или, без да променяме така съществуващото статукво, е добър вариант. Това ще бъде агенция с около 30 до 50 души. Тя ще работи в тесен контакт с Европейската агенция по безопасността на храните ЕПСА със седалище в Парма. С други думи тази агенция по всички хранителни вериги ще анализира рисковете. На негова база ще прави предписания, които ще имат задължителен характер за пряко контролиращите дейността органи. Ако е необходимо да се променят закони, ще имат законодателна инициатива, промяна в нормативната база, защото подобряването безопасността на храните от полето до масата на потребителя е постоянен процес на подобряване във времето. И все пак идеята е агенцията да бъде само консултиращ и оценяващ орган? - Не точно. Анализите, които ще прави тази агенция, и предписанията й ще имат задължителен характер. Но трябва да бъде ясно какво е риск, как се прави анализ на този риск, как се оценява този риск и как се управлява той. Това ще бъде агенция, която ще управлява рисковете. Може ли да се каже, че създаването на агенцията се прави само заради предписания на ЕК, тъй като се появиха такива предположения? - Не, това не е изрично искане на ЕК. Те искат от нас усилие да подобрим цялостното управление по безопасността на храните, а то включва в себе си анализ и управление на рисковете, а от друга страна- прекия контрол. Примерно ветеринарните служители имат задължението и ролята да влязат в предприятието за преработка на месо например, установяват ситуация, в която има опасност от вторично замърсяване на продукта, и правят предписание какво да се прави. Те пряко контролират, а агенцията вече прави анализи на отделни точки, прави програми за подобряване на контрола, прави програми за подобряване на самата среда, защото в европейски аспект нещата не се вземат по отделни сегменти. Една огромна част от работата на агенцията е връзката с научната общност, новите научни разработки, които подобряват безопасността върху храните. Тя ще запознава хората и бизнеса с тези нови достижения. С какви средства ще се финансира новата агенция и кога се очаква да се сформира? - Парите ще бъдат заделени от бюджета. Надявам се до няколко месеца концептуално да се оформят функциите на тази агенция и вече в бюджета да бъде намерено място за нея, защото тя трябва да бъде създадена със закон - като отделна глава в действащ закон, например в закона за храните, или със съвсем отделен закон. В бюджета за 2008 г. не беше предвидена, защото принципният въпрос не беше решен. А спорът беше правим ли един орган, който да вземе всичко в себе си, както нещата, за които говорихме, и прекият контрол. Щяхме да направим структура, която отрича историческото ни развитие. Например отрича създаването на структурите по опазване на общественото здраве, обществената консумация през ХЕИ до РИОКОЗ. При нас във ветеринарната система има от много години ветеринарно-санитарния контрол, който има отношение към животинските храни. Те си работят във времето, изградили са си капацитет, имат закони, които уреждат тяхната работа. Щеше да бъде грешка, ако бяхме ги откъснали и ги сложим на едно място. Ако ще правим единна агенция по безопасността на храните, по-добре да бъде към Министерство на земеделието, защото 80% от този контрол по законодателство и капацитет ние го осъществяваме. Това, което одобрихме, е съвсем модерна визия към темата безопасност на храните, което е нова политика на ЕС. Неслучайно при преговорния процес с Турция и Хърватска отвори отделна глава по безопасност на храните. Да ви попитам и за програмата по рибарство, която вече е одобрена. Ще се предвидят ли в нея междинни плащания, каквито искат от бранша? - Преди дни се срещнахме с браншовите организации и обсъждаме по какъв начин да бъдат променени наредбите в тази посока. В кои проекти, с каква големина, колко междинни плащания и т.н. Лошото е, че по оперативна програма „Рибарство и аквакултури“ по силата на европейския регламент нямаме право на авансови плащания, а според мен това е най-добрият вариант. Защото например на одобрен проект при 20% авансови плащания ще започне реализация. Тук, след като няма такава възможност, ще трябва да има междинни плащания. Трябва да преценим колко да бъдат те. Не съм съгласен с факта, както казах и пред браншовиците, да бъдат минимум 5, както препоръча предишното ръководство от Агенция по рибарство и аквакултури. Едно с друго във времето те ще се застъпват, защото за всеки проект имаме 3 години. Реализацията ще обхваща три години, тогава плащанията е съвсем нормално да бъдат три или по-малко. Във всяка мярка ще се сложат съответните междинни плащания. Ние сме готови с наредбите. Браншовите организации работят по тях, ще има последна финална среща към 7-8 март. Вече окончателно всички наредби като текст ще бъдат изчистени и оттам нататък сме готови да свикаме първия Комитет по наблюдение. А ще има ли таван на плащанията по даден проект, каквото е другото искане? - Моето разбиране е таванът на европейската помощ да бъде поне 1 млн. евро. Но това пак е въпрос на съгласуване с бранша. Накрая ние ще трябва да съблюдаваме приетия национален план на базата, на който да направим оперативната програма, и вървейки по него, и браншът да има думата. Целта е да видим къде точно е националният интерес в общата култура на ЕС в този сектор. Ще консултираме такова предложение с ЕК и те всъщност ще кажат дали одобряват този таван. И последно, кой ще бъде директор на Агенцията по рибарство и аквакултури? - Ние дадохме на 14 февруари своите предложения на министър-председателя и очаквам гласуването му. Това ще бъде човек с опит в морските въпроси, работил дълго в тази сфера, защото търсим експерт с познания. Не е работил в структурата на Министерството на земеделието и продоволствието. Владее няколко западни езика с добър административен опит и с подкрепа от страна на ръководството на министерството. Министър-председателят ще го съгласува, но срок няма.