Борислав Цеков Народен представител в 39-ото НС, секретар на обудсмана на Република България Казвайки сбогом на прехода, оставаме все още подвластни на неговите кошмари – недостатъчно прозрачно управление; бюрокрация, над която тегнат корупционни съмнения; все още безконтролни служби за сигурност; политическа върхушка, в която преобладават идеи и говорене, застинали някъде в зората на демократичните промени. И всичко това въпреки европейския напредък в много области, който, без да си кривим душите, трябва да отбележим. Тези хронични „болежки” на българския държавен организъм можеха да бъдат лекувани и даже предотвратени донякъде още преди години с една много проста мярка – смяна на начина, по който се формира политическата власт, сиреч чрез реформа в избирателната система. Защото активните български граждани искат да знаят кого избират и да могат да му търсят сметка. И още - депутатите да имат съзнанието, че мандатът им зависи преди всичко от оценката на хората, а не от благоволението на партийни лидери и апаратчици. С други думи – в парламента да влизат най-вече отговорни, компетентни и авторитетни личности, а не послушни и безгласни партийни функционери. Мажоритарни кандидати Оставям настрана конкретния избирателен модел, важен е принципът. А той е, че въвеждането на мажоритарно начало е необходимо, но не като самоцел, а като се намери точният баланс между конституционната роля на политическите партии като основни субекти на политическия процес и реалната възможност гражданите да избират своите депутати. Такъв баланс се постига, например, чрез смесените избирателни системи, най-съвършена от които е т.нар. германска система – половината парламент се избира с национална партийна листа, а останалите – с издигнати пак от партиите мажоритарни кандидати. Напоследък из партийните върхушки отново се заговори за промени в избирателната система. Едни подеха темата с искрено реформаторско желание, други по неизбежност и с половин уста се прикачиха за нея; трети засега се спотайват с надеждата, че и този път идеите за промени ще бъдат натикани в тинята на политическата мимикрия. Скептик съм, че промяната ще се случи скоро Досега по тази тема винаги е имало разделителна линия между партиите, бранещи статуквото (БСП и ДПС), и всички останали, които поне на думи са привърженици на промяната. Доскоро и НДСВ, главно в лицето на днешните царски люспи около Пламен Панайотов, пригласяше на противниците на смяната на избирателната система, но в последно време очевидно и там има еволюция по въпроса. Показателно за това е, че бившият парламентарен шеф Огнян Герджиков призна преди дни, че противопоставянето на избирателната реформа е една от грешките на жълтата партия в предишния парламент. Защитавам публично от доста време и в парламента, и извън него тезата за смяна на избирателния модел. Затова днес ще си позволя да проявя здравословен скептицизъм, че промяната ще се случи скоро. Струва ми се (дано не съм прав!), че всичко отново ще се плъзне по до болка познатия сценарий от последните години. Намират се политически лидери, които искрено искат тази промяна (в случая Пламен Юруков) и започват активни политически действия в тази посока; изготвя се на експертно ниво приличен законопроект; разноцветни политици го подкрепят, даже като съвносители... Старите партийци са срещу реформата И с наближаването на националните избори една по една маските започват да падат, докато реформаторите останат в глухо малцинство. Част от привидните привърженици на промяната обикновено потъват в гузно мълчание или във внезапен пристъп на псевдозагриженост изсипват пороища от несъстоятелни аргументи как не му е времето и как всичко трябва да се обмисли мнооо-ого внимателно, понеже им се привиждали “катаклизми”. Други пък, изхождайки от собственото си проядено от афери и корупция политическо битие, обичайно вдигат “дим до бога”, че зад мажоритарното начало, видите ли, стояли “икономически интереси”. Истината, естествено, и преди, и сега е друга – старите партийци и след сто години няма да подкрепят изборната реформа, защото би секнала сладката им далавера с избираемите места в партийните листи! Българските граждани са закрепостени да гласуват за пропорционалните партийни листи, съставяни в задимени партийни канцеларии от разноцветните апаратчици. Често след безпринципни и срамни пазарлъци, наддавания и интриги. Всяко политбюро си има своите “политически търгаши”, които не се свенят да “продават” депутатски места на икономически групировки. И всичко това – зад гърба на обществото! И в негова вреда! Продават се кресла на хора с неясни интереси Именно този нечистив бизнес със съдбините на България обединява апаратчици от всички цветове и ги кара да се страхуват от промяна в избирателната система като дявол от тамян. За тях задкулисното търгашество е единствен начин да се държат на повърхността в политиката, която те отдавна са превърнали от състезание на идеи в надпревара по послушание и конформизъм. Тяхната далавера обаче има и друга страна. Наред с “продажбата” на кресла в парламента или в общинските съвети те самите се поставят в услуга на неясни интереси, вкарвайки “на килограм” анонимни депутати, чиито гласове впоследствие да контролират. Така в Народното събрание попадат хора, които не заслужават да бъдат и домоуправители на едноетажна кооперация. И после няма значение, че някой депутат не е написал една алинея за цял мандат, че е мълчал като сфинкс в пленарната зала или е дремал по комисии; че е гласувал с чужди карти или не се е вясвал месеци в парламента. Ако е удобен на някой “сив кардинал” от съответното политбюро – пак ще крачи по парламентарните килими. Нужни са гаранции за честност на вота Затова като програма минимум бих предложил поне да се създадат нужните гаранции за честност на вота. Последните общински избори ясно показаха докъде е стигнала партийната развала и навлизането на нечисти интереси във властта, прикрити зад маската на бизнес сдружения и местни партийки. Масовите манипулации и откровените фалшификации, пазаруването на изборни комисии и други незаконни практики, характерни за Третия свят, на които станахме свидетели на родна почва, могат да бъдат избегнати, например, чрез смяна на самата технология на гласуване. Технически решения по света има колкото щем, а българските компютърни специалисти сигурно ще измислят и дузина по-добри. Ето елементарен пример - бюлетините не се отпечатват предварително, а във всяка секция се поставя машина, проста като касов апарат в бакалница, на която след като избирателят набере номера на партията, се отпечатва на момента изборната бюлетина с отбелязано името на партията, за която човекът гласува. След което тази бюлетина се поставя в плик и се пуска в урната. Гаранцията тук е, че информацията за гласуване за съответната партия отива в сървърите и на районната и на централната избирателна комисия. Да видим тогава как ще фалшифицират протокола Хайде да видим как секционната комисия ще фалшифицира протокола при ръчното преброяване на бюлетините? Забележете, тук не става дума за електронно гласуване по интернет – пак се гласува на място и с хартиена бюлетина. Но с повече гаранции за честност. И прочие. Вече не можем да отделяме необходимостта от мажоритарен елемент в изборите с крещящата нужда от технически нововъведения, които да сведат до възможния минимум злоупотребите. Това е съвсем реалистично и не струва големи пари. В началото може да се експериментира пилотно само в определен регион. Онези, които бързат да възразят, че има възможности за грешки и „хаквания” на системата, бих попитал – а как функционира практически безпроблемно цялостната система за разплащания с банкови карти? Там ежедневно хиляди хора прехвърлят милиони левове от стотици банкомати. Това по-просто ли е от примера, който посочих за усъвършенстване на изборната технология? И по силата на коя логика за банките може да работи, а за изборите не? Вярвам, че във всички политически сили има честни и отговорни политици, които искат такава важна за България промяна да се случи. И негодуват от търгашите в партийните “храмове”, защото вярват, че в тях трябва да се служи на България, а не на Мамона! Кой ще надделее – те или апаратчиците – сега е трудно да се каже. Ще поживеем, ще видим.