Михаил Рангелов Седем български европроекта в областта на инфраструктурата бяха обявени за „увреждащи околната среда“ и със съмнителен икономически ефект, обявиха в Брюксел вчера CEE Bankwatch Network и „Приятели на Земята - Европа“. Двете неправителствени организации представиха карта на потенциалните опасности за екологията и икономиката на Централна и Източна Европа. Сред тях са АЕЦ „Белене“, автомагистралите „Люлин“ и „Струма“, реконструкцията на коритото на река Дунав, Национален център за опасни отпадъци до Стара Загора. Други два от спорните проекти са в столицата – предприятие за управление на боклука и разширението на софийското летище. Оценката на седемте проекта е около 5 млрд. евро. От двете организации са определили общо 50 обекта, предвидени за финансиране от ЕС, към които има забележки от икономическо или екологично естество. Общото финансиране е 22 млрд. евро, като 10 млрд. са от европейските фондове, а 12 млрд. - от Европейската инвестиционна банка. От всичките 50 проекта 6 са вече финансирани, 35 - планирани за финансиране и са залегнали в програмите за периода 2007-2013 г., а девет са оценени като потенциални цели за инвестиране от европейски структури. Най-неизгодните и опасни проекти са в Централна Европа. Според неправителствените организации това са 9-те полски завода за преработка на отпадъци и магистралите R52 в Чехия и „Виа Балтика“ в Полша. Според Мартин Конечни, координатор на фондовете на ЕС в „Приятели на Земята – Европа“, финансовата подкрепа на Европейския съюз за Централна и Източна Европа е необходима и я приветстват. „Но ако парите водят до безразсъдни застроявания и разрушаване на околната среда, потенциалът им да донесат ползи е загубен“, обяснява Конечни. Българско участие в подготовката на картата Картата на съмнителните обекти е изготвена и с българско участие. Анелия Стефанова е координатор по европейските въпроси на CEE Bankwatch Network. „Безрасъдно подготвените проекти водят до сериозни обществени дискусии. По този начин те се забавят и по този начин се подлагат на съмнение възможностите на новите страни членки да усвояват средствата от ЕС. Целта на тази карта е да се предупредят гражданите преди реализиране на тези проекти, тъй като голяма част от тях са все още в процес на подготовка“, обясни Стефанова.