Рая Атанасова Илиян Иванов е завършил магистратура „Туризъм“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е към Американската хотелиерска асоциация „Хотелиерски маркетинг и продажби“. През 2000 г. участва в създаването на „Тур Маркетинг“ ООД, първата консултантска фирма по управление на хотели и ресторанти. През 2003 г. инициира създаването на Националния хотелиерски мениджмънт клуб, на който е председател. Г-н Иванов, български хотелиери бяхте на среща с ваши колеги в Сингапур и Малайзия. Къде сме ние, съизмерени с бранша там? - Сингапур многократно надхвърли очакванията ни, докато Куала Лумпур ни изненада с ниското ниво на организация. Сингапур е вече в 22-ри век, а Малайзия е на етап, на който България ще бъде след 20 години. Сингапур може да бъде сравняван единствено със САЩ, въпреки че в някои отношения е надминал дори Северна Америка. След като м.г. посетихме всички най-добри дестинации в САЩ - Ню Йорк, Чикаго, Лас Вегас, Сан Франциско, Хонолулу, Хаваи, определено може да ги сравним със Сингапур като организация на бизнеса. Там има дългосрочна визия, правят се и тактически планове година за година - увеличават се или се съкращават работните места в частния и в целия държавен апарат. За такава плановост в България не може да се говори. В Сингапур обаче е диктатура – там от 60-те години на миналия век управлява една-единствена партия. Това ли обяснява наличието на организация? - Не само, но организацията предотвратява сблъсъка на различни интереси. Ние имаме безкрайно много нови партии, а в рамките на всяка има различни интереси. Диктатурата там не е като латиноамериканската или африканската. Управлява се по един модерен начин. Наемат се водещи експерти, правят се пазарни изследвания, стратегии и се следват целите във всяко едно направление. В Малайзия също се мисли по-глобално – за разлика от България. Летището в Куала Лумпур е на час път от града. Няма нищо общо със софийското летище, има и достатъчно място къде да се разшири и да се добавят нови терминали. Двата терминала в София се равняват на един в Куала Лумпур. Началото на януари пък беше открит най-новият терминал на летището в Сингапур, който е много по-напред от всички световни летища. В Сингапур туристите са двойно колкото в България, а приходите от туризъм са почти четири пъти повече от нашите? - Да, 2007 г. туристите в Сингапур са били около 10 милиона, но разликата е в средния приход от посетител - най-важният показател в туристическата индустрия. У нас средният приход от турист е под $500 на престой, докато в Сингапур е около 4 пъти повече. По отношение на туристическата индустрия са разработени продукти, конкурентни на световно ниво. Направили са копие на Виенското колело на Темза, което се откри на 14 февруари, и абсолютно всичко беше разпродадено – средната цена е около 30 долара. Докато в България още сме на ниво определяне какви видове туризъм да развиваме, в Сингапур и Малайзия са го направили преди десетки години. Отдавна се работят конкретни туристически продукти. Какви са те? - Например единствено в Сингапур има нощно сафари. Изключителен тематичен парк, който пресъздава 5 климатични природни области - долина от Непал, джунгла от Бирма или руски степи са представени с цялата си флора и фауна. В добавка – и много атракции и великолепна дресура на животни. За пръв път в света на 28 септември ще бъде организирана нощна Формула 1. Още отсега всички хотели са разпродадени на 100%, като средната цена само за двойна стая е около $1000. Инвеститорите на „Сандс“ в Лас Вегас сега правят за над $5 млрд. огромен комплекс край сингапурския залив „Марина Бей“. Това е една от най-големите строителни площадки в света и след няколко години ще изникне нов страхотен комплекс - не само с казина, разбира се. Определено няма да бъде за масовия турист. Сега се работи и по още един проект. Строят се няколко небостъргача пак в този район, които отгоре ще се съединят в обща платформа. Там ще бъдат изградени страхотни висящи градини. След 4 години Сингапур ще е с изцяло нов облик. Каква е политиката на държавата с бизнеса там? - Сингапур е град-държава. Там има една хотелиерска асоциация, която работи в тясно сътрудничество със Сингапурския туристически борд, който е държавна структура. В Сингапур живеят 4,5 млн. души, а в България сме над 7 милиона. Тук в Държавната агенция по туризъм работят 65 човека, а там - над 500 души, и ефективността на работата им е много по- голяма. Разполагат с бюджет от $110 млн. за година, имат офиси навсякъде по света, правят пазарни изследвания и наемат постоянно консултантски компании, които да следят конкурентоспособността на сингапурската туристическа индустрия спрямо региона и целия свят. Нашата стратегия няма как да бъде разработена поради липсата на основна информация за индустрията. Тук нито държава, нито общини знаят колко хотела има в България, нито броя на стаите, средната цена за нощувка и средната заетост на хотелската база. Когато нямаш основните измерватели на индустрията, няма как да напишеш стратегия, защото липсва основата. Как е решено това в Сингапур? - Два са основните механизма. Първо, там сива икономика няма. За съжаление, в България част от туризма е още в сивия сектор. Затова и няма как да бъдат обявени всички налични хотелски стаи, които са за продажба, няма как да се обхване заетостта на базата и не се плащат данъци - крият се заплати, не се плащат осигуровки на служители. Каквато и световна фирма да наемеш, тя няма как да оцени реално материалната база, с която разполагаме. Тогава няма как да се направят цели и стратегия. Докато тук не стане всичко „бяло“ за държавата, за бизнеса, няма как да направим стратегия в нито един сектор. Там решенията са информирани решения, а когато нямаш тази информация, няма как да вземеш управленско решение. Какво ноу-хау научихте от колегите си в Сингапур и Малайзия? - Много неща по отношение на оперативния мениджмънт на хотелите, на архитектурата и пространствата и др. От „Борнео“ видяхме намаляване на разходите за закуска. Към нощувката се включва закуска на блок маса, която е доста обилна. Важно е как туристическият борд управлява нещата, че да няма презастрояване. Първо, строителството на хотели и земята в Сингапур са много скъпи. Държавата не разрешава на бизнеса да строи хотели и поддържа изкуствено високи цени на нощувките. В Сингапур има определен брой хотели, които са съобразени с годишния туристически поток, а когато се поддържа висока заетост на базата, цената на нощувка е по- висока. У нас е точно обратното. Когато се изгради хотел, инвеститорът в България не знае дали ще му изкара парите, ще има ли туристи или не. А там всичко е планирано и обмислено с години напред.