Иван Бедров Компания с малки деца в мола. Обичайна картинка. Извадих фотоапарат, за да снимам децата върху онези ярки клатещи се животни, които се хранят с монети от 1 лв. „Забранено е!”, отсече човекът с униформа и посочи зачертания с червено фотоапарат върху стената. Било в интерес на нашата сигурност. Преди време трябваше да прекарам близо пет часа на летището в Милано до следващия полет. Пътувах заедно с колеги, които пушат. Към края на петия час някои от тях гледаха странно и не говореха. Други станаха крайно раздразнителни. И всичко това бе причинено от една забрана – на летището не се пуши. Никъде. Дори няма и един тъмен и мръсен коридор, който да е обозначен като зона за пушачи. Това било направено в интерес на нашето здраве. Но вместо да ми запази здравето, тази забрана ми взе здравето за момента, защото бях в компанията на изнервени и лошо гледащи хора. Пълна забрана за пушене ще има във все повече държави. Модерно е. Но пък е необяснимо защо не може на летищата да има отделени салони за пушене, а зоните с магазини и ресторанти да бъдат без дим. Така поне хората имат право на избор. Или си там, където е шарено, топло и има всички удобства, или си сред правостоящи пушачи в празна стая. Изборът си е твой. Да, имаш сериозен мотив да се откажеш от цигарите за няколко часа, само и само да не попадаш в онази мръсна стая. Но имаш и избор. А правото на избор вероятно не е сред ценностите, които споделят онези с голямата власт. Онези, които измислят и налагат хилядите директиви, закони, и правила, с които забраняват все повече неща. Героят на Том Ханкс във филма „Имаш поща” обясняваше как кафенетата „Старбъкс” учат хората да правят избор. Там не можеш да поръчаш просто едно кафе, а трябва да отговориш на поредица от въпроси за вида на кафето, за количеството, за сметаната. След това си взимаш чашата и знаеш, че това е твоят избор. Властите в Европейския съюз и в Съединените щати обаче гледат на своите граждани като на непълнолетни дебили, които не са в състояние сами да направят избор. Дали да пушат, какво да пушат, какво да ядат, дали да пият чудодейните прахчета за отслабване, дали да теглят кредити и да натрупат огромни дългове, или да си правят сметката. В Англия забраниха рекламите на чипс в детски предавания. Чипсът бил мазен и вреден. Така е. Мен пък ме болят венците от чипса. В Латвия пък забраниха продажбата на чипсове, близалки и оцветени сокове в училищните лавки. Вълната от забрани няма да спре с това. След демонстрираната загриженост за здравето на децата може да бъдете сигурни, че скоро изобщо няма да има реклами на чипс. Склонността към налагане на забрани е обхванала властите в най-развитите държави. Излиза, че гражданите на най-напредналите държави са интелектуално най-изостанали и трябва държавата да им посочва правилния избор. Преди време забраниха показването на цигари в рекламите на цигари. Забраниха на цигарени компании да спонсорират спортни състезания. Има ограничения в рекламирането на алкохол. Няма ограничения в рекламирането на кока-кола. Вредно е да изпиеш бутилка водка. Вредно е и да изпиеш двулитрова бутилка кока-кола. Въпрос на избор – или го правиш, или не го правиш. И ако си избрал първото, никакви забрани в рекламата или в продажбите не могат да те спрат. Тъжно е, че демократичният свят ограничава все повече правото на избор на своите граждани. И ако тенденцията продължи, нищо чудно скоро по телевизията да гледаме само реклами на варени картофи и сок от моркови.