Люба Кулезич Тъкмо поизбледня скандалът с документалния филм на ВВС за сиропиталището в с. Могилино, още една кинотворба за съдбата на българските изоставени деца вдигна на юруш отговорни фактори от Бургас до София. „Баклава“ на живеещия в Канада режисьор Алексо Петров вече е обект на разследване от страна на прокуратурата в Бургас. От вчера с филма се занимава и служителката към отдел „Компютърни престъпления“ в ГДБОП Велислава Димитрова. За разлика от „Изоставените деца на България“, заснет от британската документалистка Кейт Блюет, „Баклава“ е игрален дебют на 37-годишния ни сънародник и възпитаник на Нов български университет. Бурята, развилняла се заради рекламните му клипове в интернет, успешно се конкурира с медийното вълнение около снежното бедствие, което сполетя страната. Възможно е суматохата около „Баклава“ да послужи за отвличане на общественото внимание от несправянето на властите с капризите на зимата и с последвалата криза. Чу се и хипотезата, че авторът се възползва от шумотевицата и дори я предизвиква сам, за да си прави пиар. Той пък отговори на подозренията с гневно отворено писмо. В него Алексо Петров обвинява държавата във фалшива свенливост по повод на художествена творба с документална основа за сметка на собственото си бездушие спрямо трагедията на малолетни сираци в живата българска реалност. Но докато казусът с Могилино се разрастна до там, че филмът на Кейт Блюет беше закупен и излъчен от бТВ, то „Баклава“ е заплашен от спиране още преди някой да е проявил интерес към разпространението му по кината или на телевизионния екран. Табу или не? Сериозна е заплахата от табу над 106-минутния опус за перипетиите на двама братя без родители, заснет в Бургас преди повече от година. Според копродуцента на филма Пенко Русев в черна котка за „Баклава“ може да се превърне резултатът от проверката, започната от районния прокурор на Бургас Андрей Червеняков. Част от тази проверка е експертизата, възложена от обвинението на отдела за компютърни престъпления в ГДБОП. Актьорът, озвучил на български любимия Алф и собственик на продуцентската компания „Две и половина“, вчера е бил призован да даде показания във ведомството, отговорно за борбата с организираната престъпност. Той е занесъл и диск с копие на „Баклава“, за да бъде гледан от експертите на службата. Шефът й Явор Колев е убеден, че експертизата ще бъде изпратена в Бургас още днес. Пред „Класа“ той каза, че не е привърженик на ограниченията пред свободата на словото, но е сигурен, че подчинените му ще действат напълно професионално, що се отнася до прилагането на чл. 159 от Наказателния кодекс. Според този член и алинеите му е напълно недопустимо деца или пълнолетни, изглеждащи като деца, да бъдат използвани за каквито и да било сцени с порнографско съдържание. Без значение е дали те са документални или игрално пресъздадени. Пенко Русев не изключва възможността „Баклава“ да бъде спрян, след като прокуратурата се произнесе. Но Явор Колев твърди, че това не е толкова лесно. Възможно е да се наложи предизвикването на тройна и дори на петорна експертиза поради тънката граница между порнография и еротика. В случая обаче натежава фактът, около който бургаските медии първи вдигнаха шум и принудиха прокуратурата да се самосезира: в рекламните клипове ясно се вижда, че деца извършват пред камерата блудствени действия и са въвлечени в предизвикателна любовна игра. Става дума за две хлапета под десет години, целуващи се със сластта на прегорели в секса хора. От вестниците вече се разбра, че това са Корнелия и Митхад, питомци на бургаския дом за деца, лишени от родители, „Ал. Георгиев-Коджакафалията“. Те обаче са подстригани като момчета, а това на свой ред задълбочава перверзното внушение на кадъра. Алексо Петров успя да се изкаже в пресата, че в „Баклава“ не става нищо по-различно от кошмарния начин, по който протича всекидневието на сирачетата. Социалните ями и подмоли, в които са потопени обитателите на дома, са надминали първоначалния сценарий. Младият режисьор и сценарист е дописвал сцени в движение, за да стане проектът достоверен, убедителен и въздействащ. През цялото време обаче действията му са били съгласувани с Агенцията за закрила на детето, с психолог от сиропиталището и с представители на службата за социално подпомагане в Бургас. Агенцията на Ширин Местан не отрече даденото съгласие за участие на хлапетата във филма. Но в официалното си становище по конфликта е добавила оправданието, че за клиповете е сезирала прокуратурата и прехвърля случая на правораздавателната система. Версии и мухъл Едно от най-комичните неща в цялата суматоха е, че продължителността на най-скандалния кадър с детската целувка в рекламния трейлър е малко повече от секунда. Останалите непристойни сцени, намекващи за блатото, в което плуват бургаските прототипи на героите в „Баклава“, траят по-малко и от секунда в шемета на динамичния монтаж. Значи някой умишлено се е взирал в препускащите кадри и е изчислил ефекта от педантизма си. Още при призоваването си в ГДБОП продуцентът Пенко Русев каза пред „Класа“, че трейлърите към „Баклава“ са изградени така, че да изиграят ролята на предварителен шамар за публиката. Най-крещящите кадри от тях обаче в самия филм не са акцентирани, а са разтворени в действието му. То е устремено да пресъздаде действителността възможно най-точно и емоционално ангажиращо. Междувременно стана известен още един парадокс. Алексо Петров споделил пред свой български колега, че в блога на „Баклава“ /b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com/ от седмици наблюдавал влизането на един и същ айпи адрес. Помолил свои приятели компютърни спецове да го локализират. Те му казали, че адресът е от сървър в Министерския съвет. Пожелалият анонимност колега на Алексо каза пред „Класа“, че тук може да е заровен отговорът за интересите, задвижили погрома над „Баклава“. Възможно е филмът да е за политическа атака срещу ръководството на Агенцията за закрила на детето или срещу фактори в социалното министерство. Извън коалиционните клопки във властта е трудно да се намери разумно обяснение за насочването на публичния гняв към клипове, качени в интернет още през април и май м.г. Има умисъл в използването им сега, но причините са неясни. Друга версия за крамолата е, че тя е продукт от желанието на новоизбрания бургаски кмет Димитър Николов да вдигне рейтинга си като управленец, загрижен за изчистването на дълбоки социални язви в града. Сред най-лютите в очите на публиката се оказаха проблемите, свързани с децата и с детското насилие. Всъщност, именно новият бургаски градоначалник е инициаторът на внушенията към прокуратурата да се самосезира заради клиповете на „Баклава“ със съмнения за сексуална злоупотреба с деца. От две години домът „А.Г. Ходжакафалията“ е под егидата на общината. „Искам наказания“, каза той пред „Класа“. „В града ни има цял файтон с отговорници за малолетните без родители. Но когато стане белята, всеки е невинен. Така не може да продължава.“ Кметът Николов е обявил и конкурс за частна охранителна фирма за сиропиталището. То е в центъра на града и според кмета Николов е същинска клоака и напълно разграден двор, в който питомците всъщност са на свободен режим. Така те са потенциални жертви на проституция, наркомания и сексуални злоупотреби. Това е всъщност и предупреждението на творба като „Баклава“. Абсурдното е, че добронамереният за атмосферата в Бургас градоначалник всъщност не познава филма, а някой от съветниците му вероятно се е досетил, че клиповете в интернет имат потенциал за политически пиар. Абсурдът се задълбочава и от това, че Съюзът на филмовите дейци е дал годишната си награда за филмов дебют именно на „Баклава“ и неговия сценарист и режисьор. Шефът на Националния филмов център Александър Грозев от своя страна вчера се възмути публично от поставянето на знак за равенство между рекламните ролки от интернет. Известният кинокритик напомни, че и шедьовърът на Владимир Набоков „Лолита“ е бил заклеймен в детска порнография при появата си. В разигралата се комедия от грешки една от най-ярките се оказа тази, че всички толкова разгневени съдници на „Баклава“ всъщност не са го гледали. Творбата е била показвана на фестивала „Любовта е лудост“ и на още един филмов форум. Тук вече е неизбежен въпросът за това дали поредният публичен погром срещу филм в България не я представя като държава с напълно остарели рефлекси. Вместо да лекува реалните първопричини за нечия художествена безпощадност, администрацията устройва другарски съд над нейните изразители, било то в слово или в образ. Връщането към чекмеджето в епохата на интернет е обречено занимание. От него лъха на мухъл.