Чавдар Найденов Обявяването на данните от сравнителните международни изследвания на PISA за успеха на учениците от 4-ти и 8-и клас показа - кошмарът на нашето образование се очертава като безкраен. Близо 30% от 15-годишните ученици не успяват да се справят с елементарни задачи. 20% едва надхвърлят елементарните базови умения. В групата на най-добрите попадат само 2,1% (четене) и 0,6% (математика, при средно ниво за изследваните страни 8,6% и 3,5%. За периода 2000-2006 г. сме рекордьори по влошаване на способността за компетентно четене – от 430 на 402. Накратко,нашите осмокласници са счупили всички световни рекорди по скорост на падане. И сега какво? Бас държа – нищо. Преди няколко месеца проф. Уилям Брозо, член на групата за анализи на резултатите от изследванията PISA, каза, че, доколкото е разбрал, обсъждане на експертно ниво на резултатите от предишното проучване не е имало. А те бяха: 40% от 15-годишните българчета са демонстрирали компетентности на най-ниско ниво по 5-степенна скала и дори по-ниско от него. И професорът се удиви: „Защо държавата плаща толкова много за такова изследване, без да се използват резултатите от нето?” Има си причини. Една от тях е водената вече над едно десетилетие политика на евтин труд като главно инвестиционно предимство на страната. Когато трудът е евтин, образование не е нужно. Затова в началото на новия век, когато и последната развита страна се качваше на самолета на интернетизацията, кабинетите „Костов“ и „Сакскобурггогтски“ гордо докладваха за спестените бюджетни излишъци и държаха инфлацията в страх и смирение. Румъния шоково компютризира училищата, ние – не. Скъпо ни се видя билетчето. Понеже сме били малка бедна страна. Защо сме такива? Хубаво, такива сме: малки, бедни, пухкави. Защо обаче все ни дават за пример Ирландия по икономически реформи, пък не ни дават Финландия по образователни? Тя твърдо заема първо или близо до първо място по всички класации, правени по различни методики – по четене, по математика, по естествени науки. Тя също е малка и бедна на ресурси, но е пионер в областта на интернета още от началото на 90-те години и заема челни позиции в инфотехнологиите. И как става това? Ами никога не е пестяла държавни средства за образование. Какво има във Финландия? Ваучерна система? Не. Съкращение на учители? Не – има подбор и квалификация. Училища за талантливи родители, издържани с обществени средства? Няма. Частни уроци? Незначителен брой. Колко ученици се падат там на един учител? 16. Всеки учител ще ви каже, че това е максимумът. От там нататък класът приема едно от двете възможни състояния – на казарма или на зверилник. В България нашите либертарианци си знаят едно: съкращение на учители. Всяка година от училище изпадат 20 хиляди деца. Изводът – съкращения. Вместо да се насочат усилия за подготвително обучение на ромските деца, та да не отпадат след 1-ви и 2-ри клас. Учителите били много. Но наскоро бе отвоювано решение да отпадне досегашният норматив за максимум 26 ученици в клас. Така в големите градове един учител ще работи с 30 и над 30 деца. Вместо поне да се опитаме да достигнем съотношението 1:16. Право или привилегия? Световните сравнителни изследвания показват, че нашето образование е едно от най-неравните в Европа. Резултатите на децата на родители със средно и основно образование, а такива са девет десети от учениците, са катастрофално ниски. Какъв е изводът на либертарианците? Че държавното образование не се справяло. А кой ще се справи? Частното ли? Ами че то не се интересува от средния човек и неговите деца. Политика, граничеща с престъпление Най-сетне българските ученици масово не могат да четат. Педагогическите чиновници обаче дори пред опасността от бунт продължават да пробутват литературнокритическите маразми по БЕЛ (български език и литература) като задължителна матура. За да не може един отличник по математика да си вземе дипломата за средно образование, ако не плати дан на тази средновековна мърлящина. Че той, ако го бива по зубрене на щампи, нима би могъл да мисли? За фрази като "Метафората е риторична фигура, която нагъва езика и докосва крайностите му" (цитат от учебник на издателство "Прозорец") авторите трябва да върнат хонорара, а приелите подобен учебник чиновници – да бъдат разследвани от НСБОП. Защото това си е пар- екселанс организирана престъпност. До неотдавна се опасявахме да не паднем в международните изследвания до нивото на Румъния. Сега се радваме, че все още ни поставят в една група с нея. Но това не е само въпрос на престиж. За броени години в световното разделение на труда в новите професии, свързани с интернет, северната ни съседка се очерта като европейски фактор, а нашите хайтек инкубатори все си тичат по пистата и бучат с уста. Участието ни в глобалното софтуерно производство, да речем, е под това на 4-милионна Естония, а на румънците вече им докарва над 1 милиард долара годишно. Когато през 2005-а нашите юпита се усетиха, влакът вече беше заминал. Пазарът е разпределен. И ние се оказахме куриозен анклав на либертарианството, нещо подобно на йезуитската държава Парагвай през 18-19-и век. Може ли да се направи нещо? Съдейки по примера на Финландия, да. 1. Заплатите на учителите трябва да бъдат над средните за висшистите за страната. 2. Да се намалят паралелките в големите градове до под 20 ученици. 3. Да се въведе подготвителна година преди първи клас за децата в неравностойно положение. 4. Да се въведат не матури след 12-и клас, а общодържавни тестове в края на всеки срок, като тестовете се правят от специалисти, а не от дилетанти. 4. Заплатите на учителите да зависят от това, дали тестовете показват напредък на техните питомци, или застой. 5. Да се въведе подбор на учители - не може училището да е резервна професия за закъсалите. 6. Всеобща компютризация, интернетизация и английски език, а не само дрънканици. И преди всичко трябва да се разбере - образованието не е социален сектор, където безплатно да се наглеждат буйни младежи, да се дават закуски и да се трудоустройват безработни висшисти . Това е икономически сектор, който произвежда компетентност и който в решаваща степен определя дали една страна ще прави Нокиа или нощен живот.