Георги Велев Минимум 14% поскъпване на тока от 1 юли ще поиска чешката енергийна компания ЧЕЗ, предупредиха синдикатите вчера. Според председателя на Независимата синдикална федерация на енергетиците Божидар Митев, ако успеят да получат и по-голямо увеличение на цените, ще има и ръст на заплатите в ЧЕЗ. Компанията държи електроразпределителните мрежи в Западна България. Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов коментира, че няма да допусне подобно увеличение в цената на тока. През април предстои да се обсъждат новите цени и тогава ще бъде намерен баланс между исканията на ЧЕЗ и регулатора. От чешката компания заявиха, че в петък щели да обявят исканото повишение, но то ще е „значително по-малко“. „Няма да отстъпим от нашето искане за 25% увеличение на заплатите“, коментира пред „Класа“ Митев. Според него през тази година ще бъдат съкратени около 650 души от ЧЕЗ. Ако не се реши проблемът със заплатите, техниците на компанията ще започнат ефективна стачка около 25 март. Само 15% от тока за свободния пазар Според изпълнителния директор на ЧЕЗ за България Любош Павлас у нас на практика няма свободен пазар на ток, което пречи за изпълнение на инвестиционната им програма. „Само 15% от електроенергията в страната се продава по свободно договорени цени“, добави Павлас. Правилата за работа на свободния пазар пък създавали „китайска стена“ между НЕК и останалите търговци на ток. Според Павлас цените на тока в България са прекалено ниски и електроразпределителните предприятия не могат да покриват разходите по поддръжка на мрежата. Той отбеляза, че задържането на тарифите на тока не може да продължава още дълго след извеждането от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", които позволяваха цените да останат ниски на вътрешния пазар за сметка на износа на ток и кръстосаното субсидиране. От ЧЕЗ поискаха да бъде изготвена стратегия за развитие на енергийния сектор за следващите 3 до 5 г. От значение е в България да бъде създадена и енергийна борса, но за да стане това, ще са необходими по-големи количества ток, с които да оперира борсата, поясни Павлас. Същите опасения има и председателят на Държавната комисия за стоковите борси и тържища Христо Миленков. Той участва в работната група, която трябва да представи на Министерския съвет вариантите за създаване на подобна борса. Предложението е внесено в МС през декември, но оттам все още не са дали своето становище. Според Миленков на първо време енергийната борса трябва да бъде само за България, а след това да се развива за регионалния пазар. Нова ТЕЦ в „Марица-изток“ и ВЕЦ-ове по Дунав? Според министъра на икономиката и енергетика Петър Димитров, ако времето в страната стане отново студено, износът на електроенергия може да се спре. „Заповедта ми е валидна до 31 март и по всяко време може да бъде наложена забрана“, обясни той. По думите му е възможно да бъде използван и студеният резерв на страната за продажба на ток, но само за краткосрочни договори. Според Димитров вече в напреднала фаза е и идеята за строеж на нова ТЕЦ в комплекса на "Марица-изток". За целта обаче бил нужен и сериозен анализ доколко ще е изгодно. В момента се обсъждали и варианти за подновяване на строителството на хидровъзел „Горна Арда“ с мощност от 178 мвт. Според Димитров може да се възроди и идеята за изграждане на два хидроенергийни комплекса на р. Дунав. Единият - при Никопол – Турну Мъгуреле с две водни централи, всяко от които с по 402 мвт мощност, а другият да бъде при Силистра – Кълъраш с 2 ВЕЦ-а по 285 мвт всеки.