За “Ванеса” като за “Хера”, или как трагедията глътна политиката
Драмата със снега и латиносагата “Любов и омраза в МВР” отстъпиха за малко водещата си позиция пред спомена за 10 януари 1997 г.
Надежда Ненова
Драмата със снега и латиносагата “Любов и омраза в МВР” отстъпиха за малко водещата си позиция пред спомена за 10 януари 1997 г.
“Дума” е категоричен, че това събитие едва ли скоро ще се повтори: “Едното разбиране, споделяно вече единствено от уморени политолози, напомнящи на поостарели хипари, които отчаяно не искат да се разделят с прокъсаните дънки, е, че на 10 януари се е осъществило едва ли не колективно българско заклинание за промяна. През 2008 г. ясно се вижда едно - десницата изгуби 10 януари. Хората, участвали в публичната екзалтация тогава, вече не искат да си спомнят за нея.” И със суеверно сключени пръсти органът на левицита заклинава: “Преживяхме погромите и палежите, които някои привиждат като десетоянуарска романтика, и не се пречупихме.”
“Труд” обаче призовава да не забравяме тази знаменателна дата: “Научете урока от 10 януари! А урокът е, че когато са на власт, политиците не бива да се откъсват от действителността и да заживяват в свой свят.”
В “Стандарт” обаче Пламен Юруков вижда реална възможност протестите отпреди 11 години да се повторят. “Разчитаме улицата да помете кабинета, казва той и пояснява: вариантите за предсрочен вот са два - да се намерят 121 депутати, които да поискат това нещо, а другото е наистина гражданското общество да излезе на улицата и да предизвика промяната.” И естественият носител на тази промяна, на която разчитат “сините”, е ГЕРБ. Само че “Дума” уверено твърди: “Политическите заклинания, излъчвани от ГЕРБ, ще са най-добрият помощник на БСП през 2008 г.”
Политиката обаче потъна като корабите “Хера” и “Ванеса”, когато се върна единственият оцелял от трагедията в Азовско море моряк Николай Димитров. “Чудо ме спаси”, каза морякът на българска земя, а пресата се втурна да търси причините за потъването на “Ванеса” и безследното изчезване на 7-те моряци.
“7 жертви и нито една оставка!”, възмущава се “Сега”. Според всекидневника “България наистина е уникална държава. Няма друга, в която зимата да коства седем човешки живота (засега), градовете да са зарити от сняг и смет, пътищата - непроходими, дори парното да изстине... а в същото време властта да се хвали, че владее положението и се е справила добре.”
След като повече от седмица “24 часа” подробно отразява трагедията, накрая заключва, че тази трагедия ще остане мистерия, така както се случи с потъналия преди 4 години в Босфора кораб “Хера”. Националният всекидневник обаче акцентира върху надеждата, че поне още трима от екипажа може да са оцелели. “Ако се окаже, че димоотводът, който стърчи над ледовете в Азовско море, е на “Ванеса”, надеждата за още оцелели се увеличава, тъй като морето е сладководно и хората могат да пият от него.”
“Дневник” отстоява категоричната позиция, че “Ванеса” е закономерна жертва: “Умора на материала, има такъв термин в металознанието. "Ванеса" е била на 33 години, нищо че корабът, строен в Холандия и спуснат на вода през 1974 г. бил в "добро техническо състояние", че бил "добре поддържан" според фирмата оператор, че вече 3 години плавал без проблеми през Черно и Азовско море, пренасяйки метали от Украйна. На възрастта на "Ванеса" дори добре конструираните и построени кораби стават опасни.”
Според “Монитор” трагедията с “Ванеса” също копира случилото се с “Хера”: “Трагедията с потъналия кораб е поредна, а не първа. За съжаление. Но сигурно и този инцидент ще остане в забвението, подобно на трагедията с "Хера". Държавата ни продължава да следва златното правило да обгражда с мълчание някои трагедии. По-лесно е устите на потърпевшите да остават затворени. Но ако продължаваме да премълчаваме всичко и да се боим от сянката си, липсата на информация ще продължава да поражда слухове.”
Слухове са в основата на разследванията на “Стандарт”. Шест версии за потъването на “Ванеса” описва вестникът в понеделник, но с напредването на седмицата все повече се концентрира върху дейността на собственика. “Деветте български моряци, изчезнали в Азовско море, са жертвани от корабособственика на "Ванеса" за 300 хил. долара. Толкова е трябвало да плати фирма "Борд Марин" за спасителна операция и изтегляне на кораба. Шефът й Дойчин Дойчев обаче е изчислил, че е по-добре да изостави плавателния съд и да вземе 500 хил. долара от застраховката, вместо да плаща за изтеглянето му.” В следващия си брой “Стандарт” е още по-сигурен в поредната непотвърдена информация. Статията е озаглавена ударно: “Застрахователна измама е другата версия на разследването. Нищят “Ванеса” за контрабанда”, но в материала тонът е смекчен: “От следствието съобщиха, че се проверяват 6 версии за потъването, включително контрабанда на стоки и застрахователна измама. Според разследващите обаче най-вероятно става въпрос за морска авария.”
Вероятно истината ще излезе наяве до 3-4 месеца, както прогнозира “Дневник”. Въпросът е дали това ще е последната морска трагедия заради амортизиран кораб, или през няколко години пресата ще анализира причините за нови и нови жертви. Крайно време е вестниците да излязат от ролята си на лаещи кучета и да захапят най-после кервана.