Визитка:
Иван Йотов е завършил ВМЕИ-Габрово със специалност „Електроинженерство“ и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Финанси”. Бил е на обучение по “Нови тенденции в енергетиката” в Германия. От 2000 г. работи в структурите на НЕК, а от 2007 г. е ръководител на Мрежови експлоатационен район-Плевен към ЕСО. От февруари 2010 г. е изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор.

Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.


- Г-н Йотов, с оглед на лошото финансово състояние на дружеството ще се справите ли с поддръжката на мрежата?

- Финансовият резултат на дружеството се формира само от дейността по лицензията - управление на електроенергийната система, и в тази връзка общото финансово състояние на дружеството няма пряко отношение към физическата поддръжка на мрежата. НЕК e собственик на електропреносната мрежа и с договор възлага на ЕСО дейностите по експлоатацията и поддръжката на елмрежата. Разходите, свързани с тези дейности, се покриват от НЕК, на база фактически извършени разходи.

- Каква според вас е причината, че ЕСО е единственият системен оператор в Европа, който работи на загуба?

- Факторите за това са два. От една страна - водената от ДКЕВР рестриктивна политика по отношение на цените, както и неблагоприятната ценова рамка за предходния период. Спецификата на лицензионнатата дейност на ЕСО позволява пряко да се контролират под 10% от разходите, което значително намалява възможността на ръководството да влияе на финансовия резултат. Приходите и разходите пряко се определят от потреблението на електроенергия и цените, утвърдени от ДКЕВР.
От друга страна, влиянието на икономическата криза доведе до спад на потреблението и износа на електроенергия. Спадът на производството на електроцентралите намали приходите от достъп и увеличи разходите за разполагаемост за студен резерв и допълнителни услуги. Това доведе до финансов дефицит за ЕСО.
От друга страна, утвърдените по-ниски приходи за достъп, в комбинация с неблагоприятната икономическа обстановка, доведоха до по-големи разходи и до натрупване на търговски задължения заради предоставянето на достъп до мрежата.

- Увеличението на таксата за достъп до мрежата ли е единственият начин да се намали загубата ви?

- Таксата за достъп покрива разходите на ЕСО за управление на електроенергийната система. Основна компонента в тези разходи – около две-трети е разполагаемостта за студен резерв и допълнителни услуги. Поради свиване на пазара на електроенергия в страната и региона производствените агрегати работеха на минимални мощности. Това доведе до неколкократно увеличение на разполагаемостта за допълнителни услуги, а от там и на разходите.

- Колко мегавата трябва да бъде студеният резерв на страната след пускането в експлоатация на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“)? С колко ще увеличи това разходите на ЕСО?

- Необходимо е да има равновесие между загубите от недоставена електроенергия и за обезпечаването на студения резерв. Засега съществено изменение на студения резерв не се очаква. По отношение на разходите за резерва, то те зависят изцяло от регулаторната рамка, която определя ДКЕВР. Пускането в експлоатация на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“) ще оскъпи с около една трета разходите ни. Компенсирането им е предвидено в решението на ДКЕВР за новия регулаторен период.

- Защо системният оператор не е собственик на елмрежата? Това кога ще бъде променено?

- През 2011 г. се очаква мрежите да преминат към системния оператор, каквато е практиката в повечето европейски държави. В момента операторът е дъщерно дружество на обществения доставчик. Това не ни дава възможност за организационна и финансова независимост.

- Кога е възможно да започне отново търговията с ток с Турция?

- Турската енергийна мрежа ще се присъедини през септември към нашата с два електропровода от 400 квт.. По същото време ще заработи далекопровод към Гърция със същия капацитет. През първия месец на едногодишната пробна паралелна работа ще се извършват определени изпитания и няма да се допуска търговски обмен на електроенергия. Чисто технически не можем да възобновим износа преди края на 2011 г.

- Каква е тенденцията в момента при вътрешното потребление на ток и при износа на енергия от страната?

- За изтеклата 2009 г. спадът в брутното електропотребление на страната спрямо 2008 г. беше с 5,2%. При износа на ток за 2009 г. също има спад от 5,3%.
От началото на тази година до края на юни вътрешното потребление продължава да пада и вече е с 1,89% по-малко. За сметка на това има значителен ръст в износа. За съжаление този ръст е само като количества електроенергия, докато във финансово отношение поради спада на цените в региона ръстът на приходите е в значително по-малки обеми.
Тенденцията е спадът у нас да затихне до края на тази година. След това ръст може да се очаква, ако икономиката дръпне напред. Очакваме експортът да остане стабилен, макар и при по-малки печалби.
ЕСО започна успешно прилагането на двустранни съгласувани търгове на българо-румънската граница със системния оператор на Румъния - Тranselectrica, на годишна, месечна и дневна база. Съгласувани търгове ще започнат да се прилагат и на българо-гръцката граница от началото на 2011 г. Освен това предстоят сериозни промени в организацията на пазара и въвеждане на почасови сделки, включително и в регулираната му част.
Все още в България не се определят публични цени на пазарен принцип, каквито обявяват пазарният оператор на Румъния OPCOM и системният оператор на Гърция HTSO.
Операторите в региона проучват и техническите възможностите за съвместно използване на резервни мощности, което ще намали значително разходите за регулиране и поддържане на сигурността в отделните електроенергийни системи, а чрез мрежовите тарифи, до намаляване на крайната цена за потребителите.

- Как ще се справи ЕСО, ако абонати на топлофикационни дружества се откажат от услугите им и преминат на отопление с ток?

- Това може да доведе до аварии в жилищни блокове, които са проектирани за централно отопление, както и проблеми в мрежите на електроразпределителните дружества. Като цяло електропреносната система е достатъчно добре осигурена, но не мога да кажа същото за електроразпределителната. Едва ли в сградите, където е пресметнато, че отоплението трябва да се извършва с топлинна енергия, електрическата мрежа би издържала.