Чавдар Найденов Ако случайно някой не е знаел за съществуването на щата Айова (население 2 926 324 души), сега вече го е научил. И няма как - на 3 януари на тамошните първични избори зейна перспективата цветнокож да стане президент на САЩ. Интересна, разбира се, перспектива, но не по-малко интересна е нашата реакция. В българските медии се съобщава колко процента е набрал Обама, колко - Хилари Клинтън, в кои щати и кога ще се състоят следващите първични избори, публикувани са даже прегледни таблици, за да не пропуснем съответните дати. Но – дотук. Забележете: когато например има избори в Полша, се обяснява, че Туск е неолиберал, а братя Качински са националисти, за Русия се обяснява кой е демократ, кой не, дори за Саркози - че е десен реформист, а не само шармантен любовчия. А виж, когато става дума за самите САЩ – нито звук. И не случайно. Защото би се наложило да бъдат употребени едни думи, които бонтонът повелява да не се произнасят. Републиканците – на ръба на разпада Например, че републиканците изглеждат на ръба на разпада, което проличава и в списъка на техните кандидати: Ромни представя интересите на Уолстрийт, Хъкаби е от Християнската десница, Маккейн е човек на военните и феновете на войната в Ирак, Джулиани - лидер на хардлайнерите във „войната с тероризма”, а Томсън е подкрепян от южняшкия естаблишмент. И всичките тези фракции жестоко са се изпокарали до степен да се хванат гуша за гуша. Евангелистите обвиняват Джулиани едва ли не, че иска да организира масови гей бракове. Вероятно понеже е от Ню Йорк. Демократите от своя страна са започнали да се държат хептен скандално. За разлика от предходни президентски кампании, те се отдръпват от практиката да свеждат политическите противоборства до борба на имиджи, а предлагат реални политически програми. У нас е обратното. Тук, ха се зададат избори, на преден план изскачат оперетни генерали, манекенки, собственици на нощни заведения и тем подобни персонажи, които, дори да имат някакви програми, са неотличими един от друг. Всичките все метро до Перник ще строят. По-нататък - демократите се оттласкват от някои от най-болезнените обществени проблеми. Примерно, здравеопазването. Всички демократични кандидати предлагат всеобщо здравно застраховане. С изключение на Обама, който се е ограничил с осигуряване на децата и облекчение за възрастните, които желаят да се осигурят. По-лошото е, че дори републиканци като Джулиани признават, че не може да се продължава както досега - с ежегодно нарастване на здравните разходи с 15% и с изхвърляне на все повече хора от системата. При нас единствените идеи на дневен ред са как да бъде поставено лечението в зависимост от платежоспособността. Прилики и разлики с BG Втори пример. Демократите печелят точки, обещавайки, че няма да продължат данъчните облекчения за най-богатите, които бяха въведени от Буш като временна мярка и след това периодично бяха продължавани. При нас от година на година облагането на богатите неотклонно бива намалявано като постоянна мярка. Трето, всички демократи настояват в договорите за свободна търговия да бъдат въведени клаузи за минимални стандарти на трудовите права в страните, с които САЩ търгуват. Нашите управници спят и сънуват как привличат чужди инвестиции, предлагайки безправен и почти безплатен труд. Получава се, меко казано, разминаване между нас и нашата пътеводна звезда. Как да не го премълчиш? Вярно, съществува голяма вероятност американският президент пак да се окаже републиканец. И Хилари Клинтън, и Барак Обама са много уязвими. Тя, освен че е жена, е обект на широко разпространена ирационална враждебност – според многобройни изследвания около половината американци казват, че не биха гласували за нея. За всички други кандидати това число е около 30%. Проблемът на Обама е ясен – 10% си признават открито, че никога не биха гласували за чернокож. Но зад това число се крие с пъти по-голям процент. А и множество избиратели, в това число и чернокожи, няма да го подкрепят на първичните избори, смятайки го за обречен. Най-сетне, съществуват отработени политически трикове. През 2004 г. изненадата на кампанията беше Хауърд Дийн, който водеше с голямо откъсване, набирайки подкрепа и финанси чрез интернет вместо от корпоративни дарения, и смело говореше за провала в Ирак и за кризата в социалната сфера. И тъкмо в Айова с медийна канонада в последния момент и манипулиране на събранията Дийн бе посечен, а Кери – изтласкан напред. От този удар той не можа да се оправи и оттам нататък на Буш му остана да се бори само с неотличими опоненти. Приличаме на Полша и Русия, но не на САЩ На пръв поглед, родна картинка. Достатъчно е да си спомним как Желю Желев беше изпързалян през 1996 г. на някакво подобие на първични избори, организирани от настървения срещу него син апарат. Оттук обаче съвсем не следва, че сме като тях. Ние се интересуваме от всяка процедура само доколкото можем да злоупотребим с нея, докато американците все пак я и употребяват по предназначение. Така и с демокрацията. При тях все пак може да има реален политически дебат, при нас – не. Там Едуардс заяви „...вярвам, че корпоративната алчност и корпоративната власт държат нашата демокрация с желязна ръкавица”. Каза го, защото му е от полза. При нас подобно изявление може да си позволи само политически маргинал, който няма надежди да влезе в голямата игра или пък фашизоиден националист, комуто то ще бъде простено тъкмо заради фашизоидността. По това приличаме на посткомунистическа Полша или на путинска Русия, а не на демократична Америка. През далечната и незабравима 1992 г. синият председател на Народното събрание Стефан Савов, без някой да го дърпа за езика, публично възкликна, че ще гласува за Буш (старши). Днес никой не възклицава. И няма нужда. И без това всичко е ясно.